Каравелово е едно от няколкото малки села в България, посрещнали Съединението на България в тонове кал и огромни дънери, които водната стихия от поредното наводнение вкара в домовете им.
Неизмазани къщи, останали без покривите си, лозя, затрупани от боклуци, тонове зърно, удавени в брутална амалгама от счупени клони и мръсотия.
Рано сутринта на празничния 6 септември служебният премиер Гълъб Донев дойде да огледа щетите. Нарече ги „огромни“, както за домовете, така и за селската инфраструктура, за която предстои да бъдат дадени милиони. След политическата оценка на трагедията останаха пейзажите на уморени доброволци, трудещи се военни и вгледали се в разрушената си покъщнина българи.
Срещаме Мариела пред дома й. Домът на родителите й е на два етажа, но се вижда единствено вторият - цялото първо ниво на постройката е зазидано от огромни пластове, които багерът упорито се опитва да разруши.
Залива втория етаж
до колене с кал. Сестра ми се усеща, вратата е била отворена, и тя тръгва към единственото свободно задно прозорче. Успява да преплува през водата и излиза цялата в кал. Родителите и сестра ми мислели, че ще дойде хеликоптер да ги спаси. Страшно е било“, започва разказът си Мариела, която пътува всеки ден от Карлово до селската къща на родителите си. Двамата са пенсионери, сестра й има здравословни проблеми. Мястото, на което разговаряме с Мариела, е с два метра по-високо отпреди няколко дни. Под краката ни миналата седмица е имало лозе, оранжерия, кола и каруца. На метри, където стоят счупени пералня и хладилник, са били складирани около тон зърно.
„Вълната е била страшна и е станала изведнъж. 15 минути преди нея разговарях с баща ми, който каза, че водата е била до бордюра на тротоара“, разказва жената. Въпросът какво ще прави оттук насетне, я озадачава, а отговорът я стяга за гърлото. През насълзените й очи разбираш, че трудното не е приключило.
„Изхвърлихме всичко. Нищо не става. Сестра, майка и баща са пенсионери. Не ми се говори.“ Но в семейната трагедия на Мариела има и лъч надежда, дошъл с армията и доброволците, които се отзовали. „Много съм благодарна на тези момчета. Опитаха се да включват помпи. Но всичко е кал, тиня, нанос, не знам и аз. Момчетата помагат. Да са живи и здрави. Магазин от Карлово ни изпрати храна, за да можем да ги нахраним“, завършва разказа си жената.
Минути по-късно Мариела се качва на огромен насип от кал. От там тя продължава да следи работата на доброволците и военните. Първият етаж едва се показва, тонове свлачище предстои да бъде изринато. Споменавам й думите на българския служебен премиер, че ще им бъде помогнато. Поглежда с надежда, защото знае, че плещите на семейството й не са достатъчно силни, за да износят последствията от бедствието. Подобно на нейните съседи, чийто дворове гъмжат от доброволчески екипи. Остава време за малко почивка и работата продължава. Количките са в стройна редица, чийто ход не спира. Отдалеч се чуват чукове, които се опитват да върнат към живот покрива на близката плевня. Докато се приближаваме към къщата, срещаме Дамян. От колата ни обяснява, че пороят го заварва на стадиона. Питам го за слуховете, че в горите около селото се извършва голяма сеч, която вероятно е спомогнала за тежкото бедствие. „На пътя, който слиза от гората, ще видите, че
на ден по 15-20 камиона с трупи
слизат. Правят по два-три курса. Това е истината. И да ни питате нас, няма кой да ни повярва. Идете догоре и там ще си проличи всичко“, казва ми набързо, преди със съпругата му да тръгнат в неизвестна посока.
Пътят към колата е изпълнен с гняв и въпроси. Вървейки по него, срещаме и последния ни събеседник. Дора е секретар на местното читалище. „Никой не идва да ни помогне. Военните изпратиха пет войничета преди два дни. Всичко изнасям сама със съпруга си.
С две изкуствени стави съм
но не се предавам“, разказва ни тя, докато ни завежда до салона на зданието. Под европейския и българския флаг стоят неизчистени седалки, отрупани с наноси, които жената няма представа как ще премахне сама. Казва, че животът й е минал там. Оставила наводнената си градина, прекарва последните 5 дни в читалището. Изпраща ни с тежка лопата на рамото си. И с усмивка. Вярва, че нещата ще се променят. Но знае отлично, че това няма да се случи лесно. И там е голямата й болка, която се чете зад смеещите й се очи.
Три села бяха потопени под двуметрова приливна вълна в петък
Три карловски села - Каравелово, Богдан и Слатина - са най-засегнати след проливните дъждове, паднали в петък, на 2 септември. Наводнението е причинено от минаващата през населените места река, приток на Стряма, която достигна нива по-високи от река Марица. Според очевидци приливната вълна е била около 2 метра. Спасители казват, че на места водата достига до три метра. Наводнението заля мостове и остави селата откъснати от света, което наложи евакуация на десетки хора. В спасителната акция се включи и хеликоптер.
Няма наказани за наводненията в с. Бисер и Цар Калоян
15 години след трагичното наводнение в разградското градче Цар Калоян и 10 години след смъртоносната приливна вълна в хасковското село Бисер няма нито един наказан въпреки множеството жертви. На 6 август 2007 г. приливна вълна отнесе хора, къщи, животни в Цар Калоян. Скъсани диги на два микроязовира в близкото село Езерче причиниха двуметровата приливна вълна по река Хлебаровска, която помита стотици къщи и унищожава над 70% от инфраструктурата. Във водата, заляла града, загинаха 7-годишно момиче, 57-годишен мъж и шест жени. Заради съмнения, че спукването на стените на близките язовири и рибарници е довело до наводнението, Окръжната прокуратура в Разград започна разследване на причините за бедствието. 11 месеца по-късно разследващите постановиха, че няма виновни.
