Украйна е завела 5600 дела за потенциални военни престъпления от руските войски от началото на войната. Във връзка с това са разследвани 500 руски лидери, между които и президентът Владимир Путин. „Владимир Путин е главният военнопрестъпник на XXI век“, подчерта украинският главен прокурор Ирина Венедиктова, добавяйки, че като президент той може да се ползва с имунитет от съдебно преследване съгласно международното право, но това няма да продължи вечно. Преди седмица украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че е създал

„специален механизъм“ за разследване

на руските военни престъпления в Украйна, като обеща да открие и накаже всички отговорни. Механизмът включва национални и международни експерти, следователи, прокурори и съдии. Великобритания предоставя техническа експертиза, докато Международният наказателен съд в Хага провежда собствено разследване за инвазията в Украйна. Френски екип вече е пристигнал в украинския град Лвов, за да подпомогне разследването на предполагаемите военни престъпления, извършени от руска страна. В началото на март Съветът на ООН по правата на човека гласува с огромно мнозинство за провеждане на разследване на най-високо ниво на престъпленията, извършени след нахлуването на Русия в Украйна и търсене на отговорност от виновните за нарушаване на човешките права.

Още на 17 март президентът Джо Байдън обяви, че вярва, че руският президент Владимир Путин е „военнопрестъпник“. Кремъл нарече коментара на Байдън „неприемлива и непростима реторика". Москва твърди, че провежда „специална военна операция“ за разоръжаване и „денацификация“ на съседа си и отхвърли твърденията, че е насочена към цивилни. Така на практика руският президент Владимир Путин може да бъде осъден за убийство, без да е изстрелял нито един патрон.

Как стои въпросът юридически?

За да бъде заведено дело за военни престъпления, трябва на първо място да е налице широкомащабен военен конфликт.

Прочети още

В случая с Украйна наличието на широкомащабен военен конфликт беше признато от ООН, Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и десетки държави. Международните конвенции, започнали по ирония на съдбата като инициатива на руския император Николай Втори, забраняват умишлените убийства и изтезанията на цивилни, военнопленници и свалили оръжието войници. Те забраняват неоправданото унищожаване на граждански обекти, депортирането или преместването на групи от населението, вземането на заложници, използването на цивилни като жив щит, нападението срещу цивилни, служенето с отровни оръжия и много други. Във вторник зам. генералният секретар на ООН Розмари ДиКарло обаче съобщи, че именно цивилните в украинския град Буча са били цел на нападението. Това означава, че според нея цивилните са загинали не от случайно уцелил ги снаряд, а от действия, изначално насочени именно срещу тях. Засега обаче западните лидери избягват другото определение, което един бъдещ съд би могъл да даде на събитията в Украйна

престъпления срещу човечеството

Понятието покрива почти същите престъпления, към които се добавят и някои други, например етническото прочистване. Престъплението срещу човечеството съдържа три големи разлики спрямо военните престъпления. Първата е в това, че престъплението срещу човечеството може да бъде извършено и в мирно време. Втората важна разлика е, че зад такова престъпление трябва да стои държава, подобно на нея образувание или хора, действащи в тяхно име. На трето място всички изброени престъпления трябва да са извършени не просто срещу цивилни, а на политическа, расова, религиозна или етническа основа. В случая с Украйна съществените думи в това условие са „политическа“ и „етническа“ основа на престъпленията. Руският президент Владимир Путин нееднократно посочи, че негова цел е да свали „режима“ в Киев, да „денацифицира“ Украйна и подкрепящите „режима“ й „нацисти“. Той също така оспори съществуването на украинска държавност, а украинците определи като част от руската общност.

Понятието

пък показва най-тежката злоупотреба, откакто е започнала войната в Украйна. Първо, Путин каза, че геноцид е извършен от украинците „срещу Донбас“. После Зеленски обвини руснаците, че извършват геноцид „срещу Украйна“. В понеделник Байдън беше попитан дали смята, че в Украйна се извършва геноцид.

„Мисля, че са военни престъпления“, отвърна президентът. Геноцидът изключва убийствата на политическа основа. Това означава, че ако Украйна настоява, че в Буча е било извършено масово убийство именно на политическа основа, което е представлявало престъпление срещу човечеството, няма да е уместно тя да поиска същият инцидент да се признае и за акт на геноцид.

Прочети още

Броят на убитите при геноцид е по-маловажното условие. Съдът търси дали извършителят е преследвал геноцидната цел да унищожи една група хора като такава. Групата може да е само национална, етническа, расова или религиозна. Тя не може да е „Донбас“ или „Украйна“.

В случая с Украйна обаче затруднението идва дори не от думата цел, а от понятието за група, набелязана за унищожение. Във вторник, след Буча, президентът Зеленски за първи път посочи коя, според него, е групата – „над 100 националности в Украйна“. При доказването на тези три големи престъпления се прилага един израз, който в украинския случай води директно до руския президент. Изразът е „командна отговорност“ или „отговорност на висшестоящия". Той често се схваща така: който е издал престъпна заповед, трябва да отговаря за нея. Понятието се прилага и в случая, в който заповед няма, а военното престъпление е извършено. И въпреки това признатият за виновен ще бъде включително командирът.

Междувременно в Мариупол: 10 хиляди жертви и съмнения за химическа атака

Повече от 10 000 цивилни са загинали при руската обсада на украинския пристанищен град Мариупол. Това заяви в понеделник кметът на града Вадим Бойченко. По думите му броят на загиналите може да надхвърли 20 000, тъй като седмици на атаки и лишения оставят телата на мариуполците „покрити с килими“ по улиците.“ Бойченко обвини руските сили за осуетени хуманитарни конвои в града в опит да прикрият касапницата там от външния свят. Руските сили са откарали много тела в огромен търговски център, където има складове и хладилници, каза той. „Мобилните крематориуми пристигнаха под формата на камиони: отваряте го и вътре има тръба и телата са изгаряни“, заяви кметът. Междувременно украинските власти съобщиха, че разследват твърдението на своите войски в обсадения град Мариупол, че са били подложени на руска атака с химическо оръжие в понеделник. Украинското подразделение полк „Азов“ заяви, че руските сили са пуснали неизвестно химическо вещество от безпилотен самолет, което е предизвикало симптоми на дихателната и нервната система сред защитниците и цивилните граждани. Командирът на полка Андрий Билецки заяви във видеозапис, че химическото вещество е засегнало трима души в индустриалната зона „Азовстал“ в Мариупол, крепостта на неговото подразделение, но не е причинило „катастрофални последици“.