Софийският градски съд присъди обезщетение от над 1 млн. лева на жена, чието семейно жилище е било отнето след 1946 г., а държавата така и не е осигурила възможност имотът да бъде възстановен след промените през 1989 г.

Случаят има и силен исторически отпечатък – дядото на наследницата е загинал при атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 г. След трагедията семейството получава пенсия от държавата, с която участва в строежа на апартамент в центъра на София, пише "Де факто".

От собствен дом до принудително изселване

През 1942 г. майката на ищцата купува апартамент от 62 кв. м на престижния ъгъл на ул. „Г. С. Раковски“ и бул. „Васил Левски“. За жилището има изряден нотариален акт.

Прочети още

Само няколко години по-късно – през 1946 г. – с нареждане на вътрешния министър Антон Югов семейството е лишено от софийско жителство и принудително изселено в Габрово. По-късно свидетелски показания сочат, че причината е политическа – бащата е работил в полицията преди 9 септември и е смятан за враг на новата власт.

Апартаментът остава в София, а семейството губи достъп до него.

Десетилетия без отговор

След смъртта на родителите си през 1992 г. наследницата започва да търси информация за жилището. В държавните институции обаче няма документи, които да показват как собствеността е била прехвърлена.

В Агенцията по вписванията като собственик продължава да фигурира единствено майка ѝ. В кадастъра също няма данни за друг собственик, а в данъчната служба отказват да открият партида за имота.

Едва през 2013 г. жената разбира, че в апартамента живеят други хора. След като изпраща нотариална покана за освобождаване на жилището, получава отказ.

Съдебните инстанции отхвърлят претенциите ѝ с аргумента, че правото ѝ на собственост е изгубено заради изтекла придобивна давност.

Делото срещу държавата

След това наследницата завежда дело срещу държавата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Тя претендира обезщетение за загубения имот и за претърпените морални щети.

Съдът приема, че държавата не е осигурила на наследницата възможност навреме да получи информация за собствеността си и да защити правата си. По този начин са нарушени както Конституцията, така и Европейската конвенция за правата на човека.

Безспорно е установено и че семейството е било лишено от имота насилствено по време на комунистическия режим.

Над милион лева компенсация

Съдът определя обезщетение за имуществени вреди според пазарната стойност на апартамента – 536 680 лева. За неимуществени вреди са присъдени още 500 000 лева.

С натрупаните лихви сумата надхвърля 1 милион лева. Освен това държавата трябва да плати и над 20 000 евро съдебни разноски.

В мотивите си съдът отбелязва, че за жената апартаментът не е просто имот. Той е свързан със семейната история – със страданията на близките ѝ, със загубата на дядо ѝ при атентата в „Св. Неделя“ и с живота на няколко поколения.