Бранислав Иванович (вляво) и Рахем Стерлинг

Първото нещо, което може да се каже за почти невъзможното и странно разпердушинено начало на старта на сезона за „Челси'', е, че всеки, който би желал да танцува върху гроба на Жозе Моуриньо, по-добре първо да провери дали ковчегът е здраво закован. По това време преди две седмици „Челси'' стоеше като най-вероятния избор за защита на титлата в Премиер лийг със същата лекота, както я и спечелиха. Два мача по-късно колената омекнаха и това се очертава като първата криза през новата кампания. „Челси'' е на ръба на пълен срив, преди още да са минали и 10 дни от старта на шампионата. Това не е вярно, разбира се. Могат да бъдат спечелени още 108 точки и да не забравяме - Моуриньо не е достигнал дотук, навеждайки глава при първия изникнал проблем.

По същия начин всеки един достатъчно самонадеяно може да мисли, че Джон Тери трябва да бъде насочен към двора на загубеняците въз основа на едно 45-минутно изпитание. Той срещна най-добрия нападател на острова, но това едва ли би понижило сигурността във възможностите му. Тери имаше тежък ден срещу Серхио Агуеро, както и много други. Неговата смяна е извън нормалното, което всъщност е и най-точната дума за описание на мача срещу „Манчестър сити'' миналата неделя.

И все пак има и мнение, в което хората хвърлят тъмна сянка върху кариерата на Тери. Те обаче изхождат от един-единствен мач. Но това може да се нарече избирателно мислене. Когато един играч преминава през тежки периоди в кариерата си, той си създава врагове сред феновете толкова лесно, колкото и сапунът създава пяна.

Това, което може да се каже, е, че случилото се в неделя може да бъде сравнявано с публично унижение спрямо Тери и има нещо забележително по начина, по който „Челси'' преминава през началните етапи на защитата на титлата, придавайки на тима отрицателната публичност, която все още кръжи след спора с Ева Карнейро.

За да обобщим: двама доктори по-малко. Имаме и първия случай за сезона, в който Моуриньо напуска пресконференция, и то вероятно стигайки само до вратата, преди да се върне на върха в класирането. „Челси'' взе само една точка от шест възможни и беше припомнено на капитана на тима какво може да се случи, ако възрастта стане най-големият му противник. Това не е криза. Това е хаос и досега не е имало подобен период за Моуриньо в „Челси'' от времето в края на първия му престой в клуба, когато косата му започна да излиза извън контрол, а погледът му стана див и сър Алекс Фъргюсън започна сутрешната си пресконференция с недоумението дали „врабчетата се събуждат с кашлица на „Стамфорд бридж''.

Това е най-лошият старт от 1998 г. Времето преди ерата на Абрамович. Това е в абсолютен резонанс с репутацията на отборите, водени от Моуриньо, които по принцип стартират силно. А всичко това идва след загубата от „Арсенал'' за „Камюнити шийлд'' и първа победа за Арсен Венгер от 14 опита срещу Моуриньо за 11 години.  Моуриньо казва, че е контролирал мача по същия начин, по който смята и загуба от „Сити'' с 0:3 като заблуждаваща. Повечето хора обаче определено видяха, че „гражданите'' играха с по-голяма жизненост, която отвя отбраната на „Челси'' с необичайна лекота.

„Челси'' игра добре за около 20 минути през втората част, когато натисна опонента си толкова, както и срещу „Арсенал''. Като цяло обаче безброй бяха головите възможности за „Сити'' или дори само за Агуеро, които би трябвало да са достатъчни за Моуриньо да оцени трезво как игра отборът му. „Гражданите'' бяха тези, които изглеждаха като защитаващи титлата си шампиони и докато трудно можем да кажем, че разлика от 5 точки през август е решаваща, то определено ще подейства съживяващо за отбора на Мануел Пелегрини. Особено когато е видно, че проблемите на „Челси'' не се изчерпват само със слабата форма на Джон Тери.

Бранислав Иванович започна сезона като толкова уязвим, колкото никога не е бил. Сеск Фабрегас все още не се възстановил от спада във формата си, която се отрази на играта му през пролетта. Може би е време някой да каже на Диего Коща, че няма бонус точки за прекомерното използване на тестостерон. Вероятно е полезно да му се припомни за случая от миналия сезон, в който участва той и Винсент Компани. Двамата застанаха лице в лице. Никой не отстъпи нито сантиметър, но когато Компани успя да вземе топката, Коща подаде ръка в знак на уважение, за да покаже, че знае какво се е случило.

Коща прилага много разюздена интерпретация на правилата, откакто се възстанови от контузията си миналия сезон. Изниква въпросът дали по този начин бразилецът не се опитва да компенсира липсата на острота у себе си. Любимият му начин да надделява над противниците преди това беше налагането на физическата си сила и реализаторските си умения в наказателното поле. Сега неговата основна тактика е да дразни по други начини, бърборейки, сочейки хората в лицето и инцидентно нарочно да ги настъпва по пръстите на краката.

Имаше някакво съмнение дали лакътят на Фернандиньо е бил опасен и можеше да бъде възнаграден с червен картон. Коща се опитваше да предизвика бой с Фернандиньо, обикновено безобиден противник, и за малко да го изкара извън нерви в края на първото полувреме. Бразилецът тръгна към Коща и дори неговите съотборници се учудиха от действията му. Коща неведнъж е показвал характера си. Ще бъдем признателни, ако ни напомни за таланта си, преразгледа приоритетите си и се превърне в онзи пират, който покоряваше всички мрежи преди една година.

За „Челси'' е наложително Радамел Фалкао да докаже, че не е само едно луксозно попълнение, а Еден Азар да покаже невероятните си умения, с които спечели наградата за „Играч на сезона'', с което твърдението на Моуриньо, че най-добрият му играч се сравнява с Кристияно Роналдо, да не изглежда смешно. Махнете малко от блестящия демарж на Роналдиньо, ненормалните си голмайсторски умения, силата, светкавичния удар, ослепителността, умението да импровизира и да играе с глава. Това, което остава в момента, е Еден Азар.

Колкото до проблема с Карнейро - едва ли има какво да се каже за неприятния начин, по който се реши. Странен, вероятно толкова, колкото и писмото, което Фергюсън, тогава мениджър на „Манчестър юнайтед'', написа до 20-годишно момиче физиотерапевт, което е постъпило за работа през 1994 г., неосъзнавайки може би въобще каква индустрия е това. Фъргюсън й отказал работата въз основа на „общите мисли на играчите по отношение на жена физиотерапевт", че те биха предпочели да бъдат лекувани от мъже, защото ще се чувстват по-комфортно и чувстват, че ще бъде по-лесно да обсъждат проблемите си с други мъже. Щедро обаче добавил: „Повечето от играчите смятат, че футболът е много мъжки спорт и наистина не харесват мисълта жени да бъдат ангажирани с лечението на спортни травми в тренировъчния комплекс, въпреки че нямат нищо против да посетят физиотерапевт от нежния пол в болница или в спортна клиника.''

Моуриньо е единственият човек, който може да каже дали същото мислене е довело до понижаването на Карнейро, въпреки че един журналист, който твърди, че стои близо до лагера на „сините'', написа, че едно от опасенията на мениджъра е, че „динамиката в съблекалнята се влияе от присъствието на жена''.

Това, което може да се каже със сигурност, е, че „Челси'' започна сезона по такъв начин, че рано или късно ще се стигне до класическия задължаващ Моуриньо, който ще търси добра игра и резултати, които да прочистят въздуха още в събота срещу „Уест Бромич Албион'' в събота.

Но ето един странна статистика.  Последните шест загуби на Моуриньо в лигата дойдоха от мениджъри, чиито имена започват с буквата „П'': Пулис, Пойет, Почетино, Пулис отново и Пелегрини. Следващите два мача са срещу Пулис и Пардю...