"От ден на ден условията се влошават и аз се чувствам все по-зле. А имам право на живот. Затова настоявам отново да бъда върнат в обща килия" – това е написал 58-годишният учител Музафер Йозченгиз, прекарал 14 месеца в изолатора. В писмото си до съдията той твърди, че е бил хвърлен в изолатора "без никакво основание", определя се като много болен човек, на когото не му остава нищо друго, освен доброволно да избере смъртта. На 27 април Йозченгиз издъхва само 2 дни след като е написал горните редове и след повече от две години, прекарани в затвора със строг режим в Чорум. Той е бил осъден на 12,5 г. лишаване от свобода, защото членувал в забраненото в Турция Движение на Фетхуллах Гюлен. Предсмъртното му писмо беше изпратено на Deutsche Welle от депутата от Демократичната партия на народите (HDP) и член на парламентарната Комисия за човешките права Йомер Фарук Гергерлиоглу.
Три хиляди затворници в изолатора
Няма официални данни колко затворници в Турция се намират в единични изолирани килии, нито пък колко от тях са посегнали на живота си. Но според наблюдатели броят им е около три хиляди. От пресслужбата на турското правосъдно министерство не отговорят на съответното запитване на Deutsche Welle. Лейла Уста Сахин, която е отговорник за човешките права на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), също не пожела да даде отговор. В турската преса обаче зачестяват информациите за случаи като този с учителя Йозченгиз. На 19 април в затвора в град Силиври е починал пенсионираният генерал Заки Хасан, обвинен в шпионаж в полза на Обединените арабски емирства. Той също е посегнал на живота си в изолатора. Според законите в Турция излежаващият присъда може да бъде затворен в изолатора в следните три случая: ако е осъден ефективно на доживотен затвор, ако е ръководил терористична организация или като дисциплинарна мярка в затворите. Вероятно обаче в много турски затвори мярката се практикува безразборно. Депутатът Йомер Гергерлиоглу от HDP, който в турския парламент се бори за подобряване на условията за затворниците, казва, че хората, затворени в изолаторите, са
подложени на нечовешки условия
На тях им е забранено дори да се разхождат или да спортуват. Законът предвижда най-много 20 дни в изолатора като дисциплинарна мярка.
"Но стотици затворници остават в изолатора много по-дълго, понякога и повече от две години. А това означава, че в турските затвори човешките права явно нямат никакво значение", казва той.
И социоложката Езги Юсуфоглу, която се занимава много активно с темата за доживотните присъди, потвърждава, че условията в турските затвори са изключително тежки. Тя посочва, че на държаните в изолатора им е строго забранено да контактуват с други затворници, а право на свиждания получават само най-близките им роднини – по права линия и от първа степен. От 2014 година насам Юсуфоглу също не е получавала данни от правосъдното министерство за броя на затворниците в изолатори. Преди 5 години те са били 1453. По официална информация на Министерството на правосъдието и според ръководството на самите затвори през 2018 година
в 385 турски затвора е имало общо 260 000 затворници
Капацитетът на тези затвори всъщност е общо 111 000 места, но той е бил увеличен. В килиите са били монтирани легла на два етажа, били са поставени и допълнителни матраци на пода. Според представители на правителството в Турция ще бъдат изградени нови 100 затвора.
