„Питаш ме кое предпочитам - да съм богат и успял или щастлив? А защо трябва да избирам?“, смее се Кало. За серийния предприемач Калоян Георгиев, създал десетки компании по света, парите не са най-важното нещо. Те просто му осигуряват свободата да обиколи 2/3 от земното кълбо, да посети над 140 държави и в половината от тях да създаде успешен бизнес. И винаги със семейството си - Янина и 6-годишната му дъщеря Анабел. Защото семейството му е по-висок приоритет от бизнеса. „Така нареченият успех при мен е по-скоро state of mind, по-скоро в главата, отколкото в някаква фактология“, казва предприемачът. Кало, както го наричат всички последователи, които е вдъхновил като визионер и ментор, има своя формула за постигане на щастието. Легендарни сред почитателите му са „Седемте компонента на щастието на Кало“: семейство и приятели, социална среда, здраве, бизнес (заради стандарта на живот), професионализъм, авантюри и приключенски дух... Един от важните компоненти е legacy, или това, което оставяш след себе си. Това са неща, в които инвестира времето си, без да очаква възвръщаемост, и на първо място сред тях е помощ за образованието. Седмият компонент е хармонията, вътрешните принципи. В последните години Кало се шегува, че си
„пенсионерства по разни острови“
„Изчезвам за няколко месеца, но затова пък давам възможност на колегите ми да успяват, като трупат опит, минавайки през провали - смее се Кало. - И това - в 40-те години от живота ми.“ С уникалния си стил на хармония между бизнес и личен живот и авантюризъм Калоян Георгиев става един от вдъхновяващите лектори на различни форуми и на инициативата на Иван и Андрей - Bulgaria Wants You. „Ключовият момент за успех в развитието ти е да си самоуверен - казва Кало. - А това се постига, като откриеш нещото, в което си най-силен. А също да събереш екип от хора, които да ти повярват и да искат да са с теб. И да имаш топ идея, разбира се.“ Калоян Георгиев е уникален и в разбирането си за баланс и хармония между личен живот и бизнес, които при него хармонично се преливат. Как балансира? Като набляга много на ефективността - работи при пълна концентрация и вместо за 8 и повече часа, свършва работата за 4 часа. Останалото време е за семейството, спорта и приключенията.
По пътя си от квартал „Надежда“ в София до мултинационалния бизнес той тръгва от волейбола - нещото, в което открива, че е най-силен. Расте в семейството на баща електротехник и майка чертожник, трайно безработна, защото след появата на компютрите тази професия изчезва. Майката обаче е тази, която го надъхва и инспирира в него онази толкова важна вяра в себе си. Нейният Калоян е силен, той скача много високо, той е умен и отличник в училище. Той е звездата на клуб „Левски“ във волейболните детски, младежки и мъжки отбори. „Сякаш бях „прекодиран“ от майка ми. Тя ми „продаваше“ идеята, че съм мегамашина, че мога да правя всичко“, разказва Кало пред „Труд“.
Най-първата му работа е заедно със сестра му в селското стопанство, иска да си събере парички за колело. Накрая обаче получава... едно прасе. В някакъв момент казва на баща си: „Вече съм на 15 години, а още не съм милионер“. „Забавлява“ се с всякакви експерименти - кафенета, сладоледаджийници, плод-зеленчуци, компютърни клубове... Завършва икономика в УНСС, но признава, че дори не знае къде му е дипломата, защото в нито един момент от развитието му тя не му е била нужна. По-важни са му неговите житейски университети. Докато върти волана на такси например, завързва много ценни контакти и събира около
1000 визитки на успели хора
При една такава среща бизнесмен го насочва да се пробва в един телеком пред фалит. Там за пръв път попада в корпоративния свят, след като преди това е „продавал чушки и домати“. Днес е натрупал 20-годишен опит като предприемач с проекти, свързани със здравеопазването, фармацията, здравното застраховане, недвижими имоти, туризъм...
Проектът, който най-силно го „пали“ днес, отново е уникален - за организация на полетите. Обратно на стряскащите бизнес прогнози и кризата, Калоян инвестира в бизнес, който е на stand by - туризъм. В една от компаниите, занимаващи се с организация на полети - Colibra, пускат продукт, който е ковид ориентиран - Pay If Okay. Избираш си дестинация и дата, не плащаш, получаваш билет, летиш, кацаш. Плащаш, след като полетът ти е окей, тоест без проблеми, типични за корона кризата - канселации, закъснения. При проблеми гарантирано получаваш ваучер за друг полет. За уникалната идея българската fintech компания Colibra става регионален шампион за „Най-добър иновативен проект“ на световното първенство за стартъпи World Startup Cup, като част от програмата на Innowave Summit 2019.
Ковид епидемията закотвя Кало и семейството му на остров Занзибар. Отиват за седмица, а остават... 8 месеца. Още първия месец решават, вместо да се тюхкат, да направят нещо на локално ниво. Какво да бъде? Оглеждат се - плажът е супер як. Купуват много изгодно място, топ локация на плажа. В друг момент не биха успели да го вземат, но когато туризмът е „умрял“ на острова заради пандемията - може.
Сега купуват още земя
Решават да направят коуъркинг център, или място за споделена работа, за дигитални номади - хора, работещи дистанционно навсякъде по света, трябват им само лаптоп и уай-фай. Иновативното и уникалното в проекта на Кало е, че предвижда и силен спортен център. Работа в офис среда, плюс спорт в късче от рая с плаж, море и вятър - кайт, крос фит, джънгъл джим, бокс, тенис... В Занзибар корона няма. Там няма и грипни сезони. 30 градуса нонстоп и цени, сходни с българските.
Как минава един негов ден на Занзибар? Щастливо. Става в 6, играе си с Анабел, която вече е най-малкото дете в света, подкарало кайт. Оставят я на училище, което е по кеймбридж системата, но е джънгъл - там децата ходят боси и около тях подскачат маймунки. После двамата с Янина тренират в джима. Следобяд работят 3-4 часа. После се качват на кайта. Тропическите острови разсейват - красота и безгрижие навсякъде, затова много важно е да има офис среда, в която да се концентрираш максимално. За да си перфектно фокусиран, да си свършиш работата за 4 вместо за 8 или повече часа и да постигнеш висока производителност, ти е нужна енергия. А спортът най-добре те зарежда. Затова коуъркинг центърът е съчетан с як спорт. Кало е амбициран този концепт със спорт и работа да го развие на много места по света. Сега го тества на Занзибар.
Преди това е обикалял в триъгълника Израел - Йордания - Египет. Там щурият авантюрист пробва да кара кайт в Мъртво море, но се натъква на „секюрити“. Докато едва обикаля с кайта из Мъртво море, с очи, зачервени от солта, над него започват да кръжат няколко хеликоптера. Това било милитъри зона, директно се стреляло. И до днес се чуди как е успял 20 пъти да пресече границата Йордания - Израел, без да стрелят по него. После разбира, че идеята е да се топнеш, но на не повече от 5 м от брега. Нататък е забранено. Така Кало става единствен в света
карал кайт из Мъртво море
Един от най-силно зареждащите го емоционално проекти е в Конго. По това време той има много проекти в Африка и знае каква борба за живот е да се родиш на този континент. Заедно с американски предприемач - Алекс, решава да построи училище за бедните африкански деца. И то насред джунглата. Решават да е за момичета, защото африканците, ако изобщо могат да си позволят да пратят децата си на училище, записват момчетата.
„Навлизаме навътре в джунглата и Алекс вика: „Тука“ - смее се Кало. - Мислех, че няма пукнат човек, обаче изведнъж хора взеха да излизат от храстите и да се редят на опашка - да помагат, да носят тухли, да бъркат цимент. Уникално беше, дойдоха много малки дечица. Едно детенце на 5 годинки идва със сестричката си на една годинка. Вързало я с шал на гърба си и вика: „Искам да помагам, няма проблем, мога да работя и с нея, ще нося тухли“... Те къщи нямат, но ще строят училище... Идва един мъж на около 30-40 години, здрав и як, реди се на опашката, после изчезва. След 15 минути пак се появява, но вече в костюм и лачени чепици. Защото строежът на училището бил най-важният момент в живота му...“ Тия дни Калоян и семейството му летят обратно за танзанийския остров. В момента той строи на мястото си в Занзибар 15 къщички в местен стил за хората, които ще работят и спортуват там по неговия проект. Планира до края на другата година къщичките да са 150. Дори си е наумил да пусне чартър от България до Занзибар. Къде ще бъде, след когато се завърти бизнес машината - още не знае. „Не съм от хората, които ще дават съвети на другите какво да правят в ковид епидемията. Но е готино, че им разказваш за позитивни примери как може да се успее в такъв момент, и то в България“, казва визионерът.
