Защо точно в този момент
Обиколката на украинския президент Володимир Зеленски в три столици на страни членки на ЕС – Рим, Берлин и Париж, плюс посещенията му във Ватикана за среща с папата Франциск и в Аахен за получаване на наградата „Карл Велики” за принос към европейското обединение – се състоя в знаков момент.
Обиколката бе осъществена броени дни, след като ЕС отбеляза годишнината от зараждането на идеята за европейското единство. Украйна се стреми да стане част от това единно европейско семейство и по време на визитата на Зеленски в трите еврочленки, той бе уверен от техните лидери, че Украйна има европейско бъдеще. Същите уверения дойдоха и по време на визитата на председателката на Европейската комисия в Киев Урсула фон дер Лайен, състояла се именно в Деня на Европа, на 9 май.
Днес ЕС е разединен по редица въпроси – отношенията с Китай, сътрудничеството със съюзника САЩ, миграционната политика, бюджетната и финансовата политика, правовата държава, борбата с глобалното затопляне, енергийната политика, зеления преход и др. Но по една тема ЕС успя да се окаже единен и това бе подкрепата му за Украйна срещу руската агресия. Въпреки че и там имаше нотки на разединение, дошли основно от Унгария или от някои политически сили в други еврочленки, все пак през 15-те месеца на конфликт в Украйна Европа прие 10 пакета със санкции срещу Русия и отвори пътя на Украйна към еврочленството.
Визитата на Зеленски в ЕС дойде и след като Русия отбеляза 9 май, Деня на съветската победа над нацистка Германия. За разлика от минали години (тези отпреди пандемията), честванията сега в Москва минаха без високопоставени чуждестранни западни гости заради руската агресия в Украйна. На честванията нямаше дори и високопоставени гости от страни съюзници на Путин. И въпреки че Кремъл изтъкна, че не става дума за отбелязване на кръгла годишнина, на честванията на 9 май Путин изглеждаше в позиция на изолираност от света.
Визитата на Зеленски в Европа идва на фона на все по-зачестилите информации, че украинската контраофанзива скоро ще започне. Самият украински лидер спомена по време на интервюто, което даде за италианската програма „Порта а порта”, докато беше в Рим, че скоро ще бъдат предприети стъпки в тази насока.
Защо точно тези еврочленки
Зеленски избра да посети Рим, Берлин и Париж неслучайно. Не бива да се забравя, че лидерите на Италия, Германия и Франция, посетиха колективно Киев преди почти една година (16 юни 2022 г.), като това беше първото тяхно посещение там от началото на руската офанзива в Украйна. Сега Зеленски върна жеста на две от тези страни – Италия и Германия. Той не беше ходил в тях от началото на руската инвазия в Украйна. Париж той вече посети в началото на февруари по време на обиколка, отвела го тогава и в централата на Европейския съвет в Брюксел.
Франция, Германия и Италия са сред основоположничките на обединена Европа, към която Украйна иска да се присъедини възможно най-скоро. Трите страни оказват военна подкрепа на Украйна. Франция и Германия обявяват открито какво изпращат на Киев, докато Италия спазва традицията си да бъде по-дискретна по темата. Но от началото на конфликта в Украйна трите посетени сега от Зеленски страни си навлякоха и някои критики за позицията си по темата. Германският канцлер Олаф Шолц бе упрекван в прекомерна предпазливост и колебливост по въпроса за изпращането на танкове за Украйна, на което в крайна сметка той даде зелена светлина. Френският президент Еманюел Макрон на няколко пъти породи критики заради изказвания, касаещи Русия и президента Владимир Путин.
В различни интервюта и речи той заяви, че Русия не трябва да бъде унижавана или, че Франция не иска смазването на Русия, а само поражението й във войната в Украйна. Той заговори и за диалог с Русия след края на войната в Украйна с цел изграждане на бъдеща архитектура на сигурността в Европа, което няма как да стане без разговори с Москва. Това не веднъж му спечели коментари, в които се долавяше упрек от самия Зеленски. През февруари в интервю за италиански медии сред поредното изказване на Макрон, той заяви, че диалогиране с Путин би било губене на време. Италия пък дори и да се показа непоклатима в подкрепата си за Украйна, въпреки смяната на властта в Рим, поражда също подозрения относно вътрешнополитическото единство по темата. В управляващата коалиция в Италия влизат две партии – „Форца Италия” и „Лига” – чиито лидери Силвио Берлускоти и Матео Салвини не криеха в миналото близките си връзки с Москва и Путин. Берлускони през февруари направи критични коментари по адрес на Зеленски, на когото приписа отчасти вината за конфликта в Украйна, което пък породи доста полемика и в Италия, и сред съюзниците на „Форца Италия” в Европейската народна партия, в която тя членува. А доскоро Салвини критикуваше антируските санкции, като казваше, че те вредят повече на онези, които са ги наложили, отколкото на санкционираната страна.
Защо по-дълъг престой в Италия и Германия и по-кратък във Франция
Зеленски остана цял ден в Рим и в Берлин, но само една вечер в Париж. Посещението му във френската столица изглеждаше сякаш като транзитна спирка на път за Лондон, където Зеленски пристигна днес. Той посети Париж в началото на февруари, което би могло да обясни краткия му престой сега във френската столица. Но малко след визитата му в Париж тогава, Макрон даде интервю за френски медии в кулоарите на Мюнхенската конференция за сигурността. Именно пред „Фигаро”, „Франс ентер” и „Журнал дю диманш” тогава той каза, че не споделя гледната точка на онези, които искат смазването на Русия. „Искам поражението на Русия в Украйна. И искам Украйна да може да защитава позицията си. Но съм убеден, че накрая това няма да се уреди по военен път. Не мисля, както мислят някои, че трябва Русия да бъде разгромена тотално, да бъде атакувана на нейна земя. Тези наблюдатели искат преди всичко да смажат Русия. Това никога не е била позицията на Франция и няма да бъде”, заяви Макрон пред трите издания. В същото това интервю Макрон говори и за Путин, анализирайки дали той може да бъде събеседник на Европа в преговорите относно архитектурата по сигурността на континента, когато му дойде времето да се водят такива разговори.
Макрон изрази скептицизъм, че от руското гражданско общество след години на затягане на мерките срещу него и в условията на конфликт би могло да дойде някакво демократично решение. Той заяви, че би желал това да се случи, но призна, че не вярва наистина в тази възможност. А после добави, че всички други опции, различни от Владимир Путин в настоящата руска система, му изглеждат още по-лоши варианти от Путин. Според анализатори той е направил индиректна съпоставка между Путин и Николай Патрушев, ръководителя на руския апарат за сигурност и лидера на „Вагнер” Евгений Пригожин. Именно след това интервю Зеленски заяви пред италиански медии, че диалога с Путин е равносилно на губене на време. Така че донякъде това разногласие може да обясни защо Зеленски избра да остане сега за по-кратко време в Париж.
Но пък от това интервю минаха три месеца и вчера малко преди Зеленски да пристигне във френската столица се появи друго голямо интервю на Макрон. То бе дадено ексклузивно за френското издание „Опинион” и в него Макрон говори по разнородни вътрешно и външнополитически въпроси - от данъчни облекчения и общонационални референдуми, през изкуствен интелект до Европа и нейната архитектура по сигурността. Именно в тази част от интервюто Макрон заяви, че Русия вече е загубила геополитически войната в Украйна и установява форма на васални отношения спрямо Китай, предаде Франс прес. Русия накара своите исторически съюзници да се усъмнят в нея. Тя де факто започна форма на встъпване във васални отношения спрямо Китай и загуби достъпа до балтийския регион, който беше от решаващо значение за нея, защото ускори решението на Швеция и Финландия да се присъединят към НАТО, изтъкна Макрон. Той подчерта, че подобно нещо е било немислимо преди две години, което означава, че това вече е геополитическо поражение за Русия. Макрон добави, че Русия не трябва също така да спечели във военен план в Украйна и че в това отношение "от нас зависи как да помогнем на украинците в тяхното контранастъпление, как да подготвим въпроса за гаранциите за сигурност за преговорите, които неизбежно ще се проведат”. Относно архитектурата на европейската сигурност Макрон обаче отново прояви прагматизъм в интервюто. Той подчерта, че архитектурата на европейската сигурност ще трябва напълно да обезпечи сигурността на Украйна в бъдеще. Но тази архитектура „трябва да измисли начин за избягване на конфронтацията с Русия и за установяване отново на устойчиви равновесия”, каза още Макрон. Той предупреди също така, че Европа трябва да избегне „възхода на конфронтациите, които биха ускорили нейната васализация”. Говорейки за равновесие и конфронтация, Макрон използва в това интервю множествено число и в двата случая, тоест той спомена за равновесия и конфронтации, като това би могло да се разтълкува като постигане на равновесия и избягване конфронтации не само с една страна - примерно Русия, но и с много други, може би Китай.
Какво получи Зеленски по време на обиколката в ЕС
На първо място уверения за продължаване на военната подкрепа за Украйна. Те се материализираха и под формата на конкретни обещания. Ден преди визитата на Зеленски в Берлин германското правителство обяви, че подготвя нов план за оръжейни доставки за Украйна на стойност 2,7 милиарда евро. Той ще включва по-специално 30 танка "Леопард 1", големи количества бронирана техника, дронове, системи за противовъздушна отбрана, ракети и боеприпаси, припомня Франс прес.
По време на визитата в Рим Зеленски на няколко пъти спомена за системата за противовъздушна отбрана, разработвана от Италия и Франция, благодарение на която се спасява живота на украинците, като наведе по този начин на мисълта, че вероятно Италия ще изпрати още такива системи на Киев, посочва „РАИ нюз”
По време на визитата в Париж Франция обеща да изпрати на Украйна през следващите седмици десетки бронирани автомобили и леки танкове, включително бронирани бойни машини AMX-10RCs, съобщиха френските медии. Франция обеща на Зеленски и обучение на украински войници и друга помощ.
Но призивът на Зеленски за създаване на коалиция за изтребители за Украйна остана засега без конкретен отговор.
Зеленски получи наградата „Карл Велики” на тържествена церемония в Аахен, на която присъстваха също полският премиер Матеуш Моравецки и председателката на ЕК Фон дер Лайен. Престижното отличие в миналото е било присъждано на папа Франциск, на Макрон и на Ангела Меркел за дейността им в подкрепа на европейското обединение. Сега Зеленски го получава заедно с украинския народ.
„С всяко посещение отбранителните и нападателните способности на Украйна се разширяват. Връзките с Европа стават все по-силни, а натискът върху Русия се увеличава”, така самият Зеленски обобщи резултатите от визитите си в Европа.
По време на обиколката в ЕС Зеленски получи и много силни уверения за ролята на Украйна на континента. „Украйна е част от европейското семейство”, заяви германският канцлер Шолц на Зеленски в Аахен. "Европа дължи много на украинския народ и лично на президента Володимир Зеленски", допълни той. "Ние сме заедно! И нашата история ще продължи заедно", подчерта Шолц. Той изтъкна също, че Украйна е защитила европейските ценности след руското нахлуване на украинска територия.
Пак в Аахен председателката на ЕК заяви, че украинският президент Володимир Зеленски и украинският народ „буквално се борят за свобода, човечност и мир. „С кръвта и живота си те осигуряват бъдещето на своите, а също и на другите европейски деца”, добави тя и похвали Зеленски за безусловната му вяра, че тези, които се борят за нещо, винаги са по-силни от онези, които искат да наложат господството си над други.
Също в Аахен полският премиер Моравецки нарече Зеленски защитник на европейските ценности и велик европейски лидер, герой и най-изявения лидер на международната сцена през 21-и век. "Президентът Зеленски е пример за подражание за всеки политик", заяви полският лидер, като подчерта, че "варварските нападения на Русия са антитеза на свободната Европа, която Украйна защитава”.
Ден преди това в Рим италианският премиер Джорджа Мелони заяви, че Украйна е преден пост на сигурността в целия европейски континент. "Истината е, че Украйна е жертва на агресия и че защитавайки собствената си цялост и идентичност, тя отдалечава войната от останалата част на Европа. Онова, което правят украинците, те го правят и за нас", каза тя.
Какво остана в сянка по време на обиколката на Зеленски
Леко в сянка остана пространното интервю, което Зеленски даде за италианската програма „Порта а порта” по време на визитата си в Рим. Там въпроси му задаваха редица водещи италиански журналисти. През другите етапи от обиколката си Зеленски не даде такова интервю. То обаче остана широко анализирано само в италиански медии. В интервюто Зеленски показа, че освен че разчита на подкрепата на Европа за Украйна, той има доверие и на китайския лидер Си Цзипин, който го е уверил (по време на телефонния им разговор на 26 април), че няма да доставя оръжия на Русия. Зеленски освен това показа, че е убеден, че Путин няма да прибегне до ядрено оръжие в конфликта в Украйна. Украинският президент говори и за Доналд Тръмп и за хипотезата, че той може да бъде избран за президент на САЩ. Зеленски заяви, че не знае дали подкрепата на САЩ за Украйна при Тръмп би продължила. Той се върна към срещата си с Тръмп (по времето, когато Тръмп беше президент), в момент, в който срещу Украйна вече е имало прояви на руска агресия под формата на окупацията на Крим и ситуацията в Донбас. В интервюто за италианската програма Зеленски намекна, че бездействието на Тръмп тогава е подтикнало Русия да напредне с плановете си и в крайна сметка се е стигнало и до пълномащабната инвазия на украинската територия.
Единственият елемент от интервюто на Зеленски за италианската програма, който породи интерес у световните новинарски агенции, беше че Зеленски е отказал посредничество на папа Франциск в конфликта. Той благодари за вниманието, което отделя папата на Украйна, но припомни, че планът за мир за Украйна трябва да бъде украински, че Киев вече е представил такъв план за мир в 10 точки и че ако папата има желание, той би могъл да се присъедини към усилията за прилагането му. "Уважавам папата, но ние не се нуждаем от посредници. Ние просто се нуждаем от мир, не може да се посредничи с Путин. Призоваваме папата, подобно на други лидери, да работи за един справедлив мир, но първо ние трябва да направим всичко останало", заяви Зеленски и изтъкна, че няма смисъл сега да се прави опит за въвличане на Русия в диалог. "Не може да се посредничи с Путин. Нито една страна в света не може да направи това. Не съм склонен да разговарям с Путин. За какво ще говоря с него? Ние знаем какво представлява той. Той убива", заяви Зеленски и припомни до какво е довел опитът за посредничество, заложен в Минските договорености. "Осем години и нула резултати", обобщи Зеленски.
А малко след срещата с папата и преди да даде пространното интервю, Зеленски направи коментар в социалните мрежи, в който призова папата да осъди по-ясно Русия. Той отбеляза също, че не може да има равнопоставеност между жертвата и агресора. В тази връзка редица италиански медии си припомниха, че по време на католическия Великден, в Колизеума в Рим на организирана от Ватикана церемония за Разпети петък украинец и руснак разказаха един след друг своите лични истории, повлияни силно от войната в Украйна. Украинецът разказа как войната го е превърнала в бежанец, а руснакът как е изгубил свои близки на фронта в Украйна. Тази равнопоставеност на две лични трагедии подразни обаче украинските дипломати в Рим, които изтъкнаха, че руснакът е трябвало да спомене, че е изгубил близките си на фронта в Украйна по вина на руския режим, решил да атакува своята съседка. Решението на Ватикана да представи по време на религиозното събитие украинец и руснак като равни жертви на конфликта в Украйна вероятно сега е мотивирало и Зеленски да направи своя коментар след срещата си с папа Франциск.
А сега накъде
Обиколката на Зеленски на стария континент продължава. Днес той вече е в Лондон, където вече получи обещание, че на Украйна ще бъдат пратени стотици бойни дронове и ракети за противовъздушната отбрана. Любопитно е дали украинският президент оттам ще отиде в исландската столица Рейкявик за двудневната среща на върха на Съвета на Европа на 16 и 17 май, на която подкрепата за Украйна и механизмите за правна отговорност на Русия за причинените от нея щети в съседката й ще са водещи теми. Засега обаче тези две дати се споменат по друг повод. Представител на украинското правителство заяви пред Ройтерс, че на 16 и 17 май в Киев ще бъде Ли Хуей, специален емисар на Пекин по евразийските въпроси и бивш посланик на Китай в Москва. Визитата му в Украйна щяла да бъде част от обиколка, която ще го отведе и в Русия, и в други европейски страни.
