Преди 6 години пловдивският съдия и любимец на ГЕРБ Сотир Цацаров прие поста главен прокурор с обещания да е политически независим и да проведе дългоочакваната борба с организираната престъпност и с корупцията. Добре, че беше участието му в „Шоуто на Слави“ през миналата седмица, та разбрахме какво му пречи да го стори. Пречат му законите, за което е виновен парламентът, не му помагат разследващите от МВР, спъват го некадърните и корумпирани прокурори на местно ниво (например във Варна, която от години е обладана от една групировка и една и съща фирма печели всички обществени поръчки).
Главният прокурор призна гигантската корупция в страната и цитира ментора си Никола Филчев, че тя е държавна политика. След това вълнуващо признание данъкоплатците очакваха да чуят какво прави той по въпроса, но получиха оправдания. Цацаров не намира доказателства за търговия с влияние в правителството, не вижда престъпление, че финансовото министерство и НАП са оставили несъбрани 16 млрд. лв. от ДДС, не вижда какво общо би могъл да има с източването на КТБ корпулентният му бенефициент и не е получавал от него по 100 хил. евро на месец, не е личен прокурор на Бойко Борисов, а репликата на тогавашния градски прокурор Николай Кокинов "Не ми се подсмихвай, ти си го избра" била реваншистка.
Кой тогава е виновен за корупцията? "Всички!" – повтори няколко пъти Цацаров. На въпрос защо няма осъдителни присъди по знаковите дела той се оправда със съда и заяви, че обяснението, че не се внасят качествени обвинителни актове, е твърде повърхностно. Изми си ръцете и с депутатите, които пишат лоши закони.
Липсата на елементарна скромност и себеоценка налага да си припомним някои важни неща от мандата на най-безконтролния висш държавен служител. Преди 6 години Цацаров беше посочен публично от вътрешния министър Цветан Цветанов като "най-стабилния съдия в страната“. Премиерът Бойко Борисов също се произнесе: „Той е най-добрият окръжен съдия, с който съм работил като главен секретар на МВР." От сянката се прокрадваше и ключовата подкрепа на ДПС. Никой не обърна внимание на Калин Калпакчиев от ВСС, който единствен постави въпроса, че Цацаров "не отговаря на високите морални изисквания за заемане на длъжността“. Обществото очакваше най-сетне да бъдат уловени акулите, които необезпокоявано плуват в корупционното море.
Кандидатът заяви намерения за подходи, които ще подобрят работата на прокуратурата, а това "ще доведе и до видима позитивна промяна“. Обеща активно разследване при спазване на закона. Каза, че броят на оправдателните присъди и върнатите за доразследване процеси са стряскащи, "когато говорим за дела с особен обществен интерес и особено за делата, свързани с корупционни престъпления, включително и наблюдаваните от Европейската комисия". "Създава се усещането, че по тези дела се повтарят сякаш еднотипни грешки при разследването, включително дори и при използването на специални разузнавателни средства“, призна тогава Цацаров и обеща анализ на грешките, както и "пълна снимка на действителното състояние на прокуратурата". Обеща независим обществен съвет.
Анализ на грешките имаше, но от него нищо не последва. Данните за делата с особен обществен интерес са все така стряскащи. А прокуратурата през последните 6 години не престана да се намесва в политическия живот винаги на страната на силните.
Скоро ще започне последната година от мандата на Цацаров, изтичащ в началото на 2020 г„ в който вместо големи риби прокуратурата сервира на обществото цаца. Какъв беше смисълът?
Престоят на върха на прокуратурата не донесе впечатляващи резултати. Не бе постигната нито една присъда за корупция по високите етажи на властта. Всеки представител на т. нар. бели якички, който попадна на прицела на прокуратурата, беше оправдан безславно. В крайна сметка ударът на прокуратурата, оценен като най- сериозният случай на корупция по високите етажи на властта без аналог в най-новата ни история, в момента е обвинение за подкуп от 5000 лв. срещу бившия вече шеф на Държавната агенция за българите в чужбина. Място, което от години се сочи като развъдник на порочни практики, за които прокуратурата досега оставаше сляпа и глуха. Но явно сега има и някаква политическа мотивация. Знаем от акции като „Костинброд", че пушилката винаги е политически мотивирана.
Отново политически мотивиран, главният прокурор онзи ден обеща да назове действителния собственик на „Юлен", както и да разследва едва ли не половината правителство начело с премиера. Защо чака досега, след като корумпарската концесия на Пирин е факт почти две десетилетия и прокуратурата е наясно с това? Кой лови риба в мътната вода? Колко подкупи са раздадени и продължават да се дават, за да не се решава казусът, включително с повдигане на обвинения? Въпросите са реторични.
Делата срещу Христо Бисеров и Цветан Цветанов също бяха фиаско. А особено тези срещу Цветанов започнаха с бомбастична пресконференция за незаконното подслушване, рисуване на схеми с кетчърите и мултимедийно шоу. Зрелищна пресконференция имаше в Съдебната палата и през лятото на 2013 г., когато бяха прожектирани страници от тефтерчето на тогавашния шеф на комисията за конфликт на интереси – назначения от ГЕРБ Филип Златанов. От записките му и прокурорския спектакъл става ясно, че тази комисия е ползвана за политически поръчки и разчистване на сметки. Беше прожектирана схемата – "ИФ–ЦЦ–ББ", но бяха скрити инициалите ДП. И този случай безславно умря. Прокуратурата не просто разрови сюжетната линия с поръчките, но за по-убедително загуби тефтерчето на Златанов.
За КТБ няма какво да се каже повече, освен че прокуратурата съдейства съзнателно и решително да се обогати едната страна от престъпния тандем, който си играеше с банката мастодонт и забогатяваше от държавните пари в нея.
Толкова е безнадеждно – как да очакваме престъпниците да разследват сами себе си?
От докладите на ЕК (освен последния) беше видно, че България не постига резултати срещу организираната престъпност. Не бива да забравяме, че прокуратурата има пълна власт върху разследването и може да упражнява контрол върху МВР. Затова и неуспехите не могат да бъдат оправдани само с нереформираното министерство мастодонт. А и темата за реформата в МВР е табу за Цацаров. Вероятно защото не иска да уязви Борисов, с когото се сдобриха след края на правителството на Пламен Орешарски, когато ГЕРБ отново се качиха на власт. По това време увехнаха отворените наново казуси „Мишо Бирата“ и "Чакъра". Но дори очевидната търговия с влияние му беше простена от държавното обвинение, защото си бил направил самокритика – удивителна формулировка, от която никой друг български гражданин досега не е бил облагодетелстван. Нищо не излезе и от разследването за безогледното ползване на правителствения "Авиоотряд 28", също насочено срещу Борисов. Но на 23 юли 2014 г. премиерът Пламен Орешарски подаде оставката на правителството на БСП и ДПС и прокурорската палачинка се обърна – край с делата, свързани с ГЕРБ, дойде ред на новата опозиция да ходи по разпити.
Борисов върна услугата и дума не казва за зле работещата прокуратура. Дори преди време в телевизионно интервю се изпусна, че реформа, ако изобщо такава има в държавното обвинение, ще е след ерата на Цацаров. Като се има предвид, че сочените за следващ главен прокурор са все сред приближените му, моделирани по негово подобие, вероятно и през следващите 7 години реформа няма да дочакаме.
Цацаров естествено е ключова фигура във Висшия съдебен съвет. Имаше пълната и безпрекословна подкрепа и на сегашния, и на предишния състав на съвета, който го издигна и избра и който си кореспондираше с SMS-и с премиера.
Конфликтът на Цацаров с Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС) също е много показателен. В крайна сметка то беше обезкръвено, като по инициатива на прокуратурата беше отнет допускът до класифицирана информация на зам.-председателя му Георги Гатев. Той, както и шефът му Бойко Рашков твърдят, че акцията с допуска е режисирана така, че да бъде унищожен контролът върху СРС-тата. Неофициално се говори, че колизията между бюрото и прокуратурата е заради разследването на фалита на КТБ и отказа на прокуратурата да съдейства по проверки.
Знаков е и фактът, че прокуратурата вече крие резултата от своите акции, изразяващ се в сумите за обезщетения, които данъкоплатците плащат на незаконно обвинените. Защото веднага ще проличи, че цацата излиза много скъпо.
Цацаров и неговите събеседници упорито избягват темата за срещата му в ЦУМ с издателя на „Сега" Сашо Дончев, който съобщи преди година, че му е оказан натиск за редакционната политика на вестника на среща, организирана от Георги Гергов от БСП. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, който уж провери срещата в ЦУМ, излезе с извода, че визитите на главния прокурор в офисите на бизнесмен, член на ръководството на БСП, не са неморални или укорими. Точно обратното твърдят всички принципни юристи. Иво Прокопиев – издателят на „Дневник“ и "Капитал", едни от малкото издания, които си позволяват да критикуват прокуратурата, също има сериозни проблеми с държавното обвинение. Главният прокурор е много "дискретен и по „Яневагейт" – записите, които осветлиха невероятни връзки между изпълнителната и съдебната власт. Цацаров дори вече не ги помни, ако се съди от участието му в шоуто, където твърдеше, че няма записи по негово време, които да не са проверени както трябва. Затова пък политическите врагове са ясно очертани.
