„Питаш ме кое предпочитам - да съм богат и успял или щастлив? А защо трябва да избирам?“, смее се Кало. За серийния предприемач Калоян Георгиев, създал десетки компании по света, парите не са най-важното нещо. Те просто му осигуряват свободата да обиколи 2/3 от земното кълбо, да посети над 140 държави и в половината от тях да създаде успешен бизнес. И винаги със семейството си - Янина и 6-годишната му дъщеря Анабел. Защото семейството му е по-висок приоритет от бизнеса. „Така нареченият успех при мен е по-скоро state of mind, по-скоро в главата, отколкото в някаква фактология“, казва предприемачът. Кало, както го наричат всички последователи, които е вдъхновил като визионер и ментор, има своя формула за постигане на щастието. Легендарни сред почитателите му са „Седемте компонента на щастието на Кало“: семейство и приятели, социална среда, здраве, бизнес (заради стандарта на живот), професионализъм, авантюри и приключенски дух... Един от важните компоненти е legacy, или това, което оставяш след себе си. Това са неща, в които инвестира времето си, без да очаква възвръщаемост, и на първо място сред тях е помощ за образованието. Седмият компонент е хармонията, вътрешните принципи. В последните години Кало се шегува, че си
„пенсионерства по разни острови“„Изчезвам за няколко месеца, но затова пък давам възможност на колегите ми да успяват, като трупат опит, минавайки през провали - смее се Кало. - И това - в 40-те години от живота ми.“ С уникалния си стил на хармония между бизнес и личен живот и авантюризъм Калоян Георгиев става един от вдъхновяващите лектори на различни форуми и на инициативата на Иван и Андрей - Bulgaria Wants You. „Ключовият момент за успех в развитието ти е да си самоуверен - казва Кало. - А това се постига, като откриеш нещото, в което си най-силен. А също да събереш екип от хора, които да ти повярват и да искат да са с теб. И да имаш топ идея, разбира се.“ Калоян Георгиев е уникален и в разбирането си за баланс и хармония между личен живот и бизнес, които при него хармонично се преливат. Как балансира? Като набляга много на ефективността - работи при пълна концентрация и вместо за 8 и повече часа, свършва работата за 4 часа. Останалото време е за семейството, спорта и приключенията.
По пътя си от квартал „Надежда“ в София до мултинационалния бизнес той тръгва от волейбола - нещото, в което открива, че е най-силен. Расте в семейството на баща електротехник и майка чертожник, трайно безработна, защото след появата на компютрите тази професия изчезва. Майката обаче е тази, която го надъхва и инспирира в него онази толкова важна вяра в себе си. Нейният Калоян е силен, той скача много високо, той е умен и отличник в училище. Той е звездата на клуб „Левски“ във волейболните детски, младежки и мъжки отбори. „Сякаш бях „прекодиран“ от майка ми. Тя ми „продаваше“ идеята, че съм мегамашина, че мога да правя всичко“, разказва Кало пред „Труд“.
Най-първата му работа е заедно със сестра му в селското стопанство, иска да си събере парички за колело. Накрая обаче получава... едно прасе. В някакъв момент казва на баща си: „Вече съм на 15 години, а още не съм милионер“. „Забавлява“ се с всякакви експерименти - кафенета, сладоледаджийници, плод-зеленчуци, компютърни клубове...
Завършва икономика в УНСС, но признава, че дори не знае къде му е дипломата, защото в нито един момент от развитието му тя не му е била нужна. По-важни са му неговите житейски университети. Докато върти волана на такси например, завързва много ценни контакти и събира около
1000 визитки на успели хораПри една такава среща бизнесмен го насочва да се пробва в един телеком пред фалит. Там за пръв път попада в корпоративния свят, след като преди това е „продавал чушки и домати“. Днес е натрупал 20-годишен опит като предприемач с проекти, свързани със здравеопазването, фармацията, здравното застраховане, недвижими имоти, туризъм...
Проектът, който най-силно го „пали“ днес, отново е уникален - за организация на полетите. Обратно на стряскащите бизнес прогнози и кризата, Калоян инвестира в бизнес, който е на stand by - туризъм. В една от компаниите, занимаващи се с организация на полети - Colibra, пускат продукт, който е ковид ориентиран - Pay If Okay. Избираш си дестинация и дата, не плащаш, получаваш билет, летиш, кацаш. Плащаш, след като полетът ти е окей, тоест без проблеми, типични за корона кризата - канселации, закъснения. При проблеми гарантирано получаваш ваучер за друг полет.
За уникалната идея българската fintech компания Colibra става регионален шампион за „Най-добър иновативен проект“ на световното първенство за стартъпи World Startup Cup, като част от програмата на Innowave Summit 2019.
Ковид епидемията закотвя Кало и семейството му на остров Занзибар. Отиват за седмица, а остават... 8 месеца. Още първия месец решават, вместо да се тюхкат, да направят нещо на локално ниво. Какво да бъде? Оглеждат се - плажът е супер як. Купуват много изгодно място, топ локация на плажа. В друг момент не биха успели да го вземат, но когато туризмът е „умрял“ на острова заради пандемията - може.
Сега купуват още земяРешават да направят коуъркинг център, или място за споделена работа, за дигитални номади - хора, работещи дистанционно навсякъде по света, трябват им само лаптоп и уай-фай. Иновативното и уникалното в проекта на Кало е, че предвижда и силен спортен център. Работа в офис среда, плюс спорт в късче от рая с плаж, море и вятър - кайт, крос фит, джънгъл джим, бокс, тенис... В Занзибар корона няма. Там няма и грипни сезони. 30 градуса нонстоп и цени, сходни с българските.
Как минава един негов ден на Занзибар? Щастливо. Става в 6, играе си с Анабел, която вече е най-малкото дете в света, подкарало кайт. Оставят я на училище, което е по кеймбридж системата, но е джънгъл - там децата ходят боси и около тях подскачат маймунки. После двамата с Янина тренират в джима. Следобяд работят 3-4 часа. После се качват на кайта.
Тропическите острови разсейват - красота и безгрижие навсякъде, затова много важно е да има офис среда, в която да се концентрираш максимално. За да си перфектно фокусиран, да си свършиш работата за 4 вместо за 8 или повече часа и да постигнеш висока производителност, ти е нужна енергия. А спортът най-добре те зарежда. Затова коуъркинг центърът е съчетан с як спорт. Кало е амбициран този концепт със спорт и работа да го развие на много места по света. Сега го тества на Занзибар.
Преди това е обикалял в триъгълника Израел - Йордания - Египет. Там щурият авантюрист пробва да кара кайт в Мъртво море, но се натъква на „секюрити“. Докато едва обикаля с кайта из Мъртво море, с очи, зачервени от солта, над него започват да кръжат няколко хеликоптера. Това било милитъри зона, директно се стреляло.
И до днес се чуди как е успял 20 пъти да пресече границата Йордания - Израел, без да стрелят по него. После разбира, че идеята е да се топнеш, но на не повече от 5 м от брега. Нататък е забранено. Така Кало става единствен в света
карал кайт из Мъртво мореЕдин от най-силно зареждащите го емоционално проекти е в Конго. По това време той има много проекти в Африка и знае каква борба за живот е да се родиш на този континент. Заедно с американски предприемач - Алекс, решава да построи училище за бедните африкански деца. И то насред джунглата. Решават да е за момичета, защото африканците, ако изобщо могат да си позволят да пратят децата си на училище, записват момчетата.
„Навлизаме навътре в джунглата и Алекс вика: „Тука“ - смее се Кало. - Мислех, че няма пукнат човек, обаче изведнъж хора взеха да излизат от храстите и да се редят на опашка - да помагат, да носят тухли, да бъркат цимент. Уникално беше, дойдоха много малки дечица. Едно детенце на 5 годинки идва със сестричката си на една годинка. Вързало я с шал на гърба си и вика: „Искам да помагам, няма проблем, мога да работя и с нея, ще нося тухли“... Те къщи нямат, но ще строят училище... Идва един мъж на около 30-40 години, здрав и як, реди се на опашката, после изчезва. След 15 минути пак се появява, но вече в костюм и лачени чепици. Защото строежът на училището бил най-важният момент в живота му...“
Тия дни Калоян и семейството му летят обратно за танзанийския остров. В момента той строи на мястото си в Занзибар 15 къщички в местен стил за хората, които ще работят и спортуват там по неговия проект. Планира до края на другата година къщичките да са 150. Дори си е наумил да пусне чартър от България до Занзибар. Къде ще бъде, след когато се завърти бизнес машината - още не знае. „Не съм от хората, които ще дават съвети на другите какво да правят в ковид епидемията. Но е готино, че им разказваш за позитивни примери как може да се успее в такъв момент, и то в България“, казва визионерът.
