Светлозар е на 28 години. Първоначално учи като студент в ЮЗУ "Неофит Рилски", но на втората година (2005 г.) печели зелена карта и пристига в Америка. През 2012 г. се дипломира от престижния Масачузетски университет в Бостън в специалност "Мениджмънт".

Светлозаре, имаше ли мечта да учиш и живееш в Америка дори и да не бе спечелил зелена карта?

 - По принцип обичам да пътувам, да се запознавам с нови приятели и да опознавам различни култури.  Да уча и живея в САЩ бе една от мечтите ми, които се сбъднаха. Може би САЩ е съдбата ми. Още от малък се боря с живота. Помагах на родителите си, на баба си и дядо на село. Няма нищо срамно в това и не го крия. Напротив, гордея се с трудното си детство и мисля, че това ме направи по-силен, упорит и амбициозен. Знам откъде съм тръгнал и не го забравям. Спомням си режима на тока. Спомням си, когато трябваше да деля яденето с по-малкия си брат и давах две трети на него, а запазвах една трета за мен. Защото това правеше моята баба с мен и така бях възпитан от родителите си. Българите по света успяват, защото са възпитани, че не плюскането и евтините удоволствия са главни приоритети в живота. За мен българите, които успяват в други страни, са плод на едно успешно родителско възпитание, на добре изградени морални принципи и обноски на общуване. Българите като цяло са много изстрадал народ, но това ни е направило по-силни, духовити и амбициозни.

Завършил си в Бостън - колко струваше обучението ти? Кой ти помагаше финансово?

- Завърших като бакалавър, специалност "Мениджмънт", с двойна концентрация в "Маркетинг" и "Международен мениджмънт", както и подспециалност "Икономика". Годишната такса е $14,000, но това е само за американски граждани и притежатели на зелена карта. Мои добри приятели от Канада и Бразилия плащат двойно - по $28,000 на година. Тази сума не включва квартира, храна, транспорт, скъпите учебници и останалите разходи. С всяка година таксата нараства с по около 5-6%. Плащах си обучението самият аз, работейки постоянно на две места и с помощта на студентски заеми. Едно лято между семестрите работих на 3 места. Работодателите оценяват труда. Това, което показват някои филми - за студентски живот с постоянни купони в Америка, е истина само за малък процент богати наследници, чиито родители ги издържат. Мнозинството студенти работят и учат едновременно и се борят с живота. Ако искаш добри оценки, трябва да учиш здраво.

Сега накъде? Мислиш ли да се връщаш в България?

- Не мисля да се връщам в България за постоянно. Да се видя с роднини, приятели и познати - да. Бих помогнал с каквото мога на България. Вярвам, че всеки роден в България, дори и напуснал страната, има моралната отговорност да допринесе с каквото може за по-светло бъдеще на българските деца.

Осигурява ли ти завършването на университета работа?

- Мнозинството студенти правят стажове в компании след 2-рата си година в университетите. Така над 50% от тези компании предлагат на студентите позиция на пълно работно време, след като завършат. Аз имах шанса да изкарам стаж в международната хотелска верига "Langham International" с луксозни хотели в Лондон, Сидни, Хонконг, Чикаго и други. Наеха ме на стаж точно преди да завърша и след това ми предложиха мениджърска позиция в Бостън. Така за момента работя в хотелиерството, туристическата индустрия.

Каква равносметка си правиш? Правилно ли е било решението ти да се преместиш в Америка? Постигна ли американската мечта?

- Всеки сам взема решенията си и не трябва да гледа назад. Не съжалявам за моя избор. Съжалявам за пропуснатите моменти със семейството, приятели и познати. Но в живота се плаща цена за всичко. Приятели, които са на моите години, винаги ме поздравяват за моя избор и късмет. Когато на човек му се отваря шанс като зелена карта, трябва да рискува, за да спечели. Много от хората тук са емигранти. Америка е един различен свят, в който се преплитат много различни култури и националности. Хубаво е човек да има план и стратегия, когато дойде тук. Образованието е само начална основа и стъпка за бъдещи успехи. С много работа, здраве и късмет американската мечта, или малко по-добър живот, се сбъдва. Иначе самите американци, дори определено да имат преимуществото да се родят в САЩ, все повече говорят, че американската мечта днес е мит. Капитализмът като политическа система породи растящо неравенство, облагодетелстващо богатите, и нестабилен икономически растеж. САЩ винаги са се възприемали като страната на средната класа, където бедният емигрант с много работа може да стане част от средната класа. Днес реалността е друга, където има доминиращ финансов сектор, който измести производствената активност. Много от работните места са в сектора на услугите.

Срещна ли любовта?

- Истинска любов в днешно време, особено в Америка, не знам дали съществува. Родителите на много от съучениците ми в университета са разведени. Дори една от професорките ми по икономика казваше, че нейният приятел е "просто партнъор в живота" и дори не са женени, въпреки че имат две деца. Имам приятели българи и приятели от много други държави по цял свят. Винаги опитвам да помогна на всеки както и с каквото мога.

Зоя Кирилова