След смъртта на патриарха в първата седмица православната църква се ръководи от най-старшия по митрополитско служение член на Светия синод. В момента това е Великотърновският митрополит Григорий. Негово задължение е да уведоми за нещастието официалните власти в България - президента, министър-председателя и председателя на парламента, както и поместните православни църкви.
В следващите седем дни трябва да бъде определен и наместник-председател отново измежду членовете на синода, който да насрочи и проведе избора за нов патриарх. Той трябва да се случи в рамките на 4 месеца на Патриаршески избирателен събор, който задължително се провежда в неделя. Седмица преди датата му Светият синод излъчва три номинации за поста с тайно гласуване. На събора присъстват 115 делегати. Сред тях са всички митрополити и епископи в Българската православна църква, по един представител на трите ставропигиални манастира - Троянски, Рилски и Бачковски, 10 представители на Софийската епархия - шестима клирици и четирима миряни, както и по петима представители на всяка друга епархия - трима клирици и двама миряни. На събора присъстват още по двама представители на епархийските манастири от всяка епархия - монах и монахиня, както и по един представител на всички средни духовни училища в страната.
Определената неделя за провеждането на Патриаршеския избирателен събор според устава на православната църква започва с проверка на редовността на всички избиратели. В случай че присъстват три четвърти от всички, наместник-председателят провежда молитва и открива събора. Наместник-председателят е председател и на изборното бюро, като с явно гласуване се избират измежду присъстващите и други четирима членове - двама миряни и двама клирици.
В случай че не присъстват три четвърти от всички делегати, провеждането на събора се отлага с час. Ако тогава на място са повече от половината, той се състои. Ако не са там, съборът се отлага за следващата неделя. Гласуването за нов патриарх е тайно. За такъв се обявява този, който получи най-малко 2/3 от гласовете. В случай че никой от тримата номинирани митрополити няма такава подкрепа, изборът се повтаря между двамата от тях, които получат най-много гласове на събора.
Избраният нов патриарх служи пожизнено, но има възможност да се оттегли по собствено желание или по причини, допустими от църковните канони.