Ан Морган
"Смятах се за доста космополитна личност, но рафтът ми с книги показваше друго. Освен няколко индийски романа и странна австралийска и южноафриканска книга литературната ми колекция се състоеше от британски и американски заглавия. Още по-лошо - почти не бях чела преводна литература", разказва пред писателката Ан Морган, която споделя, че опитът й с четенето бил изграден изцяло от английски говорещи автори. Затова и в началото на 2012 г. си поставила предизвикателството да се опита да прочете книга от всяка страна, като се има предвид, че признатите от ООН държави са 195, а тя добавила и бившия член на ООН Тайван. Искала да разбере какво пропуска.
Тъй като в началото не знаела откъде да започне, а богатите стелажи с книги от близо 200 нации в книжарниците я обърквали още повече, решила да потърси помощ от читатели от цялата планета. Създала си блог, наречен A Year of Reading the World, с молба да получава предложения за заглавия, които може да прочете, преведени на английски.
Идеята й веднага намерила съмишленици, които светкавично започнали да се свързват с нея, за да й дават идеи и предложения за помощ. "Някои ми пращаха книги от родните им страни. Други правеха с часове проучване от мое име. Няколко писатели като Ак Велсапар от Туркменистан и Хуан Давид Морган от Панама дори ми пратиха свои непубликувани преводи на английски на техни книги, давайки ми рядката възможност да прочета творби, които иначе не са достъпни за 62 процента от британците, които говорят единствено английски."
Но дори и с такава силна подкрепа и толкова помагачи зад гърба си Морган казва, че търсенето на книги от всички страни не било лесна задача. Особено като се има предвид, че преводната литература, която се продава във Великобритания и Ирландия, е едва 4.5 процента. С други думи, да се добереш до история, преведена добре на английски, било и малко рисковано. Това се отнася най-вече за франкофонските и лузофонските (говорещи португалски) африкански страни. Изключително малко се предлага и от страни като Коморските острови, Мадагаскар, Гвинея-Бисау и Мозамбик, за които Морган е трябвало да разчита на неиздадени ръкописи за някои от тях.
Когато се стигнало до малки островни страни като Сао Томе и Принсипи, опряла до екип от доброволци в САЩ, които превели книга с кратки разкази на саотомския писател Олинда Бея само и само да може да прочете нещо оттам.
Има и места, на които историите рядко биват записвани на книга, казва още писателката. Като например Маршаловите острови, където е по-вероятно да чуеш лично историята от някои от местните, отколкото да я намериш, написана на хартия. Подобно е положението и в Нигерия, където легендите традиционно се предават от специално обучени от 7-годишна възраст разказвач-музиканти. Писмени версии на техните обаятелни изпълнения обаче почти няма, а и те могат да уловят едва част от изживяването.
Политиката също се оказала спънка пред Морган. Основаването на Южен Судан на 9 юли 2011 г., макар и радостно събитие за гражданите, живели десетилетия в гражданска война, за да стигнат до това положение, било предизвикателство за писателката. При липсата на пътища, училища, болници и въобще базова инфраструктура изглеждало невероятно една държава на шест месеца да е публикувала книги след основаването й. Добре че се открил местен човек, който я свързал с писателката Джулия Дуани, която й написала кратък разказ.
Морган споделя още, че като цяло издирването на истории и книги й отнело почти толкова време, колкото самото четене и писане в блога й. И всичко това трябвало да се вмести измежду работата й, затова много пъти се случвало вечер с изморени очи да чете по малките часове, за да не изпуска предварително начертания си план да прочита по една книга на всеки 1.87 дни.
"Усилието си струваше, допълва тя. - Докато си проправях път измежду литературните пейзажи на планетата, започнаха да се случват необикновени неща."
Морган пише, че макар и пътувайки чрез страниците от своето кресло, усетила, че започва да навлиза в пространството на разказвачите. В компанията на писателя от Бутан Кунзан Чоден не просто посещавала екзотични храмове, а ги виждала, така както местен будист би ги видял. "Носена от въображението на Галсан Чинаг, се разхождах сред тревогите на овчарче в монголските планини Алтай. С Ну Ну Йи като водач преживях религиозен фестивал в Миянма от перспективата на транссексуален."
Така за една година бавно и упорито Ан Морган усетила, че не е просто изолирана личност в една страна, а част от мрежа, която обхваща цялата планета. "Най-малкото научих, че художествената литература прави света истински."
Сандра Бровал, "Политикен"Сандра Бровал, “Политикен”
Пълният списък със заглавия по страни може да бъде открит на страницата на блога й, където срещу България стоят имената на следните издания: "Спасеният език" на Елиас Канети, "Има ли кой да ви обича" на Калин Терзийски, "Естествен роман" на Георги Господинов, "Улица без име" на Капка Касабова, "Време разделно" на Антон Дончев и "Захвърлен в природата" на Милен Русков.
Сандра Бровал, "Политикен"
