Тексас след Харви
Мащабите на опустошенията ще станат ясни едва когато водата се оттегли, оставяйки съсипани коли, залети с кал къщи и подпухналите трупове на удавниците. Но когато броят ни влезе за печат, дъждът се сипеше над Южен Тексас шести ден, а ураганът Харви вече бе поставил рекорд за най-голям потоп в Америка. В Хюстън той удави окръг Харис с над 4,5 трилиона литра вода само за 100 часа. Съдбата на четвъртия по големина град в САЩ прикова вниманието на света, но той не е единственият. В Индия, Бангладеш и Непал най-малко 1200 души починаха, а милиони останаха без подслон заради тазгодишните мусонни наводнения. През миналия месец поройни дъждове причиниха свлачища в Сиера Леоне, в които загинаха над 1000 души - макар че точният им брой никога няма да се разбере. Правителствата в цял свят се борят срещу заплахата от наводнения. В крайна сметка това опира до справянето с климатичните промени. Също толкова важно е обаче да се поправи късогледата политика на правителствата, както и погрешните стимули, които влошават положението с наводненията.
Като цяло добрата новина е, че бурите и наводненията причиниха много по-малко смъртни случаи през последните десетилетия благодарение на по-добрите системи за предупреждение и строителството на диги, отводнителни канали и убежища. Циклонът, който удари Бангладеш през 1970 г., уби между 300,000 и 500,000 души; последният най-силен там през 2007 г. взе живота на 4,234. Лошата новина е, че бурите и наводненията все още имат дял от 3/4 от природните бедствия и стават все по-обичайни. Според презастрахователната компания „Мюних ре" броят им по света е нараснал от около 200 през 1980 г. на над 600 миналата година. „Харви" бе третият „веднъж на 500 години" ураган, който удари Хюстън от 1979 г. насам. Едновременно с това наводненията и бурите причиняват по-големи материални щети. Според една оценка три пъти повече хора са живели в застрашени от урагани къщи през 2010 г., отколкото през 1970 г, и броят им се очаква да нарасне, тъй като все повече хора се преместват в крайбрежните градове. ООН изчислява, че от 1995 до 2015 г. бурите и наводненията са причинили унищожения за 1,7 трилиона долара; според Световната здравна организация глобалната цена на щетите от ураганите в реално измерение нараства с 6% годишно. Прогнозата е загубите от наводнения в Европа да се увеличат 5 пъти до 2050 г.
Една от причините е глобалното затопляне. Честотата и силата на ураганите естествено варира - в Америка имаше необичайно малко през последното десетилетие. Но основната глобална тенденция е в очакванията от климатичните промени. По-топлите морета се изпаряват по-бързо и по-топлият въздух съдържа повече водни пари, отделящи енергия, когато се кондензира вътре в една климатична система, подхранвайки яростта на бурите и интензитета на потопите. Покачващото се морско равнище, прогнозирано да бъде особено отчетливо в Мексиканския залив, увеличава оформянето на бурите в допълнение към наводненията.
Харви бе необичайно опустошителен, защото внезапно набра мощ, преди да се стовари на 26 август, след това запази силата си, изсипа дъжда над Хюстън, преди да се върне над Залива. Това също е в съответствие с моделите на по-топлото време. Лошото планиране носи още по-голяма вина. Хюстън, където почти няма ограничения за използването на земята, е екстремен пример за това, което може да се окаже сбъркано. Макар че предприемачите обслужиха бързото разрастване на града - 1,8 милиона нови жители след 2000 г., това доведе до изливането на бетон върху обширни площи от крайбрежни прерии, които поглъщаха дъждовете. Според в. „Тексас трибюн" и благотворителната организация „ПроПублика", която финансира разследващи журналисти, след 2010 г. окръг Харис е разрешил изграждането на 8,600 сгради върху земи, където вероятността от ежегодни наводнения е 1%. Предполага се, че предприемачите трябва да изградят езера за задържане на оттичащата се вода, за да не пропива в неразработената земя, но правилата не се прилагат стриктно. Тъй като картите не се осъвременяват, имоти, които би трябвало да са извън тези земи със слаба вероятност от наводнения, са многократно наводнявани.
Грешките на правителствата увеличават вредата. Развиващите се страни са зле застраховани срещу природни бедствия. Според презастрахователната компания „Суис ре" от щетите за около 50 милиарда долара от наводнения, циклони и други бедствия в Азия през 2014 г. едва 8% са били покрити. Банката за международни разплащания изчислява, че в типичния случай най-тежките природни катастрофи постоянно намаляват БВП на засегнатата страна почти с 2%. В Америка проблемът е противоположен - федералното правителство субсидира застрахователните премии на уязвимите имоти. Националната програма за застраховки от наводнения (НПЗН) бе принудена да вземе заеми, защото не успява да таксува достатъчно, за да покрие риска си от загуби. По-ниските цени насърчават изграждането на нови жилища и обезсърчават съществуващите собственици да ги реновират или да се преместят другаде. Според Федералната агенция за управление на извънредни ситуации къщите, които неколкократно се наводняват, имат дял от 1% от имотите на НПЗН, но 25-30% от исковете. Пет щата, сред които и Тексас, имат по над 10,000 подобни домакинства, а в национален мащаб броят им нараства с около 5,000 на година. Застраховката цели да подаде сигнал за риск, но в този случай го потушава.
Какво да се прави? Наводненията увеличават аргументите за ограничаване на климатичните промени, които заплашват да направят влажните райони още по-влажни, а бурите - още по-силни. Дори тези, които се съмняват в науката, биха направили добре да разглеждат мерките като застрахователна полица, която се изплаща, ако тезата бъде доказана. Това обаче няма да стане бързо дори ако всички страни, включително Америка, подпишат международните споразумения. Затова в краткосрочен план политиците могат да се поучат от Хюстън. Градовете трябва да поддържат защитата срещу наводнения и районите за дренаж, каквито са мочурищата около Калкута и езерата във и около Похара в Непал, чиято стойност вече става ясна. Картите на наводненията трябва да бъдат осъвременявани. Строителните инженери, често лишавани от фондове и задушавани от бюрокрацията, трябва да изграждат и укрепват диги и резервоари сега, преди да е твърде късно. НПЗН трябва да започне да удържа пазарни премии, а развиващите се страни трябва да продават облигации за катастрофи. Всичко това е тест за правителствата, за предвидливостта и способността за противопоставяне на лобирането от собствениците на жилища и от предприемачите. А политиците и официалните лица, които не издържат изпита, трябва да осъзнаят, че рано или късно ще се пробудят от собствения си ураган Харви.
