Сигурно и вие много пъти сте чували, че киселото мляко в САЩ е гръцко, и ви е много трудно да убедите събеседниците си, че всъщност е българско. Както и че шопската салата не е гръцка, и че снежанката не е дзадзики. Подобни спорове обикновено са много изтощителни, но един българин в САЩ успя да извлече от него полза и за себе си, и за българското кисело мляко. И така да сбъдне за себе си прословутата американска мечта. Пловдивчанинът Атанас Вълев от години произвежда апетитното и здравословно кисело мляко в една американска фабрика на ишлеме. Рецептата е негова и контролът на качеството е негов. Въпреки отличния вкус на млякото обаче то така и не успява да впечатли американците. Причината е, че под йогурт те разбират подсладените и плодови млека, които ядат на закуска и следобед за подхапване. И колкото и Атанас да се опитва да обясни историята на лактобацилус булгарикус и нейните здравословни превъплащения, той години наред не успява да пробие и да даде на българското мляко славата, която заслужава. И все пак

успехът идва ненадейно

Веднъж една дама се навела над неговото мляко и го попитала дали е гръцко. Атанас признава, че ако е било преди години, щял разпалено да се изправи срещу дамата и да я обясни кое мляко какво е и чие е. Но след три години обикаляне по търговци и магазини в предлагане на традиционното българско кисело мляко, българинът само казал: „Нека да оставим на гърците маслините и философите, а на българите да правят киселото мляко“.

При този отговор жената се разсмяла развеселена, защото се оказало, че е гъркиня. И потвърдила, че цеденото мляко, което в САЩ се продава за гръцко, няма нищо общо с гръцкото, а че българското било съвсем като гръцкото. Дали тази мила балканска среща се е повторила, не е ясно, но Атанас споделя, че тя е родила слогана на неговото кисело мляко, което по-късно му помага за големия успех. „Дадох си сметка, че в това, което се случи с гъркинята, има хляб“, споделя Вълев пред „Монитор“. Казал го и в офиса на дизайнерите в Манхатън. Те моментално оценили случката и

я превърнали в слоган на киселото мляко

„Тримона“ - „Нека гърците си имат философите, а киселото мляко оставете на нас“. Той буквално взривява купувачите, когато на 8 януари 2013 година Атанас сбъдва мечтата си. Неговото българско кисело мляко застава на рафтовете на най-скъпата верига за биохрани „Whole Foods Market“ в САЩ. Оттогава с всеки изминат ден произведените кофички се увеличават, към тях са прибавени още три вида кисели млека със здравословни продукти, но задължително без захар. А скоро ще бъде пуснат и айрян с малини и кокос. Успехът застига Вълев 30-ина години след като се премества в САЩ. Той има диплома на агроинженер по тропически култури от Пловдивския университет. По душа е артист и музикант. В зората на демокрацията пее кънтри и блу грас по митингите на СДС с Васко Кръпката, Милена, Георги Минчев, Коцето Калки. През 1991 г. проф. Мермерски го кани в екипа си на обмяна на опит в САЩ. Отива, защото мечтае да свири и пее зад Океана. Наистина прави група. Свирят в бар осем месеца. Той на китара, а приятелят му на банджо. Успяват да си спечелят почитатели. Когато сезонът в Лонг Айлънд свършва и затварят всички заведения, собствениците оставят тази кръчма да работи, съобщавайки на посетителите, че Атанас и Питър ще правят блу грас ревю. Атанас Валев не успява да издаде албум, но продължава да свири и пее.

 


„Тримона“ в Топ 5 в Ню Йорк

През 2017 г. кисело мляко „Тримона“ на Атанас Вълев, произвеждано в САЩ, получава ново високо признание. То попада в топ 5 на най-добрите продукти на Световното изложение на храни в Ню Йорк в класацията на известния експерт по био и екохрани Макс Голдбърг. В ревюто си за българския продукт Голдбърг пита - чудили ли сте се защо бактерията за киселото мляко се нарича Lactobacillus bulgaricus? И обяснява на американците, че през 1905 година българският учен д-р Стамен Григоров е изолирал бактерията, благодарение на която протича процесът на ферментацията. След това обяснява и как руският д-р Иля Мечников печели Нобелова награда за медицина, доказвайки как киселото мляко влияе положително върху здравето на българите, и до края на живота си обяснява на европейците как това не е храна, а истинско лекарство.