Когато Доналд Тръмп загуби от Джо Байдън през 2020 г., изглеждаше, че това ще бъде смъртоносен удар срещу неговата политическа кариера.
Първият мандат на милиардера като президент приключи с хаос и порицание – дори от членове на собствената му партия.
Ако той спечели изборите на 5 ноември, това ще бъде едва вторият път, в който някой се е завръщал в Белия дом, след като преди това е загубил надпревара за втори мандат.
„Той се срива и се изправя обратно два пъти по-съсредоточен. Не мисля, че някой може да е изненадан от това завръщане“, заяви Брайън Ланза, политически съветник на бившия президент, откакто Тръмп стартира кампанията си през 2016 г.
Подобен необичаен обрат на съдбата за 78-годишния бивш президент ще го изстреля отново в Белия дом като човек, който изглежда политически неуязвим, с подробен план за действие и редици от верни хора зад гърба си.
Краткотраен престой в „изгнание“
Преди четири години Тръмп изглеждаше като победен човек. Неговият опонент, Байдън, го надви с комфортна електорална разлика в президентската надпревара през 2020 г.
Съдилищата отхвърлиха опитите за оспорване на резултатите. Последният митинг на Тръмп, на който той призова поддръжниците си да се отправят към Капитолия на САЩ, докато се провежда удостоверяването на резултатите, завърши с насилствена атака на тълпата. Това накара намиращите се вътре да се спасяват. Стотици служители на правоприлагащите органи бяха ранени.
Министърът на образованието Бетси ДеВос и министърът на транспорта Илейн Чао бяха сред множеството служители от администрацията на Тръмп, които напуснаха в знак на протест. „Няма как да сбъркам въздействието, което Вашата реторика оказа върху ситуацията, и това е преломната точка за мен“, написа ДеВос в писмото си за оставка до президента.
Дори републиканският сенатор от Южна Каролина Линдзи Греъм, един от най-близките съюзници на Тръмп, се раздели с президента.
„Единственото, което мога да кажа, е, че занапред трябва да ме смятате за изключен. Стига толкова“, каза той от трибуната на Сената.
Отдръпването от Тръмп обхвана и корпоративния свят. Десетки големи компании – включително American Express, Microsoft, Nike и Walgreens – обявиха, че спират подкрепата си за републиканците, оспорващи резултатите от изборите през 2020 г.
В деня на стъпване в длъжност на Байдън, Тръмп скъса с 152-годишна традиция, отказвайки да присъства на церемонията. Вместо това той отпътува обратно за частния си клуб в Мар-а-Лаго по-рано сутринта, придружен от шепа от най-близките си помощници и семейството си.
Според Меридит Макгроу, автор на книгата „Тръмп в изгнание“, която описва времето на бившия президент след напускането на Белия дом, настроението му е било мрачно.
„Той беше ядосан, разочарован, не знаеше как да прекара дните си и нямаше план за политическото си бъдеще“, разказа тя.
Медийното отразяване и политическите разговори през този месец отразяваха тази несигурност за бъдещето му. След явното изборно поражение, последвано от хаотичните сцени в Капитолия, някои бяха още по-категорични, като предполагаха, че за Тръмп няма път назад.
„И точно по този начин смелата, възпламеняваща се и понякога блестяща политическа кариера на Доналд Джей Тръмп приключва“, гласеше анализ в The Hill.
През януари 2021 г. вестник „Ню Йорк Таймс“ написа: „Ужасният експеримент приключи“ и „Президентът Доналд Тръмп: Краят“.
Но преди Тръмп да тръгне за Флорида в деня на стъпване в длъжност, той загатна какво предстои да се случи.
„Обичаме ви. Ще се върнем под някаква форма“, обяви той пред поддръжници на пистата на военновъздушната база в Мериленд.
Седмица по-късно стана ясно, че Тръмп няма да трябва да чака дълго, за да утвърди продължаващото си политическо влияние. Партията се обърна в негова защита.
Конгресменът от Калифорния Кевин Маккарти, републиканският лидер в Камарата на представителите, посети бившия президент в Мар-а-Лаго. Той позира за снимка със сияещия Тръмп.
Непосредствено след 6 януари Маккарти каза, че Тръмп „носи отговорност“ за насилието от страна на тълпата, и препоръча на Конгреса официално да го порицае за поведението му. Много скоро след това Маккарти вече обещаваше да работи с бившия президент за спечелване на мнозинство в Конгреса на междинните избори следващата година.
Дори когато контролираният от демократите Сенат на САЩ се готвеше да проведе процес за импийчмънт на Тръмп, посещението на Маккарти в Палм Бийч показа, че един от най-влиятелните републиканци в Конгреса все още гледа на бившия президент като на цар.
„Посещението на Маккарти наистина отвори вратата за Тръмп. Това беше разрешение за републиканците, които бяха критикували Тръмп, да му простят и да продължат напред“, твърди Макгроу.
Процесът срещу Тръмп в Сената завърши с оправдателна присъда. Причината за това беше, че повечето републиканци – включително някои откровени критици като лидера на малцинството Мич Макконъл – гласуваха против присъда, която можеше да доведе до забрана на бившия президент да заема изборна длъжност в бъдеще.
Макконъл беше заявил, че поведението на Тръмп на 6 януари е било „позорно неизпълнение на служебните задължения“. Той обаче предпочете да не предприема единствената стъпка, която можеше окончателно да сложи край на политическата кариера на бившия президент – може би от страх да не сложи край на своята.
Републиканците също така се притесняваха, че бившият президент може да основе трета партия, която да изсмуче подкрепата на републиканците. Това бяха опасения, които най-близките помощници на Тръмп не успяха да разсеят.
„Ясно е, че от републиканците зависи дали това е нещо, което ще стане по-сериозно“, заяви Джейсън Милър, дългогодишен помощник на Тръмп по комуникациите, в интервю за „Фокс Нюз“.
Бившият президент прекара следващия месец предимно в удобните предели на своя клуб Мар-а-Лаго, излизайки само за игра на голф или частна вечеря.
В края на февруари, когато шумът около 6 януари беше позабравен, той беше готов да проведе първото си публично събитие.
Конференцията за консервативно политическо действие обикновено се провежда във Вашингтон, но беше преместена в Орландо, Флорида поради ограниченията заради Ковид. На нея Тръмп демонстрира, че той все още командва лоялността на републиканската база.
Обръщайки се към хиляди ликуващи поддръжници в обширния конферентен център на хотела, бившият президент се наслаждаваше на тяхното обожание.
„Заставам пред вас днес, за да заявя, че невероятното пътешествие, което започнахме заедно, далеч не е приключило“, посочи той.
Тръмп също така намекна срамежливо, че може да победи демократите „за трети път“ през 2024 г.
Официалната анкета сред участниците в конференцията само подчерта това, което до този момент беше очевидно. 68% от анкетираните заявиха, че Тръмп трябва да се кандидатира отново, 55% обявиха, че биха гласували за него при оспорвани първични избори. Подкрепата бе повече от два пъти по-голяма, отколкото за кандидата на второ място, губернатора на Флорида Рон ДеСантис.
„Тръмп и екипът му бяха доста нервни относно тази реч. От психологическа гледна точка това беше наистина важен момент за Тръмп и неговите съюзници, когато той получи такъв положителен отговор“, отбеляза Макгроу.
След кратко прекъсване Тръмп активира отново постоянния си поток от имейли за набиране на средства до поддръжниците и възобнови провеждането на своите подобни на карнавал митинги на открито.
„Липсвам ли ви?“, Тръмп попита на събрание през юни в Охайо. Тълпата отговори с възгласи.
„Липсвам им“, заключи той.
Възходи и падения по време на междинния вот
Ако 2021 г. подсказваше за продължаващото влияние на Тръмп в Републиканската партия, то междинните избори през 2022 г. го потвърдиха.
По това време американските военни сили безразборно се бяха изтеглили от Афганистан, което доведе до падането на подкрепяното от САЩ правителство на тази страна. Цените на петрола и инфлацията се доближаваха до невиждани от десетилетия върхове. Икономическият растеж на САЩ, който се възстановяваше от пандемията, се забави.
Рейтингът на одобрение на Байдън се срина до отрицателни нива. Политическата среда, която в началото на 2021 г. изглеждаше толкова враждебна за Тръмп, започна да се променя.
„Джо Байдън не успя да отговори на основните проблеми на избирателите. Това даде възможност на Доналд Тръмп да се възползва от нея“, твърди Ланза.
Мар-а-Лаго се превърна в задължителна спирка за всеки консервативен кандидат, който се стремеше да стане кандидат на своята партия. Подкрепата на бившия президент беше най-желаната награда. Тя беше ключът към набирането на средства и подкрепата на обикновените консерватори.
Четирима от шестимата членове на Камарата на представителите от Републиканската партия, които гласуваха за втория импийчмънт на Тръмп и се кандидатираха за преизбиране, бяха победени от подкрепяни от Тръмп кандидати в първичните партийни избори. Междувременно кандидати за Сената като Джей Ди Ванс в Охайо и Хершел Уокър в Джорджия дръпнаха напред в оспорваните първични избори с помощта на подкрепата на бившия президент.
„Подкрепата му почти ти гарантира победа на първичните избори“, заяви Брайън Сейчик, който е работил като щатски директор на кампанията на Тръмп в Аризона през 2016 г. и като регионален директор за западната част на страната през 2020 г.
Но ако първата половина на 2022 г. беше недвусмислено добра новина за бившия президент, изборите през ноември нарисуваха много по-различна картина.
От четиримата видни кандидати за Сената, подкрепени от Тръмп, само един – Ванс – победи опонента си от Демократическата партия. Макар че републиканците за малко да си върнат контрола над Камарата на представителите, издигайки Кевин Маккарти до председателския пост, партията като цяло се представи по-слабо и демократите запазиха контрола над Сената.
Във Флорида губернаторът ДеСантис, заел второ място в анкета за президентските избори през 2021 г., спечели изненадваща двуцифрена победа на изборите. По този начин бяха подхранени спекулациите, че той може да е изборът за президентската номинация на републиканците през 2024 г.
Междувременно Тръмп се разгневи. Той обвини за недостатъците на републиканците подкрепата на партията за непопулярните ограничения за абортите и недостатъчната вярност към собствената му марка консервативен популизъм. Само няколко седмици след междинните избори, когато социолозите все още се чудеха дали политическият момент на бившия президент е отминал, Тръмп официално стартира президентската си кампания през 2024 г.
Пътят на Тръмп към номинацията
Началото на кандидат-президентската му кампания не изглеждаше обещаващо. Само няколко седмици след провала на републиканските избори в средата на мандата, то постави бившия президент на първите страници на вестниците. Мнозина все още се чудеха дали Тръмп не е загубил политическите си инстинкти.
Официалното му обявяване, което се проведе в уютните предели на Мар-а-Лаго, направи кампанията му изолирана и неподходяща за настоящата политическа реалност.
Впоследствие той влезе в новините по други причини – вечеря в Мар-а-Лаго с Ник Фуентес, виден бял националист, след която Тръм. публикува в социалните мрежи, че правилата в Конституцията на САЩ трябва да бъдат „прекратени“, което ще му позволи да бъде възстановен като президент.
„Денят на благодарността до Нова година беше доста мрачно време в кампанията на Тръмп. Той обяви, че ще се кандидатира за президент, но сигурни ли сме, че ще успее да се справи? Има ли той дисциплината да го направи?“, обясни Макгроу. Републиканците имаха своите съмнения.
Зад кулисите обаче Тръмп събираше предизборен щаб. За разлика от 2016 г. и дори 2020 г. щабът се ръководеше от опитни политически оперативни работници. Крис Ласивита и Сузи Уайлс може и да не са известни имена, но първият е ветеран в републиканската политика с десетилетия опит, а вторият помогна за превръщането на Флорида в консервативна крепост.
Двамата работеха с Тръмп, за да формулират стратегията за избора на републиканския кандидат-президент.
Докато ДеСантис беше затрупан със служебни задължения във Флорида, Тръмп отрано започна да определя контурите на кампанията. И докато другите се съобразяваха с губернатора на Флорида, Тръмп го удари директно, като го унижаваше и омаловажаваше.
„Всички си мислеха, че Рон ДеСантис е на този мощен политически връх, който не може да бъде съборен. Доналд Тръмп го събори“, посочи Ланза.
Тръмп получи бонус точки и от най-неочаквани източници – прокурорите в Ню Йорк, Джорджия и Министерството на правосъдието във Вашингтон.
Като се започне от претърсването на Мар-а-Лаго от ФБР за поверителни документи за националната сигурност през август 2022 г. и се стигне до поредица от обвинителни актове през 2023 г., наказателната опасност за бившия президент се превърна в централен въпрос в бързо развиващата се борба за президентската номинация на републиканците. Снимката на Тръмп, направена в затвора в Атланта през август, скоро беше разлепена върху тениски и табели на кампанията.
За мнозина от левицата справедливостта най-накрая беше възтържествувала. Но сред консервативните гласоподаватели, които избират кандидата на партията си в щатите с ранно гласуване като Айова, Ню Хемпшир и Южна Каролина, това се превърна в момент, в който да се обединят около изпадналия в затруднение лидер на партията си.
Консервативният социолог Сара Лонгуел интервюира група републиканци от Айова през юни 2023 г., седмица след като Министерството на правосъдието повдигна обвинения на Тръмп, свързани с неправилно боравене с поверителни правителствени документи.
„Мисля, че е подставено лице“, каза един от тях.
„Това е намеса в изборите, каквато не сме виждали досега“, заяви друг.
Според Ланза обвиненията са създали силно разделение в Републиканската партия.
„Първоначално Рон ДеСантис възприе подхода „не го е направил. И той се превърна в жертва по възходящия път на Тръмп“, заяви анализаторът.
До есента на 2023 г. Тръмп бе спечелил огромна преднина в повечето проучвания. Той пропусна дебатите на републиканските първични избори, като лиши своите опоненти от възможността на го атакуват. Вместо това Тръмп се съсредоточи върху затвърждаване на подкрепата сред редовите избиратели чрез характерните си митинги и организиране на масови кампании.
Въпреки че набра близо 200 млн. долара средства за кампанията, ДеСантис излезе от надпреварата в рамките на няколко дни, след като завърши на второ място на изборите в Айова през януари 2024 г. След като Тръмп с лекота победи бившия губернатор на Южна Каролина Ники Хейли в Ню Хемпшир, републиканската вътрешнополитически борба на практика приключи. За трети пореден път на президентските избори той взе номинацията на партията.
Изпитания, премеждия и триумфи
Съдебната драма на бившия президент може и да е била от полза за политическата му съдба, но е свързана и с реална правна опасност. През май 2024 г. съдебно жури в Манхатън осъди Тръмп по 34 обвинения в престъпления, свързани с плащания за „мълчание“ на филмовата звезда за възрастни Сторми Даниълс.
Всеки съдебен неуспех обаче сякаш беше последван от още по-голяма победа. Произнасянето на присъдата му беше отложено за след изборите, обвиненията за документи във Флорида бяха отхвърлени, а Върховният съд постанови, че президентите имат широк имунитет за официални действия.
Извън съдебните зали кампанията на Тръмп се движеше от към изборния сблъсък. Забавеното и объркано представяне на Байдън в дебата с бившия президент в края на юни накара демократите да изпаднат в пълна паника.
Рейтингите на одобрение на Тръмп се покачваха все повече. А след като в средата на юли Тръмп се сблъска с куршума на стрелец в Пенсилвания, ден по-късно той пристигна на Националния конгрес на републиканците в Милуоки като герой-победител за своите поддръжници.
„Това, което видяхме на конгреса, беше единна Републиканска партия, наистина за първи път от много време насам. Хората се чувстваха невероятно уверени“, отбеляза Макгроу.
Основателят на Tesla Илон Мъск, най-богатият човек в света, публично подкрепи бившия президент и започна да финансира кампанията му в ключови за битката щати. Гордостта на републиканците от Тръмп беше на висота.
В този момент изглеждаше, че завръщането на Тръмп на върха на американската власт от дълбините на 6 януари 2021 г. е почти завършено. Тръмп, който първо бе победил ДеСантис и другите републикански съперници, сега бе на път да нанесе нокаутиращ удар на Байдън и демократите.
Но три дни след като Тръмп официално прие президентската номинация на Републиканската партия, Байдън се отказа от кандидатурата си за преизбиране и подкрепи своя вицепрезидент Камала Харис.
В рамките на няколко седмици Харис затвърди подкрепата на партията си, вдъхна нов ентусиазъм на демократите и дори изпревари бившия президент в някои проучвания.
Усилията на Тръмп на бяха подкопани от недобро му представяне в дебатите срещу Харис през септември и очевидните трудности при преориентирането на кампанията му, за да се справи с новия си опонент, чиито силни и слаби страни са различни от тези на Байдън.
„Тръмп не беше подложен на изпитание, докато Харис не се включи в надпреварата. Всичко до този момент почти приличаше на удължен предсезонен етап за кампанията“, каза Сейчик.
С наближаването на деня на изборите шампионът все още е под въпрос.
Надпреварата се развива така, както изглеждаше в началото на годината – като фотофиниш, в който всеки от кандидатите може да се окаже на върха. В кампанията на Тръмп, която атакуваше възрастта и крехкостта на Байдън, сега под микроскоп са поставени издръжливостта и последователността на републиканеца.
„Тръмп може да има невероятно професионална, рационализирана организация около себе си, но в края на краищата той прави това, което иска, и ще прави нещата по начина, по който иска“, подчерта Макгроу.
Тръмп е във вихъра на политическата сцена вече девет години – и в центъра на общественото внимание повече от четири десетилетия. Той изглежда неуморим. Но след като на хоризонта се очертават още четири години в Белия дом, започват ли да се появяват пукнатини? Предстои ли „фундаментална преориентация“?
Макар че победата на Тръмп далеч не е гарантирана, самото приближаване до Белия дом е забележително постижение. Той може да се завърне по-силен, след като е преодолял препятствия – правни, политически, много от които създадени от самия него.
С контрола над властта Тръмп ще може да накара правните опасности да изчезнат. И за разлика от първия си мандат, той ще влезе в Белия дом с екип от съветници и служители в администрацията, които са му напълно лоялни.
Намерението му за драматична реорганизация на федералната бюрокрация може да замени професионалните служители в държавната администрация с политически назначения. Дори и да не спечели пълен контрол над Конгреса, Тръмп би могъл да използва съществуващите президентски правомощия, за да наложи нови ограничения върху имиграцията, да осъществи плановете си за масова депортация на лица без документи и да наложи мита, целящи да защитят работните места в САЩ. Налице е и опасността от покачване на цената на вносните стоки.
Демократите предупреждават, че това ще бъде президентство без „предпазни огради“, които да ограничат най-опасните предложения на Тръмп. Републиканците в партията, която е преобразена по образа на Тръмп, се надяват, че той ще може по-ефективно да приложи програмата си без вътрешната съпротива, с която се сблъска през първия си мандат.
„Доналд Тръмп превърна партията от бастион на фискални и социални въпроси в популистка. Всичко това е фундаментално преориентиране на Републиканската партия“, смята Сейчик.
Ако спечели изборите, Тръмп може да промени из основи Америка за поколения напред.
