За мнозина Великден е и кулинарен празник, даващ повод да се съберат със семействата си край трапезата. По традиция във всеки български дом тя е пищна и изобилна, но има ли всъщност правила в поднасянето на ястията и каква я тяхната скрита символика?
Истината е, че подобно на Бъдни вечер, на Великден храната е много повече от храна, а по-скоро ритуал, отдаване на почит и начин да поискаме за себе си и близките си здраве, късмет и благополучие.
Основният момент в подготовката на великденската трапеза е шаренето на яйцата, което се прави на Велики четвъртък или на Велика събота. Яйцето е възприемано като символ на вечния живот, слънцето и планетите, както и на вселенската хармония. Багренето в червено пък е препратка към кръвта на Иисус Христос.
Ритуалът е задължително да се върши по светло,
не през нощта. Най-добре е сутринта, по изгрев слънце.
До Великден яйцата се съхраняват непокътнати, като няколко от тях е добре да бъдат занесени в храма на Велики четвъртък, за да присъстват на службите и да бъдат „свидетели“ на Възкресението.
Първото обагрено в червено яйце, се запазва в дома до следващия Великден, като се съхранява в близост до икона на Богородица и Божия син за здраве и берекет. Ако оцелее здраво до следващата година, се пуска в течаща вода.
Традицията със сборването с яйца и тяхното разчупване всъщност има своя по-дълбок смисъл и се обяснява като победата на Възкресението над смъртта. Именно с този ритуал е добре да започне празничния обяд с всички членове на семейството, а яйцето трябва да бъде първата храна, която всеки ще опита. За най-силното и издръжливо яйце, наричано в различните краища на България „борец“ или „борек“, се знае, че притежателят му ще бъде здрав през цялата година.
Втори по важност на трапезата са козунаците и обредните сладки хлябове,
които символизират тялото на Христос. По време на Тайната вечеря той взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“. След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден.
Приготвянето на козунаците е свещен ритуал, който днес, за съжаление, е често пренебрегван. Някога те са били замесвани с квас, правен от най-възрастната жена в дома, която с пост и молитва отправяла молби към Бога за добрини в семейството. Един от важните моменти в замесването на обредния сладък великденски хляб, е „наричането“ му за здраве и късмет, както и проявата на изключително внимание и педантичност към продуктите. Прието е нито троха от брашното, което се използва за месенето, да не се изхвърля, тъпче или замита. Трохите се дават на птички или други домашни животни, а ако в дома остане неизяден козунак, се раздава на бедните.
Според традицията е прието
основното ястие на великденската маса да бъде агнешко,
а едно от преданията гласи, че агне е било принесено в жертва в деня на Възкресението на Христос. Християнската традиция представя спасителя си като „Божи агнец“.
Исторически сведения обаче показват, че във вековете назад в България е имало разминавания с познатата ни днес традиция. Предците ни са приготвяли вместо агне по-често пуяк или мъжка птица, което се е възприемало като продължение на живота. Основното ястие се е готвело с последното кисело зеле, останало от зимата, като това е било своеобразен начин всичко старо да се даде за курбан, а в живота на всекиго да се отвори място за ново и по-добро начало.
Агнешкото месо е изключително специфично и по-трудно за приготовление. Най-добре се допълва от аромата на следните подправки: джоджен, риган, майорана, мащерка, розмарин, лимонова кора, кимион, кориандър, чесън. Подправките, за предпочитане свежи, се нарязват на ситно и се втриват с малко мазнина по цялата му повърхност.
Неизменна част от великденската маса са и
зелените благини,
с които природата ни дарява щедро през пролетния сезон. Те символизират новото начало, възкресението на живота. Присъстват на трапезата под формата на салати, но и в някои от основните ястия или гарнитурите към месото. Част от старите български традиции е за Великден да се приготвя дроб сарма с обилно количество пресни джоджен и магданоз, както и баница с коприва, лапад или спанак.
Често пропускани на великденската трапеза са маслото и млечните продукти, които също носят своята християнска символика. Бучката масло, ако е оформена като агне, се нарича „баранек“ и отбелязва края на Великия пост. Сиренето и производните му пък символизират смиреността.
Подобно на Бъдни вечер, на Великден също е задължително на централно място на трапезата да бъде поставена свещ, най-добре осветена и взета от черква. Тя е най-големият символ на Възкресението, на неуморната будност и олицетворява живота. Пламъкът на свещта е метафора на човешката душа, но и на връзката й с всички духовни сили във Всемира. Със свещ се благославят трапезата, ястията и всички присъстващи край масата. Хубаво е в близост до свещта да се постави и купичка със сол, която символизира семейното благополучие и „гони“ злите сили.
На масата се слагат още вода и вино. Водата, според християнските вярвания, има пречистваща сила и символизира Христовия дух, сълзите и кръщението. Виното, най-вече червеното, се възприема за символ на кръвта на Иисус.
