Омръзна ли ви денят да ви да започва с депресия? През последните две години на доста хора по света утрините стартираха точно така. Пускат телевизията/радиото или преглеждат новия вестник и най-напред изникват новозаразените от COVID-19, ниската ваксинация или някой нов оми-вариант. Сякаш пандемията не бе достатъчна и в допълнение към нея преди около две седмици започна и война между Русия и Украйна, което още повече стресира сънения човешки ум от ранните часове преди училище, университет или работа. Експертите, чията грижа е нашето здраве, имат някои съвети как да запазим психическa и физическа устойчивост.
На пръв поглед простите неща са най-ефективни: здравословно хранене, разходки на чист въздух, дистанциране от телефона и социалните мрежи, жива комуникация с хора и почивка. Това са базисни неща, но когато човек е депресиран, е трудно да ги изпълнява редовно. „Грабнете момента – спортувайте или разходете кучето си. Създайте си пространство и време, в което да обядвате или да играете скуош във вторник с приятел“, споделя здравният специалист Алекс Бушил. Той и негови колеги се обединяват около мнението, че когато се чувствате разтревожени и неспокойни, избягвайте продължителното четене или слушане на лоши новини. Клиничният психолог доктор Ема Хепбърн е на мнение, че вместо да запълваме дупките с нещо положително, ние вършим обратното и продължаваме да дълбаем с още негативно излъчване от медиите. „Начинът, по който търсим яснота, е чрез повече информация, но това често води до обратен ефект, защото виждаме едни и същи вести отново и отново и това не ни помага“, допълва тя. Хепбърн разкрива още, че е нормално да си в безопасност, но в същото време да чувстваш несигурност. В цел подобряване на психическата кондиция, е редно да се четат новини и да се влиза в социалните мрежи само в конкретни диапазони на денонощието и то за определено време, а след това да се върши нещо релаксиращо. Бушил съветва също така да се доверяваме само на достоверни източници, които работят с факти, а не със спекулации и да избягваме графичните съдържания. „Когато аз го правя, прочиства ума ми. Работи, защото не мислиш за нещата, които не можеш да контролираш“, подчертава той. Сара Кендрик, която е директор на клиника се опасява за децата, които прекарват най-много време пред телефоните. „Децата и младите хора си пишат, че се страхуват заради войната и будуват нощем заради това. Не спят и има достъп до телефоните си. Ние винаги казваме, че е хубаво какво можеш да контролираш. А това върху, което имаш контрол, е количеството информация от медиите, която консумираме, колко спим и дали се обръщаме за помощ“, казва тя. Що се отнася до децата ни, трябва да сме наясно, че избягването на проблема може да изплаши подрастващите, разкрива Ан Лемче, която е психолог и детски консултант. Професор Вивиан Хил от своя страна предлага да разговорът с детето да зависи от възрастта му. За по-малките тя предлага прости неща като това да покажем къде на картата се намира Украйна, за да разберат, че това, което се случва, е много далеч от тях. За по-големите може да включва някакъв контекст. „Използвайте колкото се може повече факти. Обяснете им, че и преди е имало войни по целия свят и ние сме късметлии, че не сме засегнати пряко. Това е добър начин да им помогнем, за да придобият чувство за степен на пряка опасност. Това е, което те желаят – уверение, че са в безопасност“, пояснява Хил. Ако са загрижени за хората в Украйна, е хубаво да се говори за мерките, които се предприемат, за да могат децата да са защитени. „Може да им разкриете как повечето хора са в бункери и далеч от бомбите или, че отиват в други страни, където ще са в безопасност“, допълва тя. Ако обаче самите родители са неуверени, децата могат да доловят това, така че е важно възрастните да получават също подкрепа. „Ако си разстроен, а детето ти зададе въпрос, му кажи, че ще говорите по-късно. Ако обаче не си в настроение и тогава, намери някой друг, който може да го стори“, казва още Хил. „Съветът, който бих дала на подрастващите, важи и за родителите. Постарай се да имаш свободно време, в което да се забавляваш и да избягаш от ежедневието. Става дума за съпричастност не само за другите, но и за себе си“, подчертава специалистката. Доктор Хепбърн пък е на мнение, че ако помагаш на другите, това може да ти се отрази положително. „Има много доказателства, че ако вършиш добро за другите, това може да се отрази положително на здравето ти. Ако приемем, че сме допринесли за доброто настроение на някого, самите ние ще се почувстваме по-жизнени. Мозъците ни са проектирани да сме социални, да осъществяваме връзки с другиго и да сме креативни, а това е ползотворно“, съветва тя.
