Френският президент Еманюел Макрон може и да спечели президентските избори, но посланието на избирателите беше силно и ясно: лидерите трябва да бъдат по-близо до обществата, чиято съдба решават, пише гръцкото издание Кathimerini Марин льо Пен може и да загуби с голяма разлика, но си осигури 42% от гласовете на втори тур, което е невероятно висок процент за крайно десен кандидат във френски избори. Това е развитие, което изисква много задълбочен анализ, тъй като застрашава системната нормалност не само във Франция, но в дългосрочен план и в цяла Европа. Политиците, а още повече назначените бюрократи в Брюксел, са призовани да се вслушат и да се променят. Да се вслушват в обществото, да обясняват какво правят и да убеждават гражданите не само в правилността и ползите, но и прозрачността на своите действия. Със сигурност не можем да продължаваме да имаме усещането, че някакви хора, някъде, решават "вместо нас, без нас". Що се отнася до "уморената Френска република", както я описва Le Monde, тя се люшка и се плъзга в неизследвани води. Левите и крайно десните спечелиха почти 60% на първия тур, докато големите партии (републиканци и социалисти) спечелиха само 10%. Когато бащата на Льо Пен, основател на крайнодесния Национален фронт преди 50 години, стигна за първи път до втория тур на президентските избори, той получи едва 5 млн. гласа и 18%. Сега дъщеря му увеличава дела на подкрепата си до безпрецедентни нива, осигурявайки си почти три пъти повече гласове от баща си. През 2017 г. тя получи 10 млн. гласа, а сега те са над 13 млн.
И, разбира се, във Франция предстоят и парламентарните избори през юни, където натискът е огромен и ще дойде от двата крайни полюса на политическия спектър. И в никакъв случай не е сигурно, че центристът Макрон ще успее да се справи ефективно с него, в смисъл да си осигури парламентарно мнозинство и да назначи предпочитан от него министър-председател. Четиридесет и два процента от французите не са крайно десни екстремисти. Те по-скоро са разочаровани от днешната действителност, както и голям процент от тези, които избраха да се въздържат от гласуване и да не се поддават на всякакви обещания. Това важи за цяла Европа и когато към общото чувство на неудовлетвореност се прибави и скокът на цените се създава взривоопасна смес. Предизвикателството пред настоящите и бъдещите демократично избрани лидери е да убедят обществото, че не живеят в собствена вселена, а че се вслушват в обикновените граждани и се интересуват истински от техните трудности. А след това, че имат знанията и способността да управляват и да се справят с тези трудности. Изборите във Франция предлагат много уроци и за гръцката политическа класа. Въпросът е дали нашите политици, както в правителството, така и в опозицията, ще си направят правилните изводи и ще предприемат подходящите коригиращи действия.
