сн. „Монитор“
Мариана Първанска
Роден е през 1966 г. Завършва Медицинската академия в София (1993) и кино- и тв режисура в НБУ (1999). Член на Европейската филмова академия. Вторият му филм „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" е най-разпространяваният български филм в света - в 92 държави в Европа, Америка и Азия. Носител е на над 35 международни филмови oтличия, половината от които са награди на публиката. Достигнал до „краткия списък" от 9 филма в номинаците за чуждоезичен „Оскар" през 2010 г. Последната му лента „Съдилището" дебютира в официалната селекция на Варшавския филмов фестивал, спечели прeз миналата година „Златна роза" на кинофестивала във Варна и още десетки награди.
Г-н Командарев, заминавате в САЩ със „Съдилището", за да влезете в битка за „Оскар" за чуждоезичен филм. Какво ви предстои там?
- Да не си говорим за оскари, статуетки и червени килими. В момента това, което искам да направим, е сравнително равностойна, скромна кампания. Равностойна на фона на всичко онова, което правят останалите държави. Много ме радва, че „Съдилището" е българският кандидат. Но освен радост това е и огромна отговорност, защото отиваш като на световно първенство по футбол. Състезаваш се с още над 80 държави и всяка една от тях прави там поредица от мероприятия, за да се представи на ниво. Това означава многобройни прожекции на филмите, както и събития около тях. Това означава също наемане на рекламна агенция, която да движи филма и представянето му в САЩ пред журналистите и пред членовете на филмовата академия. Става дума за всичките тези малки рекламни карета в специализираните издания като „Вараяти", „Спирит интернешънъл" и „Холивуд рипортър", които струват доста пари. В момента ние се опитваме да финансираме тази кампания, като за наша радост вече имаме няколко партньори.
Как набирате средства? Какъв е срокът за набирането им и каква е сумата, която ви е необходима?
- От една страна, държавните институции - Националният филмов център, културният институт към министъра на външните работи, имаме подкрепа от НДК, oт Столичнатa община. Надяваме се на подкрепа от страна на Министерството на туризма и от частни спонсори. Минималният бюджет е $50,000. Това е най-ниският праг, необходим за кампания за оскарите. Разбира се, повечето държави имат доста повече средства. Средният бюджет е около $100,000. Само за сравнение - миналогодишната кампания на руския филм „Левиатан" струваше 1 млн. долара. Това беше най-скъпата кампания до момента за чуждоезичен „Оскар". Важно е да поясня защо говорим за кампания. Попитаха ме - журито на оскарите не гледа ли всичките филми? Хората не знаят, че журито официално се състои от 5,583-ма членове, като реално гласуващите за чуждоезичен „Оскар" са 800-900 души. Тоест тези хора трябва да бъдат заинтригувани, да бъдат направени прожекции в удобно за тях време и място, така че те да дойдат да гледат филма. И ако го харесат, вече да гласуват. Усилията са да докараме членовете на филмовата академия в салоните. Да им дадем нормалната възможност да видят филма, а оттам насетне каквото стане.
Кога трябва да стане това?
- Основните неща се случват между 20 октомври и 20 ноември, защото тогава са прожекциите за чуждоезичен „Оскар". Тогава са важните събития от типа на „Америкън филм маркет", тогава се развиват всичките тези активности, които „Юръпиан филм промоушън" прави за промоциите на европейските кандидати за чуждоезичен „Оскар". Реално на 20 ноември нещата трябва вече да са се случили. Оттам насетне започват процедури, гласувания. Около Коледа ще бъде известен т.нар. кратък списък от 9 заглавия. Тази игра я играем вече за втори път. Със „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" вече сме го правили.
Какви изводи си направихте покрай „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде"?
- Че човек трябва да си върши работата максимално професионално. Оттам насетне, ако има добър филм, има шанс нещата да се случат. Пъзелът е много сложен. В тези неща има намесени много политика и геополитика, както и случайности - дали ще си на правилното място и в правилното време... Много е сложно. Филмът „Съдилището" улучва направо в десетката с темата за бежанците. Темата за бежанците е изключително актуална в момента. В Америка обаче, неясно защо, това не е най-важната тема. Съществува в информационните емисии, но преди прогнозата за времето. Явно американците много не ги интересува, защото им е далеч. Случва се в Европа и за тях няма опасност. Така че не бива да се разчита много на тези тема.
Със „Съдилището" сякаш предсказахте бежанската вълна, която тръгна към Европа.
- Не знам какво сме предсказали, но още тогава, когато снимахме филма, бежанците си ги имаше. Наистина в много по-малки размери. Преди игралния филм заснех два документални филма в този район. Така че съм виждал бежанците още преди 7-8 години, както и каналджиите. Темата за нас не беше много нова, просто я вкарахме във филма. Тя не е основна, важни са отношенията баща-син и какво се случва между тях. Просто бежанците станаха по-актуални напоследък.
Как българите трябва постъпят, като дойде по-голяма вълна към България?
- Бежанците много не идват тук. Няма какво да намерят. Имаше една снимка от Тетово с табела „Драги бежанци, тук е Тетово. Няма ток, няма работа. Сретен път". Общо взето ни подминават. При положение че на бежанците тук много не им се седи, значи не сме много цъфнали и вързали. Така че засега, след като сме най-бедната държава в Европа, има, колкото и да е странно, положителен ефект. Трябва да имаме цялостна стратегия - къде се настаняват, кой се допуска да влиза, защото както има бежанци, така и не съвсем. Тоест полицията и правосъдната система трябва да са си на мястото.
Кои са следващите ви филми?
- Имам два, които подготвям от години. Единият е нискобюджетен и се казва „Съвместимост", който се надяваме съвсем скоро да снимаме - в началото на пролетта следващата година. Той разказва 6 истории в 6 софийски таксита в рамките на 24 часа. А другият, по който работим от 4 години, е по първия разказ на Мирослав Пенков от сборника „На изток от запада", която е една от най-успешните книги през последните 15 години. Разказът е невероятен. Казва се „Македония", ние променихме заглавието на „Другият", което повече пасва на историята. Имаме страхотен сценарен екип, който се състои от Димитър Стоянович, самия Мирослав Пенков и силния румънски сценарист и писател Богдан Моресану. Развихме го в няколко програми, но той е по-тежък, по-скъп и малко по-трудно ще се случи. Основното действие се развива в дом за възрастни хора, има само няколко ретроспекции към неща, които са се случвали в македонските планини. Разказва се за любовен триъгълник между двама мъже и една жена, но с малката подробност, че единият мъж е покойник от 60 години. Деликатна човешка психологическа история без много политика.
Отново ли ще поканите любимия си актьор Мики Манойлович?
- Живот и здраве, ще го мислим.
