Хаосът в Капитолия в сряда прикова погледите на милиони зрители пред телевизорите по цял свят. Случката беше определена като нещо невиждано в американската история. Действително, подобно нахлуване в сградата не се е случвало преди. Въпреки това, Капитолия и друг път е била свидетел на кървави нападения. В сряда в продължение на повече от четири часа привърженици на президента Доналд Тръмп окупираха американския Конгрес в момент, когато членовете му започнаха церемониалното преброяване на електоралните гласове, за да утвърдят победата на новоизбрания президент Джо Байдън. Част от хората успяха да пробият охраната и да нахлуят в сградата. Наложи се спешна евакуация на вицепрезидента Майк Пенс, конгресмените бяха изведени на сигурни места. При нахлуването в Конгреса бяха нанесени значителни материални щети, а петима души загинаха, сред които и един полицай. Това беше поредното в историята нападение над Капитолия.
Капитолия е опожарена през 1814 г.
Първият път, в който емблематичната сграда става обект на атака, е още през 19 в. На 24 август 1814 г., по време на т.нар. Война от 1812 г., британски войници подпалват Капитолия.
Атаката е в знак на отмъщение, след като американците опожаряват тогавашната канадска столица Йорк, която все още е британска провинция, през април 1813-а. Войските на кралицата не срещат почти никаква съпротива по време на набега във Вашингтон, пише в Историята на Капитолия в сайта на институцията. Голяма част от населението по това време е било избягало от града, но „онези, които останали... станали свидетели на ужасяващ спектакъл.“ „Британците подпалили основните зали в Капитолия, които тогава помещавали Библиотеката на Конгреса, както и Камарата на представителите, Сената и Върховния съд“, пише в сайта. „Белият дом, военният двор и няколко американски военни кораби също били опожарени.“ Капитолия била още под реконструкция по онова време, а повечето щети на крилата били сериозни. За щастие, сградата не рухнала. „Външната структура оцеляла, а много от вътрешните пространства останали непокътнати от огъня“.
Националистите атакуват Капитолия през 1954 г.
Пуерторикански националисти насочват оръжия в Капитолия и откриват огън през 1954 г., разказва Самюъл Холидей, директор в Капитолийското историческо дружество.
Стрелбата била открита на 1 март 1954 г., докато конгресмените се събирали на етажа на Камарата на представителите за предстоящо гласуване, пише в архивите. Трима мъже и една жена, всички членове на Националистическата партия на Пуерто Рико, пътували от Ню Йорк до Вашингтон, за да заемат местата си в посетителската галерия над залата. След това четиримата открили огън и издигнали пуерториканския флаг. Петима конгресмени били ранени при стрелбата. Трима от нападателите били набързо задържани, а четвъртият, който успял да избяга от Капитолия, бил арестуван по-късно същия следобед, пише в сайта на Камарата на представителите. Насилственият акт на протест трябвало да привлече вниманието върху техните искания за независимост на Пуерто Рико. Островът бил анексиран към САЩ през 1898 г. Националистите получават присъди от 16 до 75 години във федерален затвор за нападението. Повече от две десетилетия по-късно президентът Джими Картър ги помилва. 1983-а: Крайнолеви екстремисти
взривяват бомба в залата на Сената
Крайнолява групировка атакува Капитолия през март 1971 г. Членове на Weather Underground взривяват бомба в санитарно помещение на Сената, но за щастие никой не е ранен.
Но още по-сериозно нападение е извършено десетилетие по-късно, когато група жени от комунистическото движение 19 май (M19) точно в 23 ч. на 7 ноември 1983 г. се обаждат в Капитоля, за да съобщят, че всеки момент ще избухне взривно устройство. Минути по-късно е детонирана бомба в северното крило, която отваря дупка в стената, а вратата на кабинета на лидера на мнозинството е отнесена от взрива. За щастие, сградата вече е евакуирана и никой не е пострадал, но нападението нанася щети за $250 000, а портретът на Даниел Уебстър е разкъсан. Членовете на M19 обясняват нападението с несъгласието си срещу американската военна намеса в Гренада и Ливан. По-късно няколко от жените, замесени в атаката, са арестувани и осъдени на дългогодишни присъди. Двама
капитолийски полицаи са застреляни през 1998 г.
Двама капитолийски полицаи са застреляни на 24 юли 1998 г., пише в сайта на Камарата на представителите.
Стрелец с история на психично заболяване пробива охраната на входа, като убива полицай Джейкъб Джей Чеснът - младши. Докато изстрелите ехтят, стрелецът бяга към вратата, която води към кабинетите на тогавашния председател на мнозинството Том Дилей от Тексас. Полицай Джон M. Гибсън казва на колегите си да търсят прикритие, докато той и стрелецът си разменят огън. Гибсън е фатално ранен по време на стрелбата, но дава на другите полицаи шанса да повалят нападателя. Ранен е и турист. Органите на реда описват нападателя, който оцелява, като нестабилен индивид, който е отправял заплахи и срещу Пентагона. Дни след стрелбата, Камарата на представителите и Сенатът одобряват резолюция за мемориална служба за полицаите в Капитолската ротонда. На 22 април 1999 г. федерален съдия се произнася, че стрелецът страда от психична болест и не е в състояние да бъде изправен пред съда. При нападението в сряда събитията бяха окачествени като преврат. Независимо такива ли са били целите на демонстрантите, те не успяха да се впишат в американската история с успех на намеренията си.
Единственият успешен преврат през 1898-а
В американската история е осъществен само един успешен преврат, но той бил локален метеж в Северна Каролина, а не в столицата. Когато членовете на Fusion Party поели офиса в Уилмингтън, Северна Каролина, през 1898 г., белите жители на пристанищния град не били доволни да бъдат представяни от чернокож бизнесмен и неговите бели съюзници. Това довело до единствения успешен преврат в Америка на 10 ноември 1898 г., когато група въоръжени бели мъже нападнали и убили чернокожи граждани в града. Бунтът бил предвождан от група властни обществени лидери, известни като Secret Nine. „Събитията от преврата през 1898 г. бележат повратна точка в Юга след Гражданската война, която променя траекторията на расовите взаимоотношения в Северна Каролина и бележат старта на законите на Джим Кроу в щата, а по-нататък засилват расовата сегрегация в средата на 20-ти век“. Народното събрание на Северна Каролина през 2000 г. създава комисия за бунта в Уилмингтън от 1898 г., която да разработи историческа „оценка на икономическото въздействие на бунта върху афроамериканците на местно ниво и в целия регион и щат“.
