Доц. Сандю БЕШЕВ
Връх Дхаулагири държи световната корона точно 30 години - от 1818-а до 1848-а. „Костеливият орех" отстъпва лидерската позиция след природонаучната експедиция на видния английски ботаник Джоузеф Далтън Хукър (1817-1911 г.). Най-близкият приятел и съмишленик на Чарлз Дарвин наред с пряката си работа да изследва растителните видове провежда и много успешни измервания на височините на някои от най-високите върхове в района на Кангчендзьонга. Тогава Хукър прави и опит за изкачване на върха, достигайки само до 6890 м. Това дава основание на индийската топографска служба да обърне по-сериозно внимание и на Кангчендзьонга. Намирайки се доста навътре в гънките на планината, върхът е изглеждал много по-нисък от намиращия се по-близко до населените места от колкото връх Жану - 7710 м. И сензацията идва - измерената височина на „скрития връх" е 8,579 м. Открит е новият световен първенец и той е с 407 метра по-висок от действащия в момента световен лидер Дхаулагири - 8,172 м. Впоследствие благодарение на новите и по-усъвършенствани уреди височините на двата върха са коригирани съответно на 8,586 м за Кангчендзьонга и на 8,167 м за Дхаулагири, които височини се запазват и до днес.
Новият световен първенец се намира на границата между Непал и миниатюрното княжество Сиким. По ирония на съдбата Всевишния е събрал на едно място най-малкото княжество и най-големия планински масив в света. Територията на Сиким е само 7,110 кв. км с население около 180,000 жители. И обратно, ръбът на планинския масив Кангчендзьонга е дълъг 12.5 км от запад на изток, широк е 7 км от север на юг, като близо 6 км от билото се издигат над 8,000 м. Целият западен склон е на територията на Непал, а югоизточният - на територията на Сиким. Масивът е съставен от 5 върха, 4 от които над 8,000 м. От запад на изток те са: Кангбачен - 7,902 м, Ялунг Канг - 8,433 м, Главен - 8,586 м, Среден - 8,496 м, и Южен - 8,490 м. И още нещо - в подножието на планинския масив лежат и 5 от най-големите ледника в Хималаите и света: Зему - 27 км, Ялунг - 21 км, Кангчендзьонга - 18 км, Рамнитханг - 15 км, и Талунг - 12 км. А като прибавим към това и факта, че върхът е с най-голяма относителна височина от долината на река Тиста до най-високата точка на Главния връх - около 8,000 м, става ясно какви са мащабите на новия световен първенец.
След като върхът е обявен за световен първенец, започват по-честите посещения в този район. Първият по-сериозен опит е международната експедиция на ирландския алпинист Астър Кроули през 1905 г. Кроули и другарите му достигат до 6,500 с цената на 5 жертви, като на слизане и петимата изчезват. Понеже телата им не са открити, причината за трагедията остава неизвестна. До успешното изкачване на върха през 1955 г. седем експедиции пробват шансовете си, като три от тях - през 1929, 1931 и 1936 г., са под ръководството на големия немски алпинист Паул Баyep. Много успешна е втората му експедиция, която достига до 7,700 м с изкачване до върха на Източното ребро. Най-успешна се оказва осмата поредна и първа британска експедиция, водена от д-р Чарлз Еванс. Експедицията се обслужва от 30 високопланински шерпи, както и от 310 обикновени носачи, които изнасят 7-тонния багаж до базовия лагер. Решителният щурм започва на 22 май и за него са избрани Джо Браун и Джордж Бранд. След много перипетии по склоновете на върха в 14.45 часа на 25 май 1955 г. двамата са на два метра под връхната точка на Главния връх. Уверени в крайната победа, те поемат обратния път. Същото правят участниците във втората свръзка Тони Стретър и Нормън Харди, защото така са се договорили Чарз Еванс и махараджата на Сиким Таши Намгал. Когато ръководителят дипломат Еванс излага своите и на експедицията доводи и иска разрешение, среща непоколебимия отговор: „Съжалявам, сър, но Кангчендзьонга е свещена планина за поданиците на Негова Светлост краля на Сиким. Тя е закрилница и богиня. Ако бъде осквернена, ще се предизвикат смутове." Чарлз Еванс е не само голям алпинист, блестящ хирург, но и отличен дипломат. „Ваша Светлост, даваме ви тържествена дума, че няма да оскверним върха, ако изобщо успеем на планината. Щом се уверим, че завоюването на върха е възможно, ще спрем." И както се казва в такъв случай: „И вълкът сит, и агнето здраво." И ето вече 61 години тази традиция се спазва от всеки алпинист, имал щастието да се докосне до последните ДВА МЕТРА на върха.
За любителите на алпинизма и за самите алпинисти доскоро за Кангчендзьонга се знаеше малко. Дори и през 1994 г., когато Йорданка Димитрова и Борислав Димитров отлетяха за Катманду, за тях бе изненада. Двамата дълго време се готвеха за първия връх на планетата Еверест, но прекалено високата за тях сума от 11 000 долара се оказа непоносима. Така срещу двойно по-малката сума те приеха офертата на Сергей Новиков от Беларус и се отправиха към малко познатия им Кангчендзьонга, който се оказва много по-труден от очакваното. И все пак Данчето и Боби достигат до щурмовия лагер на 7,800 м. Нагоре нещата вземат своя обрат. Поради замръзване Боби се връща от около 8,300 м, а Данчето продължава малко повече, за да завърши устрема си към големите върхове незнайно как и на каква височина. Това става на 23 октомври 1994 г. Опитите да бъде открито тялото й не дадоха резултат. Години по-късно италиански алпинисти откриват тяло на загинала алпинистка, без да стане съвсем ясно дали това е тя, или на намерилата гибелта си година по-рано полякиня Ванда Руткевич. Цели 20 години нито един български алпинист не включва в плановете си този връх. Докато на сцената не се появи многообещаващият Боян Петров, който по блестящ начин защити престижа на родния ни алпинизъм на 22 май 2014 г.
Третият по височина връх на планетата е мистичен, труден и опасен. Жесток към дамите и неприкосновен за мъжете. Според поверието на местните жители богът на Кангчендзьонга всъщност е богиня, която не допуска представителките на нежния пол до връхната си точка. Това показват и фактите, защото по склоновете на върха остават завинаги едни от най-добрите алпинистки на световния елит. Черната серия повежда словенската алпинистка Мария Франтар, която през 1991 г. загива от изтощение в границите на 7,500 м. Година по-късно, на 12 май загива и отличната полска алпинистка Ванда Руткевич, която към момента има в актива си 8 осемхилядника - най-много от всички дами, избрали алпинизма за съдба. Тя е пометена от огромна снежна лавина. През 1994 г. жестокостта на Кангчендзьонга изпитва и отличната руска алпинистка Екатерина Иванова. И все пак през 1998 г. върхът се смилява, като допуска до връхната си точка англичанката Джинет Харсън. Тя обаче малко се радва на своя успех, защото година по-късно загива на Дхаулагири.
По склоновете на върха завинаги остават не само дамите, но и мнозина водещи алпинисти. Ще споменем само някои от тях. Като вечен пленник на върха остава големият френски алпинист Бенуа Шаму, който бе изкачил 13 от всичките 14 гиганта, и то винаги сам и без кислород. За да събере пълната колекция на хималайските и каракорумските осемхилядници на Шаму, му останаха само 40 метра в денивелация. Без да е вкусил каквато и да е храна от 3 дни, прекарал безсънна нощ при минус 30 градуса, силите го напускат точно тогава, когато е трябвало да направи последните крачки към голямата си цел. Преди 3 години по склоновете на върха се разиграва една от последните трагедии, отнела живота на 5 души - двама шерпи, двама унгарци и един кореец. За 45-годишния унгарец Золт Ерос това бе 12-ият осемхилядник и нямаше да има нищо сензационно, ако Ерос не катереше върховете само с един крак... Без да сме изброили всички нещастия, сполетели алпинистите на този връх, можем да потвърдим статистиката на хроникьорите, че с 22-та процента смъртност върхът се нарежда на трето място след К-2 и Анапурна.
На фона на всичко, което току-що прочетохте, не мога да не отбележа изключителния успех на алпинистите от бившия Съветски съюз, които през 1989 г. постигнаха резултат, достоен за рекордите на Гинес. В предмусонния сезон те осъществиха 85 изкачвания на 4-те съставни върха на масива Кангчендзьонга. Ето как бе осъществено това: Две групи от по 5 алпинисти осъществяват т.нар. Голям траверс, като едната тръгва от запад на юг, а втората от юг на запад. При това положение те осъществяват 40 изкачвания. Още две групи от по 4 души правят Малкия траверс, едната от Главния връх към Ялунг Канг, а другата в обратна посока, или осъществени 16 изкачвания. Само на Главния връх стъпват още 8 души, на Ялунг Канг - 6 души, на Средния връх - 8 души, и на Южния - 7 души. „Сборная", както тогава се наричаше националният състав на СССР, бе представен от Алма Ата с 25 изкачвания, Москва - 16, Ленинград - 13, Харков - 8, Свредловск - 8, Донец и Ростов на Дон - 5, Красноярск - 3, Караганда - 2, и Саратов - 1. Едно изкачване бе осъществено от шерпа Анг Бабу. В посочените цифри липсва името на още едно лице и то е на ръководителя на експедиция „Кангчендзьонга-89" - змс проф. Едуард Мисловски, първия съветски алпинист, стъпил на Еверест през 1982 г. Другият голям алпинист, също с първенство на Еверест, Алексей Балибердин не доживя този триумф, защото при подготовката за експедицията, забързан по ленинградските улици, стана жертва на автомобилна катастрофа.
