Тялото да е хладно, стомахът - гладен, а краката - топли, са съветвали още древните лечители. Причината е в това, че стъпалата ни са осеяни с рецептори, които чрез централната нервна система са свързани с дихателните органи. На лигавицата на носа също има рецептори, които моментално откликват на сигналите в ходилата, ако на тях им е хладно - възпалението и хремата са налице.
За да не се случва това, крайниците трябва да се закаляват, за да може „датчиците" по тях да станат по-малко чувствителни на простуда. Закаляването може да започне с разходки из къщата на бос крак по 5 минути сутрин и вечер. В началото с чорапи, после - без. Постепенно времето на тези разходки се увеличава, докато се стигне до час. В резултат привикналата кожа на стъпалата притъпява реакциите на студа. След ходенето на бос крак е добре ходилата да се потопят в топла вода, като се разтриват енергично, и да се направи масаж на прасеца.
Друг начин на закаляване е именно с водни бани. Стъпалата се потапят в леген с вода, чиято температура е стайна, и се държат 1 мин. После се разтриват с кърпа, докато се почувства топлина. Продължителността на ваните се увеличава всеки ден с по 1 мин, като постепенно се стигне до 10 мин, а на всеки три дни температурата се снижава с 1 градус. След около 2 месеца водата може да е не повече от 7 и дори 5 градуса, т.е. да е почти ледена.
Най-добре действа контрастното обливане. За това са нужни два легена. Ходилата няколко пъти се потапят първо в горещата вода - около 40 градуса, после в студената - около 10-15 градуса. Завършва се с горещото обливане, след което следва разтривка с кърпа и масаж. Тези закаляващи процедури обаче не трябва да се провеждат, ако човек е болен от простудно заболяване.
