Подводен оптичен кабел, който свързва Тонга с останалия свят, беше прекъснат по време на изригването на подводен вулкан миналата седмица. Министерството на външните работи на Нова Зеландия съобщава, че може да отнеме повече от месец, за да поправи прекъсвания в 49 889-километровия кабел, който обслужва южната част на Тихия океан. Подводното изригване, последвано от цунами, доведе до отрязването на комуникациите на 110 000 души в Тонга. На главния остров е установена 2G безжична връзка с помощта на сателитна антена от Университета на Южния Тихи океан. Но услугата е неравномерна и интернетът работи бавно. Смята се, че кабелът, който се управлява от Tonga Cable, е прекъснат на около 37 км от брега. Според Ройтерс откриването на неизправности, извършено от компанията след изригването на вулкана, изглежда е потвърдило, че кабелът е прекъснат. Процесът на поправянето му всъщност е доста прост, обяснява главният инженер във Virgin Media, Питър Джеймисън, който е и заместник-председател на Европейската асоциация за подводни кабели.

„Те ще изпратят светлинен импулс от острова и машина ще измери колко време е необходимо за пътуването на светлината, като по този начин ще се установи къде е прекъсването“, обясни той. След това лодка за ремонт на кабели ще бъде изпратена до мястото на първото прекъсване. Тя ще използва или ROV (подводно превозно средство с дистанционно управление) или инструмент, известен като грапнел (основно кука на верига), за да извлече скъсания край. Той ще бъде отново свързан към нов кабел на борда на лодката и след това същият процес ще се случи в другия край на прекъсването. Ако всичко върви добре, целият процес ще отнеме между пет и седем дни. Повече време обаче ще отнеме, за да стигнете до архипелага с лодка за ремонт на кабели, тъй като най-близката в момента е разположена в Порт Морсби, Папуа Нова Гвинея - на около 4700 км от предполагаемото прекъсване. Специализираният кораб, The Reliance, обслужва повече от 50 000 км кабел в южната част на Тихия океан. Освен това експерти ще трябва да оценят дали районът е безопасен за лодката и екипажа и дали няма вероятност да изригнат повече вулкани. Смята се, че в световен мащаб се извършват до 200 ремонта на скъсани подводни кабели всяка година, но природните бедствия, които ги причиняват, са редки. 90% от скъсванията се причиняват от мрежи или котви за риболовни лодки. Все по-често технологията за проследяване се използва за информиране на операторите на всякакви лодки в райони, които могат да представляват опасност за кабелите, така че да могат да се свържат директно с тях, за да ги предупредят. Кабелите за данни са изградени от оптични нишки от стъкло, но голяма част от дебелината на кабела е само защитна обвивка за стъклените нишки. Кабелите, които преминават през континентален шелф, трябва да бъдат заровени на дълбочина между един и два метра. Много от тях обаче просто лежат на дъното на океана, защото са твърде дълбоко под морето, за да могат да се повредят. Това може да се случи само при природните бедствия, каквито се случиха в Тонга. През 2006 г. земетресение край бреговете на Тайван скъса кабел и доведе до загуба на интернет и международни телефонни услуги в региона. В западните страни ако един кабел се скъса не е проблем, защото има много други. Обединеното кралство, например, разполага с около 50 кабела, подаващи данни в страната. В Тонга обаче има само един. „В идеалния случай бихте имали поне два кабела като минимум“, обяснява Джеймисън. „Но кабелите са скъпи и няма компании като Facebook, Google или някой, който да го направи там.“ Изчислено е, че по света има повече от 430 кабела, обхващащи разстояния от 1,3 милиона км. След по-ранно прекъсване на кабела през 2019 г., причинено от котва на кораб, Тонга подписа 15-годишен договор за получаване на сателитна свързаност. Но използването на сателитни телефони е повлияно от вулканичната пепел, покриваща страната. Някои хора съобщават, че могат само да набират номера, но не и да получават обаждания. Поради високата цена, използването на сателитни телефони е ограничено до държавни служители и някои фирми. Доставчикът на мобилната мрежа Digicel създаде временна система на главния остров Тонгатапу, използвайки сателитната антена на Университета на Южния Тихи океан, за да осигури ограничено 2G покритие.