сн. 1agb.com
Стана модерно българите да кръщават децата си с имена, които звучат почуждому. Такава тенденция е забелязала специалистката по ономастика проф. д-р Анна Чолева-Димитрова, цитирана от "Фокус". „Все още преобладават традиционните български имена, но голяма част от тях са заменени с особено предпочитаните техни западни варианти.
Например предпочитана е френската форма на женското лично име Никол, вече не се среща Николина, Николинка. Емили е налагащата се форма пред традиционната досега Емилия", подчерта проф. Чолева-Димитрова.
„Името Ангелина вече не се радва на популярност, то е абсолютно изместено от Анджелина и обяснението е съвсем ясно - тази мода се свързва с името на известната холивудска звезда Анджелина Джоли. Предполагаме, че заради нея пострада нашата Ангелина, Ангелинка. Възраждат се по-стари форми при някои лични имена.
Предпочитани са Йоан, Йоана пред Иван, Иванка, както и Теодор/Теодора пред традиционните Тодор/Тодорка. През миналия век имената Тодор/Тодорка са се утвърдили като типични за нашата личноименна система, има ги само в България и в западната ни съседка Македония, докато в другите страни на Европа формата е Теодор. В един момент българите започват да отбягват Тодор, а да харесват по-стария вариант", допълни още проф. Чолева-Димитрова.
„Ако името се среща в западните страни, то е по-изискано, по-хубаво и е за предпочитане. Могат да се посочат много примери - личното име Антон през последните години също попада в графата недолюбвани. То се открива в други форми, които се смятат за по-модерни и постепенно изместват традиционната: Антони, Антоний, Антонио, Антани, Антъни и Антоан", отбеляза проф. Чолева-Димитрова.
"Представителите на някои малцинствени групи предпочитат имената на герои от сапунени сериали като Инджи и Шехерезада. Има имена на модни дизайнери - освен Армани се среща Версачи, но с „и", Шанел, както и Найк (има и известна спортна марка). Последният писък на антропонимичната мода повелява личното име Александър да се изписва като Алегзандър, с „г" и „з" - предполага се, че този избор е повлиян от името на нашумелия дизайнер Алегзандър Макуин", каза проф. Чолева-Димитрова.
И продължи: "Не бих казала, че някои имена могат да ни служат за смях, по-скоро според мен можем да плачем, като виждаме какви са резултатите от нехайството ни по отношение на именуването на българските граждани. Законът за гражданската регистрация е толкова либерален, че позволява всичко.
На Запад са забранени именуванията на деца с географски названия, но у нас има Манчестър и Челси - те са и футболни отбори и може да се предполага дали детето е кръстено на футболния отбор, или на географското име, но те означават и названия на населени места. Срещат се също имената Флоренсия, Валенсия, Дакота, Анфийлд."
По въпроса със "заемането" на имена от други държави проф. Чолева-Димитрова даде и кратък списък на най-странно звучащите такива. "Невъзможно е да бъдат изброени чуждите имена, които в съчетание с бащиното и фамилното име звучат меко казано странно, по-точното е абсурдно. Все пак има с какво да се похвалим през последните години.
Българският творчески гений се представя подобаващо и при избора на лично име: Жара, Озарена, Дева, Канарче (женско), както и Искерасия, Леола, Маиза, Панола, Пелин, Туана, Любовета, Трифозара, Орис, Стихия, Фея, Хармони, Самър, Чидемма, Удиян (женско), Версай, Кротизар (мъжко) и др. Само в България могат да съществуват лични имена като Кхан и Санта Мария за жена, което означава Света Мария. Такива имена на Запад не се позволяват", каза още проф. Чолева-Димитрова.
