Защита на правата на жените, благотворителност и просветна дейност – все каузи, които са присърце на повечето съвременни жени. Каузи, които дълго време са отстоявани, за да може днес всяка българка да се ангажира спокойно с тях. Жени Божилова-Патева се родила в семейство на абаджия на 1 декември 1878 г. в село Градец, Котленско. Баща й Божил, участник в Руско-турската освободителна война, бил буден човек, който силно вярвал във важността на образованието на деветте си деца, а майка й Генка се грижела за възпитанието им. На 16 години Жени вече била учителка в Разград, а през 1897 г. се омъжила за Иван Патев, също учител от Градец, с когото имали три деца. Семейният живот за учителките обаче не се съчетавал с професионалния. По закон от 1898 г. омъжените учителки губели автоматично
правото да упражняват професията си
На Жени оставало само да се примири, но тя не била никак съгласна с такъв развой и написала открито възмутено писмо до всички учителки в Княжеството, с което се показала на сцената на обществения живот. Двамата със съпруга й Иван Патев решили да продължат образованието си в чужбина, издържайки се взаимно. Докато той учел в Швейцария, Жени го издържала със скромната си заплата, а когато се завърнал в България като доктор на юридическите науки, дошъл и нейният ред – Жени заминала за три години в Берлин, а после и за Париж, за да учи философия и социология. През 1903 г. се завърнала в България „заразена“ от каузата
на световните женски движения
Семейството се установило в Бургас, а домът им се превърнал в истинско културно средище, става ясно от информация на Дирекция „Държавен архив“ – Бургас. Семейството посрещало личности като Стамболийски, Петко Росен, Найчо Цанов, проф. Александър Балабанов, проф. Асен Златаров, Никола Сакаров, Адриана Будевска и Ана Карима. Именно с Карима, Юлия Малинова и няколко други будни жени започнала подготовката за създаването на Българския женски съюз. През 1901 г. Жени Патева станала член на управителния му съвет, а книгата й „В помощ на жената“ е в основата на идеологията на БЖС. В Бургас будната бълкарка създала няколко дружества, сред които и „Самосъзнание“ – едно от най-важните в историята на града. Там Жени Патева станала инициатор за откриване на курсове по ограмотяване, организирала професионални и просветни курсове за жени и девойки. През войната открила организация по продоволствието, грижила се за пленническите семейства
откривала неделни училища
и дори дом на изкуствата и печата.
През 1908 г. била изпратена от Българския женски съюз в Амстердам като делегат на конгреса на Международния женски съюз, където се преборила за приемането на българките в световното женско семейство. Тя е и първата българка, която през 1923 г. публично се обявява против смъртното наказание, а през 1925 г. организира „Женско миротворно общество“ в Бургас, в което се обявява против полицейските репресии и издевателства, както и в защита на жените и децата. Жени Патева организирала обществени работилници, за да създаде работа на бедни жени, чиито мъже са на фронта, създала старчески дом
за бездомни възрастни хора
През 1945 г. написала писмо на новия министър на културата с молба да й даде разрешение да създаде „Свободно народно прогресивно културно огнище Самосъзнание". В писмото декларирала желанието си да служи безвъзмездно с всички свои сили за възвишена просветно-културна дейност. Народната власт обаче й отказала и нещо повече – обявила семейство Патеви за врагове на народа, защото били част от елита на Бургас - хора с голяма къща, синът им имал фабрика, финансови средства.
Когато обявили смъртната присъда на Никола Петков, смелата учителка от село Градец, която вече била на почти 70 години, за последен път
надигнала глава срещу неправдата
и изпратила писмо до Васил Коларов и Георги Димитров с призив да се обявят пред парламента за отмяна на закона за смъртното наказание. Това била грешка с катастрофални последици за семейството. Всичко, което Патеви имали, било отнето и национализирано, а когато тази прекрасна жена, бедна и болна, написала писмо до властите с молба да й отпуснат малка пенсия, за да се лекува, такава й била категорично отказана. Починала в нищета на 17 юни 1955 г.
