„Моите партньори, моите наематели са милиардери, дори от кралската фамилия. Не можете да говорите в ефир за наркотици, защото ми биете по бизнеса"
Зорница Стоилова
Мнозина българи бяха втрещени през миналата седмица да се събудят и да видят на екраните на телевизорите си криминална сянка от близкото минало, предрешена като строителен предприемач и собственик на вече несъществуващата Двойна къща - красива двуетажна сграда в стил сецесион, строена преди сто години и доскоро закриляна от Закона за културното наследство. Кирил Киров-Японеца, фигуриращ в архивите на МВР като един от наркобароните в страната (виж карето), изгря по bTV, за да защити разрушаването на този паметник на културата в сърцето на София. С арогантно спокойствие той заяви, че не съжалява за това и че никой, дори министърът на културата, не може да го накара да го изгради наново. Най-потискащото е, че беше прав. Японеца, оказва се, е следвал всички стъпки, определени от закона, за да получи зелена светлина от най-високия експертен съвет по въпросите на културното наследство и от Министерството на културата да събори сградата.
Така публичните обещания на новия министър на културата Боил Банов, че ще задължи собственика да възстанови Двойната къща в предишния й вид, звучат като хубаво пожелание, но нямат почти никаква юридическа стойност. Да, Киро Киров - бизнесменът, все още е длъжен да съгласува бъдещите си инвестиционни намерения с държавата, защото имотът му се намира в територия, определена като групова културна ценност. Но институциите не могат да го задължат да вдигне нова къща по образ и подобие на старата, след като самите те са решили да й отнемат статута на културна ценност. За гражданите е останало правото да гледат как сецесионните къщи си отиват една по една в цялото си великолепие, заличавайки свидетелството за една друга София и една друга епоха на икономически и обществен възход, в който и успелите хора са изглеждали малко по-иначе.
Предисторията на Двойната къща напомня редица подобни случаи с отишли си паметници на културата. Според документалната следа почти 10 години експертите от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) се борят да опазят сградата в спорове с инвеститора, докато едно решение в края на 2016 г. преобръща тази сага с главата надолу. Кирил Киров постъпателно овладява имота, намиращ се на адрес бул. „Васил Левски" 19-21, в периода между 2002 и 2008 г. за общата сума от почти 700 хил. евро (виж графиката).
По това време той вече е придобил и съседния парцел на номер 15-17, където изгражда осеметажна бизнес сграда. В архива на НИНКН липсват данни нейната поява да е била съгласувана с института, въпреки че също попада в обхвата на защитена територия. В този период Киров преживява две покушения, които според полицията са епизоди от нарковойната в София. Още преди Японеца да придобие Двойната къща окончателно, тя вече се намира в лошо състояние, защото предишните й собственици не успяват да я поддържат. През 2006 г. експерт от НИНКН прави оглед и предлага стопаните да поправят и хигиенизират сградата. През лятото на 2008 г. новият собственик, фирмата на Киров „Бул-Рент" АД, внася първата си молба до института, в която настоява да се отмени временният режим за опазване на сградата като архитектурно-строителен паметник на културата с предварителна категория за сведение. Аргументите са, че автентичността и степента на съхранение на Двойната къща не отговарят на паметник на културата, че не си взаимодейства със средата, че е непригодна за ползване като жилищна и че архитектът на сградата Георги Тодоров не е създал други шедьоври в София. НИНКН обаче отказва да отпише паметника от регистъра на културните ценности. Експертите препоръчват също така да бъдат извършени ремонтно-възстановителни работи. Такива обаче не се случват. През 2011 г. НИНКН взема ново решение по казуса на Двойната къща, в което отново отказва да отмени статута на сградата, но този път „допуска да има съвременна намеса" около паметника при конкретни предписания за неговото опазване.
След това „Бул-Рент" внася за съгласуване проект за реставрация и адаптация на Двойната къща - идеята е да се изгради нова осеметажна сграда, като се запазят и реставрират южната и източната фасада на съществуващата Двойна къща. Така от 2012 г. и лятото на 2013 г. между фирмата, НИНКН и МК тече съгласуване на различни елементи на проекта. Инвеститорът е връщан няколко пъти за корекции в проекта си. Институциите изискват от него да запази главната фасада на къщата към бул. „Васил Левски" в оригинал, застроителната линия на новата сграда да се отдръпне навътре и да не се използват имитативни средства при проектирането й. Веднъж отказват да съгласуват проекта, защото „оригиналните фасади на сградата са бутафорно апликирани към съвременна сграда" и защото не е изпълнено изискването новата сграда да се отдръпне. Втори път, защото тези изисквания не са изпълнени и т.н. В крайна сметка проектът на Киро Японеца е окончателно одобрен от зам.-министър Велислава Кръстева (ДПС) на 24 юли 2013 г.
Въпреки това обаче няколко месеца по-късно „Бул-Рент"АД отново внася молба до института с искане да отпише сградата от регистъра на недвижимите културни ценности. Към старите аргументи е добавен и нов - че е налице обективна опасност къщата да се срути, поради което молят за разрешение да я премахнат. (Пред bTV Киро Японеца обясни, че проектът му за реставрация и нова бизнес сграда в крайна сметка не се е случил, защото разрешителното му за строеж било временно спряно от Столичния общински съвет.) Експертният съвет на НИНКН заседава през януари 2014 г. по молбата на "Бул-Рент", като отбелязва, че оценката за срутването на имота противоречи на внесения два пъти от фирмата технически проект за временно укрепване на двете фасади. Специалистите решават, че нямат основания да променят становището си. Препоръчват да се вземе заключителна оценка за къщата като част от цялостната работа по актуализация на списъка на недвижимите културни ценности в София. А след като изготвят предложенията, те да бъдат разгледани от Специализирания експертен съвет по опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ).
В архива на НИНКН не бе открита документална следа за това какво се случва от януари 2014 г. до октомври 2016 г., когато съдбата на Двойната къща е поставена на вниманието на СЕСОНКЦ. Изненадващото е, че и.д. директорът на НИНКН арх. Даниела Джуркова внася предложение за прекратяване на временния режим за опазване на сградата, тоест противоположно на становището на експертите на НИНКН.
В мотивите на предложението се казва, че сградата стои чуждо и нехармонично в средата на големи жилищни кооперации и бизнес центъра в съседство и че липсва частен интерес за нейното запазване. Първия път СЕСОНКЦ отлага решението за Двойната къща поради липсата на кворум. Но втория път гласува отнемането на статута на сградата с 12 гласа „за", 1 „против" и един „въздържал се". Репортери потърсиха арх. Джуркова на мобилния й телефон за обяснение за този обрат, но безуспешно. В протокола от първото заседание на СЕСОНКЦ тя е цитирана да казва, че сградата е била само с временен режим и че заключителната оценка, която трябва да определи качествата й, се извършва 40 години по-късно (след като е била определена като паметник на културата - бел.ред.), заради което е възможно само да се регистрира лошото й състояние. Също че предписанията са предвиждали запазване само на две фасади.
Арх. Валентина Василева, която единствена гласува против отнемането на статута на Двойната къща, отбелязва по време на първото заседание, че не е редно съветът само да регистрира липсата на отговорност при поддържане на собственика. В крайна сметка на 11 ноември 2016 г. Бони Петрунова, зам-министър на културата, подписва заповед от името на Вежди Рашидов, която потвърждава решението на Специализирания съвет. И багерите на Киро Японица влизат в имота на 29 април 2017 г.
Краткият отговор може ли да бъде възстановена Двойната къща е не. Дори и Министерството на културата да има доброто желание, юридически е спорно дали въобще може да го направи. Според експерт в материята, пожелал анонимност, съгласуването на инвестиционните намерения на Кирил Киров най-вероятно ще е проформа. Макар и територията, в която попада имотът, да е определена като групова културна ценност, на нея няма ясно определени режими какво може и какво не може да се случва в границите й. Случаят обаче отлично илюстрира пробойните в системата за опазване на културното наследство. И за тях няма как да се сърдим на Киро Японеца. Макар формалният път всеки път да е извървян, общественият интерес в следващи казуси отново няма да бъде защитен, докато:
- архивът на НИНКН не бъде дигитализиран (така че да е лесно достъпен и удобен за граждани) и експертите от института не бъдат подкрепени с финансов и човешки ресурс, за да се случи това;
- заседанията на Специализирания съвет не станат публични за медии и граждани и не се излъчват онлайн в реално време;
- а експертите от съвета не бъдат уведомявани предварително с документи за историята на всеки казус и нямат възможност да ходят лично на обектите (да, това към момента не се случва).
Ако тези на пръв поглед дребни условия не бъдат изпълнени, хората ще продължават да спират разрухата само като лягат пред багерите.
