Нормално е в България нищо да не се случи, преди да e ясно кой ще е новият президент на САЩ. Кои ще са партиите, с които ГЕРБ ще опита да сформира правителство, ще зависи именно от изхода на американските избори.
Вероятно сте чували тези думи. Те прозвучаха няколко пъти в нощта на 27 октомври, когато анализатори обикаляха телевизионните студиа след края на изборния ден. Дори и в дните след това по медиите продължиха да говорят хора, според които "всички чакат 5 ноември".
Такова поведение на политиците обаче би било погрешно и безотговорно, казват експерти, с които Свободна Европа разговаря.
По думите им изборите в САЩ са важни във външнополитически план, но не може да предопределят политическите процеси вътре в страната. Нито пък да служат като оправдание за тяхното забавяне.
„Много е страшно заради това да се сложат на трупчета преговорите, разговорите в България и да се стопира процесът по сформиране на българско правителство“, смята бившата посланичка на България в САЩ Елена Поптодорова.
„Не си представям как след победа на Доналд Тръмп Бойко Борисов ще направи коалиция с „Възраждане“, каза и дипломатът Стефан Тафров.
„Надявам се, че няма сериозен български политик, който да определя поведението си според изборите в САЩ“, добави той.
Но да тръгнем отначало. Откъде изобщо дойде тезата, че победителят в изборите – ГЕРБ, изчаква изхода от американските избори, за да реши с кого ще води преговори за съставяне на правителство?
Какво ще прави Борисов
Окончателните резултати от парламентарния вот в България станаха ясни. ГЕРБ е победител, но само с 69 депутати, далеч под нужните за самостоятелно управление. В парламента влизат още 7 партии – ПП-ДБ, „Възраждане“, ДПС-Пеевски, БСП, ДПС-Доган, ИТН и МЕЧ.
Търсенето на партньори за общо управление изглежда сложно. В пресконференция веднага след изборите лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че изключва само „Възраждане“, но не и формацията на санкционирания за корупция Делян Пеевски от потенциална бъдеща коалиция.
Въпреки това някои анализатори определиха като възможно и някакъв вид партньорство с прокремълската „Възраждане“. Причината е хипотезата им, че ако Тръмп победи, вече няма да има натиск от Вашингтон за стриктно запазване на западната ориентация на България.
Не е ясно дали такъв натиск има и дали би отпаднал, но Тръмп е известен с позитивното си отношение към проруски европейски политици като унгарския премиер Виктор Орбан например. Той многократно е отправял и редица хвалби към руския президент Владимир Путин и в същото време критикува украинския Володимир Зеленски.
От 27 октомври насам самият Борисов не е говорил публично. Той не е коментирал какъв ще е подходът му в преговорите за управление, с кого ще разговаря, кога ще започнат разговори. В постове във Фейсбук той написа единствено, че „ще положи всички усилия за сформирането на редовно правителство с пълен управленски мандат“.
Още преди да станат ясни финалните резултати от парламентарния вот, някои политически коментатори подготвиха почвата за мълчанието. Те казаха, че Борисов, който ще вземе първия мандат за съставяне на правителство, ще изчака резултата от едни други избори – тези за президент на САЩ.
Те ще се проведат във вторник, 5 ноември, и на тях кандидатът на републиканците Доналд Тръмп се изправя срещу опонентката си от
Защо изобщо се говори за ГЕРБ, „Възраждане“ и Тръмп
Според Елена Поптодорова, вицепрезидентка на Атлантическия съвет в България и бивша посланичка на страната в САЩ, подобни разсъждения са погрешни – на първо място, защото победителят от американските избори няма да стане ясен толкова бързо.
В действителност въпреки че Борисов ги определи като „категорична победа“, партията му не постигна дори заявената си цел за поне 80 депутати. Сега „несигурността е много голяма и затова се търсят такива несъществуващи спасителни сламки“, отбеляза Поптодорова.
Дипломатът и бивш кандидат за евродепутат от ПП-ДБ Стефан Тафров също смята, че тезата за влиянието на американските избори е силно преувеличена.
По думите му една потенциална победа на Тръмп със сигурност ще създаде нов контекст във външната политика на България, особено по отношение на Украйна и нуждата от засилена, самостоятелна европейска отбрана. Не резултатите в САЩ обаче ще предопределят поведението на ГЕРБ във вътрешен план. Откъде тогава идва хипотезата за партньорство на Борисов с „Възраждане“ при победа на Тръмп?
„Вероятно се дължи на факта, че Тръмп е настроен помиренчески спрямо Путин. Което е важно за България, това би било победа на проруските сили. Но чак да определя точно дали ще има правителство в България или не, за мен това е пресилено, това са спекулации“, посочи Тафров.
Според него независимо от резултата в САЩ, ГЕРБ няма да рискува да се коалира с „Възраждане“, защото това ще й струва репутацията в Европа.
Самият Борисов досега винаги е изтъквал именно този аргумент – мнението на чуждестранните партньори.
„Ние с „Възраждане“ не можем по идеологически причини и няма да ни позволят от нашите партньори в Брюксел и Вашингтон“, каза той на партийно събитие през последната предизборна седмица. В същото време обаче Борисов винаги е говорил похвално за Костадин Костадинов и формацията му като за „дисциплинирана“ и сериозна партия, която той „уважава“.
Може ли американските избори да променят нещо за Пеевски
На този фон се появиха и спекулации, че лидерът на ДПС – Ново начало Делян Пеевски би имал изгода от победа на Тръмп, защото това евентуално ще означава по-малко натиск за антикорупционни действия.
Говорители като бившия депутат от ГЕРБ Георги Марков отдавна призовават за отпадане на наложените на Пеевски санкции по закона „Магнитски“, както и на бившия министър на ГЕРБ Владислав Горанов, като представят тези санкции като политика само на Демократическата партия в САЩ.
Няма обаче никакви индикации, че при победа на републиканеца Тръмп тези санкции ще бъдат отменени. Всъщност именно по време на президентството на Тръмп дойде една от първите санкции срещу българско официално лице. През 2020 г. за корупция беше санкциониран съдия Андон Миталов. Борисов тогава дори каза, че темата е била обсъждана по време на срещата му с Тръмп в Белия дом през ноември 2019 г.