Българските медици малко след завръщането им в Родината
Фабрис Арфи, Карл Ласке, „Медиапарт"-Франция
Двама високопоставени представители на режима на либийския диктатор Муамар Кадафи са заразили с вируса на СПИН децата в болницата в Бенгази.
Разкритията идват близо 10 години след освобождаването на българските медицински сестри, които бяха набедени за тази епидемия.
Информацията бе открита в дневника на бившия либийски премиер Шукри Ганем. Ако фактите бъдат потвърдени, това ще бъде уникален вид държавно престъпление. Според записките в дневника шефът на либийското военно разузнаване Абдула Сенуси (зет на Кадафи) и шефът на външното разузнаване Муса Куса лично заразили стотици либийски деца в болницата в Бенгази с вируса на СПИН. Тази „специална операция" била извършена през 1998 г. Сенуси признал за това пред свидетели през 2007 г., малко след освобождаването на петте български медицински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валя Червняшка, Валентина Сиропуло и Снежана Димитрова, и палестинския лекар Ашраф ел Хаджудж (който получи българско гражданство). Шестимата бяха обвинени несправедливо, че са имали роля в епидемията, при която над 400 деца се заразиха с вируса на СПИН в детската болница „Ел Фатих" в края на 90-те години на XX век. Медиците прекараха осем години и половина в либийски затвор, бяха изтезавани и дори бяха осъдени на смърт, но през юли 2007 г. бяха освободени след активната намеса на Франция и се върнаха в България. Особено голяма бе заслугата на тогавашната първа дама Сесилия Саркози (днес Атиас), която сама отиде при Кадафи в неговия бункер и го убеди да пусне сестрите на свобода.
В дневника си Ганем разказва, че през 2007 г. бил посетен от Мохамед ел Кадар, член на либийската анкетна комисия, която разследвала освобождаването на медицинските сестри. Според Ел Кадар при разпит в комисията шефът на военното разузнаване Абдула Сенуси заявил, че заедно с шефа на либийските тайни служби Муса Куса се сдобили с „епруветки със заразен вирус" - четири за Сенуси и 27 за Куса. „Двамата са инжектирали вируса на децата. Тези 232 деца не са били от Бенгази, а са били доведени от болницата в Таджура" (близо до Триполи), заявил членът на анкетната комисия пред Ганем, който тогава бил министър на петрола. Аферата може да е била отмъщение към източния град Бенгази, който се бунтувал срещу режима на Кадафи, или да е имала за цел да представи преследваната за терористични прояви Либия като жертва.
Муса Куса живее в изгнание в чужбина. Абдула Сенуси бе екстрадиран през септември 2012 г. от Мавритания, където бе потърсил убежище след падането на режима на Кадафи, в Либия, където ще бъде съден. Според Би Би Си Сенуси, който е женен за балдъзата на покойния диктатор, дори вече е бил осъден на смърт през юли 2015 г., но присъдата е била обжалвана.
Още преди няколко години Международният наказателен съд (МНС) в Хага издаде заповед за арест на Кадафи, на сина му Сейф ал Ислам и на Сенуси. Те бяха обвинени в „масови и систематични" нападения над цивилни в опит да задържат властта от началото на безредиците в страната от средата на март 2011 г. В съобщението на МНС се казваше, че има достатъчно натрупани доказателства, че тримата либийци са извършили престъпления срещу човечеството. След като режимът на Кадафи се сгромоляса, диктаторът бе убит от бунтовници. Сейф ал Ислам пък бе осъден задочно на смърт от либийски съд през юли м. г., след като бе признат за виновен в убийства, мъчения и бомбардировки по време на Арабската пролет. Присъдата беше произнесена в негово отсъствие, тъй като от ноември 2011 г. той е държан в района на град Зинтан от бунтовническа група, отказваща да го предаде на правителството в Триполи.
Ликвидиран
Самият Ганем пък почина при странни обстоятелства в края на април 2012 г. Тялото му бе намерено във водите на река Дунав във Виена, където живееше в изгнание. В американски дипломатически телеграми, публикувани от „Уикилиикс", се поставя под съмнение официалната версия на австрийските власти, че Ганем сам е сложил край на живота си заради болест или пък е получил сърдечен удар и е паднал в реката. Според източници на Държавния департамент той е бил ликвидиран от хора на бившия либийски режим.
„Знаех, че рано или късно истината ще излезе наяве - това разкритие идва 10 години след освобождаването ни и 19 г. след обвинението. Въпреки всичко обаче аз винаги съм знаела, че истината ще излезе наяве. Не вярвах, когато Кадафи завърши своя жизнен път, че ще е толкова скоро след нашето завръщане, но то стана. Ей, Богу, и за това си мислех, че ще излезе кои са истинските виновници и то също се случи. Дълбоко в себе си бях сигурна, че истината ще се разбере, и сега се чувствам удовлетворена, да не кажа щастлива", заяви Валя Червеняшка - една от обвинените български медицински сестри. „Това всичко идва от французите - хората, които ни освободиха. Те ни повярваха преди и сега просто бяха длъжни да докажат защо са се застъпили за нас", каза още Червеняшка.
„Не знам как да го коментирам това разкритие. Все пак този бивш премиер на Либия Шукри Ганем е бил един от тях - те си знаят какви са ги вършили тогава. На нас ни приписваха всякакви обвинения, а цялата власт беше в ръцете им. Правеха каквото си искат - извън всякакви правила и норми." Така медицинската сестра Валентина Сиропуло от Пазарджик, една от осъдените 5-те български сестри, коментира записките в тефтера на бившия либийски премиер Шукри Ганем. „Не мога да дам конкретно становище - дали е вярно или не, възможно ли е или не, извършено ли е, или не е извършено. Това ми се вижда несъвместимо с човешкия разум", коментира Валя Сиропуло. „Докато течеше процесът, те ни приписваха, че сме агенти на ЦРУ, на МОСАД, на кого ли не. Целият този режим си експериментираше с човешкия живот. Направете си извода в ръцете на какви хора сме били попаднали, щом бяхме подложени на какви ли не мъчения", допълни Валя. Тя няма информация докъде е стигнало делото, заведено от нея и останалите задържани българи преди 4-5 години. „Казаха ни, че имало да се превеждат още много документи", подчерта Сиропуло. Валентина продължава да поддържа контакти и близки отношения с останалите си колеги, с които бяха осъдени на смърт в Триполи.
