Бившият енергиен министър Румен Овчаров е един от последните санкционирани по закона „Магнитски“ от САЩ. В мотивите е посочено, че той е участвал в „корупционни договори в сферата на енергетиката“ с руски компании. Неговите критици разпознаха в това един договор за руски газ от 2006 г., с който се твърди, че е ощетил България със стотици милиони.
Имате договор, по който си плащате природния газ на фиксирана цена, която в момента е изгодна. Той е валиден още повече от три години. В един момент доставчикът ви обаче решава, че иска договорът да се промени, така че вие да плащате повече. Вие бихте ли се съгласили?
Може да не звучи като добра сделка, но точно това е направило българското правителство през декември 2006 г., пише „Свободна Европа“.
България е имала договор с руската държавна компания „Газпром“ за транзит на руски газ, който е предвиждал в замяна страната освен транзитни такси, да получава газ за вътрешно потребление на фиксирана цена. Русия обаче е поискала да се промени тази цена, а България се е съгласила. Тогава е управлявало правителството на Сергей Станишев, а министър на икономиката и енергетиката е бил Румен Овчаров.
Участниците от българска страна години по-късно са казвали, че е имало риск Москва да започне арбитражно дело срещу България и да го спечели и затова са се съгласили. Те са представяли договора като добро постижение. По-късно обаче друг енергиен министър е изчислил, че България е загубила над 300 милиона долара само за две години заради промяната в договора.
Критици на Овчаров са подавали сигнали до прокуратурата във връзка с договора, но обвинението досега е отказало да започне разследване.
Какво е поискала Русия
През 2006 г. в сила са два договора за доставка на природен газ от Русия, сключени по времето на правителството на Иван Костов, което управлява от 1997 до 2001 година. Единият е за доставки на руски природен газ и е бил сключен с фирмата „Овергаз Инк.“, в която тогава има участие руската държавна компания „Газпром“. Другият е за транзит на руски газ през България и е сключен с „Газпром“. Двата договора не са публични. Договорът за транзит на газ е бил до 2010 г. Той е предвиждал България да получава транзитна такса в размер на $1.67 за 1,000 куб. м на 100 км, както и страната да получава близо 1.5 млрд. куб. м газ за вътрешно потребление на фиксирана преференциална цена от $83 за 1,000 куб. м газ. Инициативата за промяната на договорите от 1998 г. е дошла от руска страна. Това е станало в края на 2005 и началото на 2006 г. Русия е поставила условие преференциалната цена на газа да отпадне и да започне да се повишава по схема, за да достигне пазарните цени, които тогава са значително по-високи.
Договорът за транзит е бил в сила до 2010 г. и България е можела да откаже искането на Русия за промяната му.
Тя обаче се е съгласила
Овчаров е основен участник в преговорите с руската страна. През декември 2006 г. той предлага на Министерския съвет да одобри проекти за меморандум между „Булгаргаз“ и „Газпром“ и за допълнителни споразумения към договорите от 1998 г.
Новите договорености предвиждат да отпадне фиксираната преференциална цена на руския газ, а цената започва да се вдига по схема, за да достигне пазарни нива до края на 2012 г. Транзитната такса, която Русия плаща, ще се индексира на базата на годишната инфлация и „Газпром“ ще бъде длъжна да плаща за 90% от резервирания капацитет, независимо дали го ползва. До този момент процентът е 80 на сто, е описано в меморандума, с който „Свободна Европа“ разполага.
Договорът за транзит е удължен до 2030 г. Той е в сила и до днес.
Новите договорености с „Газпром“ са представени като успех от тогавашните управляващи.
