Камелия: Америка е за хората, които искат да са без граници (ВИДЕО)

След цели 10 г. в Америка се завръща една от най-обичаните певици - Камелия. За първи път най-откровената изпълнителка ще гостува и в Канада. А с нея пристигат  екстравагантният й стил и вечни хитове - "Луда по тебе", "Ти си", "Залезът и зората", "Огън момиче", "Къде си ти", "Стрелките спират" и много други. Камелия ще изненада българите в Америка с поне две нови песни дни след премиерата им.

- Ами, възбудена съм. Емоционално. Защото за мен едно турне в Америка е свързано с много емоции и най-вече с това да летя. Неведнъж съм споделяла, че имам проблем с летенето. И винаги когато се налага да летя, за мене е едно голямо преживяване, но иначе чисто емоционално съм доста в еуфория, защото минаха 10 години от предното мое гостуване в Америка и срещата ми с българите там. Тогава хората са били на 10 г., сега са вече на 20. Така че да, в еуфория съм.

- Имам много хубави спомени, защото турнето беше много дълго. Това беше първото, което беше организирано така, че изпълнителят да спи в хотели, да има график - в колко часа от кое летище къде каца, кога каца, кога излита, в кой хотел е настанен. Аз имах една папка и там беше описано всичко. Наистина се почувствах на едва ли не световно турне. Другото, за което имам спомен, е, че, първо, не помня дългия полет от Франкфурт до Сан Франциско, защото това беше възможно най-дългият полет до Америка - да преминеш през цяла Америка, докато кацнеш. Бях на хапчета. Освестих по някое време, после пак, но накрая кацнах в Сан Франциско. Това ми беше първата емоция. Помня много българи, различни щати, с различно усещане, с различна носталгия, с различни спомени от България, искащи различни песни да им изпълнявам.

- Припомних си, че тогава тръгнах с един огромен куфар, който беше пълен с 5 чифта ботуши, с не знам още колко тоалета и в крайна сметка стигнах до извода, че аз пея на различни места и е хубаво, когато си изградя, както съм го правила на турнета, в които съм участвала, един стил, дори с преобличания, да го представя навсякъде. Тогава беше  такава бъркотия, че на летищата винаги куфарът ми тежеше повече, все прехвърлях от дрехите или ботушите в куфара на колега. Но се справях. После оставях един на отглеждане просто, защото ми идваше повече да се занимавам с този багаж. Но този път си казах - ще избера може би три тоалета, но те ще бъдат запомнящи се!

- Ааа, много ми е трудно, защото при първото гостуване бях хем очарована, хем малко объркана. Как така идва някой в 12 часа и ми казва - дискотеката затвори. Как затвори - аз не съм си допила питието?! Не, край! Светнаха отпред три полицейски коли и аз естествено отидох и се снимах на полицейската кола, на капака! В България тази свобода, която ние не можем да оценим, докато сме тука, и не мръднем извън нашите граници, някак си не я усещаме. Подминаваме я, приемаме я като част от живота. Докато там има едни леки ограничения, едни леки правила, които, ако не ги спазваш, така, аха, те подбутват...

- Да, нямаш избор, да, и аз това казвам. Ама при вас е комунизъм!

Та беше много интересно като преживяване. В Сан Франциско кацнах за първи път. Много бях изненадана - казах си: Това е европейски град! Къде са небостъргачите, къде са онези лъскави сгради, които съм виждала по филмите, викам си - тука е Европа! Разочарована съм! Отидох след това веднага в Чикаго - ето това е Америка! След това отидох в Ню Йорк и си викам - Боже, Америка е много голяма! В този град ти като индивид си много смачкан, и като човече си много малък! Системата е толкова голяма, всичко е толкова голямо, толкова мащабно, че ти си един малък човек. Къде съм аз?! И всички едни такива преживявания... Мисля, че Америка е за по-младите хора, мисля, че Америка е за хората, които търсят нови неща, да се изявят, на които им е трудно на собствена територия, за хората, които искат - както се казва - да са без граници! Ами Америка поне за мен е място, където бих отишла, когато вече приключа с кариерата, бих отишла в Лас Вегас.

- Имам спомен, че пеехме много тогава. И ми искаха песни, примерно „Бял мерцедес", аз не я знаех, но я пееше моя колега. Тогава разбрах, че българите, особено тези, които много отдавна са напуснали България, изпитват една носталгия по старите песни, по стария попфолк. Така че сега, когато отида, естествено че

Ще има и македонски, ще има и народни, ще има и хора, ще има от моите най-големи хитове, ще има и сръбски песни, защото аз обичам сръбската музика. Бих пяла всичко, което знам и мога да изпея, така че да се почувстват добре.

- Освен с полета други проблеми нямам. Аз съм от балкански край, от Чипровци. Това е Стара планина. Ние сме до Балкана буквално, така че съм отраснала от малка в студа и знам да газя снегове до над коляното, знам какво са студове. Балканско чедо съм, така че студове не ме плашат, дори и канадски да е, сега, ако е минус 40 градуса, на всеки ще му е студено, не само на мене. Няма да се изплаша чак толкова много, просто ще пия един грог или един коняк и ще гледам де се стопля.