Страната търси 1 милион нови имигранти, но с качества и опит

Канада – страна на широки социални облаги, права и свободи и висок стандарт на живот. Падането на визите за българи през 2017 г. обнадежди мнозина, че ще могат лесно да емигрират там. Но се оказва, че не е така. Десетките програми, по които можеш да кандидатстваш, за да станеш постоянен жител на страната, имат изисквания като ниво на владеене на английски или френски (или и двата), диплома за образование, сертификати за способности и други. „Не мисля, че Канада е най-подходящата страна с цел идване само за да се направят някакви пари. За нискоквалифицираните работници дори има правни ограничения”, казва имиграционният адвокат Пламен Петков, който практикува в Нова Скотия.

В началото на тази година Канада обяви, че ще приеме над 1 млн. имигранти до 2021 г., което пък вдъхна надежда на много наши сънародници, които живеят в САЩ без легален статут. Според Пламен Петков

канадските власти не се интересуват от това дали сте имали легален статут в САЩ

преди това, стига да не са били криминално проявени. Това, от което могат да се възползват българите, независимо от това къде живеят, е да посетят Канада като туристи, като заявят влизане в страната чрез т.нар. ЕТА или електронното разрешително за пътуване. Вече пристигнали на място, българите могат да си потърсят работодател и ако се сдобият с оферта от такъв, да кандидатсват по една от програмите за имиграция. „По принцип правна разлика за това откъде се кандидатства за работодател няма. На практика обаче, разбира се, е по-лесно, ако се срещнеш с работодател лице в лице”, казва адвокат Петков. Голям успех сред тях има т.нар. Canada Express Entry Program, която обаче е подходяща само за висококвалифицирани кадри, които се пресяват по специална точкова система спрямо уменията им. Освен нея всяка канадска провинция има договорена с федералното канадско правителство програма за имиграция, или т.нар. Provincial Nominee Program. Според адвокат Пламен Петков тези програми, както и получаване на легален статут чрез брак, са най-популярните сред имигрантите. Задължително изискване по тях обаче е оферта от работодател. Лъчезар Лефтеров, който е шофьор на ТИР в Германия, е решил, че иска да емигрира в Канада, защото преди време му е отказана виза за САЩ. „В Америка стана много сложно в последно време. Винаги съм искал да я разгледам, това е добър начин като шофьор примерно и това е сега вариантът – през Канада”, казва той. След като е изгледал репортажа на BG VOICE за Георги Калоянов, който кара ТИР за компания в Манитоба, Лъчезар Лефтеров започва да търси варианти за работа. Така той научава за Job Fair в Брюксел и решава да се пробва. „Казах си: Защо да не ида да видя, пък ако не, ще съм си направил една разходка”, споделя Лефтеров. На Job Fair обаче го посреща дълга опашка от шофьори и учтиви интервюиращи, но на френски език. „Посрещат те на френски и ти нали казваш

“Извинете, ама аз не говоря френски”

добавя Лъчезар. В резюмето му пише, че работи за една от най-големите транспортни компании в бранша, което би трябвало да му даде предимство, но не е достатъчно. Въпреки че му казват, че е одобрен и си разменя няколко имейла с транспортна компания от Канада, Лефтеров така и не получава работна оферта. След няколко месеца на чакане Лъчезар Лефтеров вече не се надява да се свържат с него от същата тази компания, но не се е отказал. “Даже съм си набелязал някои фирми, пиша си с някои хора във фейсбук, дават ми телефон на служители, които работят там, и трябва да започна да звъня”, казва сънародникът ни. Друг българин на същия Job Fair също си е тръгнал с празни ръце. Христо Христов, който е IT специалист, казва, че въпреки презумцията, че офертите за кадри като него валят, конкуренцията е голяма. „Просто трябва да отидеш абсолютно подготвен финансово, да се издържаш за една година там, тоест в най-лошия случай, ако нямаш работа за една година. Трябва да бъдеш абсолютно подготвен като образование и също така, ако нямаш канадско образование, не те приоритизират. То това е и в Express Entry системата – ти получаваш точки. Ако имаш канадски университет някакъв, без значение – може да е само колеж, може да е 1 година по програма.” Според имиграционния адвокат Пламен Петков това, с което най-често срещат трудности българите, е владеенето на френски език, което в някои провинции като Квебек и Ню Бруксуик е наложително. Има и

програми, по които може да се кандидатства без оферта от работодател

и самостоятелно, като т.нар. Family Self Employed Program – за хора на свободна практика. Тя е по-подходяща за артисти, спортисти и хора с някакви постижения в културата или в спортната сфера. „Тя е по-скоро за хокейните играчи, които идват в канадските отбори или артисти, които да се издържат сами тук”, казва Пламен Петков. Има и бизнес програми за имиграция, с които потенциален имигрант може да докаже, че ще създаде работни места в страната и така да си спечели временен легален статут, но това е обвързано с много капитал или одобрен инвестиционен проект. С други думи, на теория всички са свободни да си търсят работодател и оферта от такъв, за да имигрират, но трябва да са готови за един висок праг на изискванията, защото дори за позиция

в транспортния бизнес има много конкуренция

„Бариерата е висока”, казва Христо Христов, който си търси работна оферта в сферата на информационните технологии онлайн. Канада посрещна повече от 286 хиляди имигранти през 2017 г., а през миналата година най-много новодошли е имало в провинция Нова Скотия – 5,970 души. Страната усърдно работи в посока да даде повече възможности на хора от целия свят да заживеят там, но не и да се превърнат в гурбетчии. За българите, които смятат, че имат достатъчно качества, вече няма пречки да „опипат почвата” на място. Границата е отворена, стига да не идвате готови за оставане. „Когато човек дойде с това, което изглежда като всичките му спестявания, с много багаж, е много трудно да покаже на граничарите, че е дошъл за 2 месеца”, казва Пламен Петков и предупреждава да не опитвате подобен ход. Вече има доста случаи на върнати българи от границата, които изглежда, са отивали в Канада с цел да останат, а не за кратко посещение по безвизовата програма.