„Защо избрах рекламата, а не киното? При рекламата нещата се случват много по-бързо, за няколко месеца, и можеш да видиш резултатите“, казва Кирил. Само за 3 поредни години креативният българин е със забележителна кариера в областта на визуалните ефекти в Лондон. За този кратък период той печели 6 номинации и 2 статуетки на „визуалните Оскари“. Така се наричат престижните награди за визуални изкуства на Световната асоциация за визуални ефекти Visual effect society (VES). От години тези награди се провеждат на отделна церемония, предшестваща „Оскар“-ите. Тази година церемонията се проведе на 8 март в Лос Анджелис. И още неотшумели емоциите от събитието, в Лондон го чака ново предизвикателство. Компанията, в която работи - Moving Picture Company (MPC) - в началото на февруари се е сляла с една от най-големите компании, включващи в дейността си визуални ефекти - The Mill. Кирил вече си е извоювал авторитет в общността като виртуоз на визуалните ефекти в рекламата в Лондон и Щатите. Радва се, че ще работи за най-престижната компания в неговата област. „Виж какво име са си избрали - The Mill, „Мелницата“, защото са много продуктивни“, обяснява развълнувано Кирил. Промените не го смущават, говори с приповдигнато настроение и вълнение, че му предстои да работи в голям екип от 400 човека. Чака с нетърпение партито в Лондон по случай сливането, за да се запознае с новите си колеги от The Mill. „От какво да ме е страх?
Аз съм екипен играч
харесва ми да работя с талантливи и креативни хора, да обменяме идеи“, споделя Кирил пред „Труд“. Той създава 3D ефекти на компютър, които после се наслагват върху вече сниманите с камера кадри. Например върху кадър как хора вървят по улицата може да се сложи изображението на огромен динозавър, изобразен чрез 3D. Понякога всичко в кадъра може да е направено на компютър, но много важно е да има fine tuning (“фина настройка“), или изпипване на детайлите, цветовете и свързването им в единна хармонична композиция, обяснява той. Роден е в София в семейство, свързано с модата и изкуството. Майка му Анна Трифонова - Салабашева е един от най-успешните ни модели през 80-те, с десетки корици на модни издания. Баща му Антони Мирков е успешен оператор в БНТ. Вторият му баща Димитър Салабашев също е голямо име в операторското майсторство. Леля му Екатерина Трифонова и днес е топ модел по световните подиуми и в модните списания.
Израства в София, отглеждан е от майка си и баба си и първоначално се занимава с музика. И днес обожава знаменитата си баба Татяна Белкина и обича да й ходи на гости. От малък свири на пиано, а голямата му страст е да композира свои парчета на компютърна програма. Когато е на 11 години, майка му заминава с втория си съпруг Димитър Салабашев в Дюселдорф. Кирил остава за малко при баба си и през 2001 г. също заминава за Германия заедно със сестра си Таня. Само 3-4 дни след пристигането си тръгва на училище - в обикновена гимназия, „без да знае грам немски“. Трудно преживява културния шок, спомня си, че на моменти се е разплаквал и е искал да се върне в България. На 12 години продължава да композира свои парчета на компютъра, докато един филм не отваря широко очите му за визуалните ефекти - „Матрицата“. Привлича го неудържимо любопитството да разбере
как се правят визуалните ефекти
в него. Инсталира си програма, но всичко е толкова сложно за едно дете на 12... След година отново гледа „Матрицата“ и отново се надъхва да се научи.
Когато е в гимназията, във филмовата академия в Лудвигсбург е открита специалност „Визуални ефекти“. Иска се обаче кандидатите да имат поне година стаж в правенето на визуални ефекти, а Кирил вече го е натрупал - като ученик работи една година във фирмата „Virtual Republic“ в Дюселдорф. В академията талантливият българин става любимец на професорите. Когато е в III курс, се запознава със супервайзър от компанията MPC - Лондон, работи там една година за практиката си, харесва му и след завършването заминава за Острова. Още като студент е номиниран за наградите VES - с дипломната си работа. Тогава издават календар с най-известннте „креатури“ или култови герои от холивудски анимации като Годзила, Елиън, Трансформърс, Кинг Конг, а Кирил и негови състуденти правят видео от минута и половина. Избират Гоблин Кинг от „Властелинът на пръстените“, от втория филм „Хобит: Неочаквано пътешествие“. „Гоблин Кинг е едър, с дебела кожа, много грозен, направо отвратителен, обаче го снимат във фотостудио като модел. Това беше готиното - контрастът беше много голям“, смее се Кирил.
Две години след като започва работа в MPC, е номиниран за наградите VES. През 2020 г.
получава статуетката в най-престижната категория
- Oustanding Vissual Effects in a Commercial („Най-добри визуални ефекти в рекламата“), еквивалент на „Най-добър филм“ при „Оскар“. Наградата е за работата му в екип за рекламния филм за световноизвестния ликьор „Hennessy: The seven worlds“ („Хенеси: Седем свята“). Филмът представя седем красиви свята, като този на Кирил - Flowing Flame, е от изригващи вулкани в огнени краски. Екипът работи под режисурата на легендарния Ридли Скот (“Гладиатор“, „Пришълецът“, „Робин Худ“, „Ханибал“ и много други). „Ридли Скот е много по-земен и отворен към творческия екип и контактуваше директно с нас - казва Кирил. - Той няколко пъти идва на нашите всекидневни оперативки. Беше много съсредоточен и непрекъснато рисуваше, докато говореше, как вижда нещата. В студиото запазихме куп негови скици. Беше много вълнуващо да видиш как гений като него мисли в рисунки.“ Когато се връща в Лондон след наградите, Кирил е повишен в престижната позиция супервайзър по визуални ефекти. „Бях много изненадан, нормалната практика е това да се случи след 10 години“, казва той. Малко след това обаче започва пандемията, която изправя на нокти всички негови колеги в бранша. По време на първия зверски локдаун една от малкото държави, в които не се затварят напълно снимачните площадки, е България. А Кирил, българинът в екипа, е изпратен за снимки с една от продуцентските компании в „Ню Бояна филм студиос“ - B2Y. Снимат рекламен филм за Arm and Hammer - голяма компания в Америка, в която се произвежда „всичко, за което можеш да се сетиш“. А проектът е за реклама на... котешка тоалетна. [su_video url="https://www.facebook.com/watch/?v=948914125987073&ref=sharing" title="ING’s making of - " width="560" height="380"] „Купонът“ е пълен. Проектът е в стил уестърн и Дивия Запад, като върху лицата на хора се наслагват 3D анимации с лица на котки. Сцените се снимат с актьори. Режисьорът обаче не може да долети от Лос Анджелис заради спрените полети. Затова снимките с актьорите се излъчват на живо, а режисьорът ръководи екипа от 10 хиляди километра, от дома си. „Беше голямо изпитание за двата тима, като колегите от българския екип бяха чудесни“, казва Кирил. Този рекламен филм -
Arm & Hammer: Once Upon a Time е едновременно с 2 номинации -за „Най-добри визуални ефекти в рекламата“ и за „Най-добър анимиран герой в рекламата“, като за второто е победител. Заради „оживелите“ котки, чиито образи са насложени върху лицата на актьори в стила на американския уестърн, заснет в Долна Малина. Кирил обаче не взема статуетката, която по право му принадлежи, защото има големи заслуги за реализацията на тази реклама в България. „Исках повече хора от екипа да бъдат на наградите, затова в тази категория казах да не пишат името ми. То фигурираше само в списъка за наградите за „Най-добри визуални ефекти в рекламата“. Но важното е, че спечелихме 2 номинации и една награда за една и съща реклама“, коментира той.
За наградите на VES тази година рекламите, създадени с участието на българина, също са с 2 номинации: за „Най-добри визуални ефекти в рекламата“ за филма Lego; Rebuild the World, и за „Най-добър анимиран герой в рекламата“, за филма ING; Do Your Thing; Roary the Lion. „Не само децата обичат „Лего“, аз съм на 33 и все още ми харесва - смее се Кирил. - Идеята беше, че с него можеш да пресътвориш целия свят както си искаш, защото детската фантазия няма граници. Като приключихме, отидох в големия магазин на „Лего“ в Лондон, да купя подарък за племенника ми за Коледа. Вътре на огромен екран показваха нашата реклама и беше много готино и вълнуващо да видя как изглежда тя през детските очи“, споделя Кирил.
Страстта по музиката от детството все още го държи здраво и по време на пандемията си купува сет от електронни барабани, със слушалки, за да не притеснява съседите си в Лондон. Така разпуска след напрегнатия ден в студиото. Признава, че напоследък му остава все по-малко време да лети до Дюселдорф при майка си и при любимата си баба Татяна. Сега отново е погълнат от любимата си работа и с нетърпение очаква следващия проект в новата компания „The Mill“.
