сн. “Струма”
Зам.-министърът на МВР доц. Веселин Вучков издирва германски пилот по снимка отпреди 70 години. Връщането в миналото цели да се попълни една историческа празнота - да се идентифицира летецът, чийто самолет на 3 юни 1943 г. пада върху училището в село Бараково, а той се приземява с парашут. Школото е разрушено, но жертви няма, тъй като било безлюдно. Хората вярват, че Бог ги е опазил, защото катастрофата станала навръх християнския празник Възнесение Господне, или Спасовден. Немският пилот се е снимал с местните първенци, но днес никой не знае кой е той. Запален от искрата на местния патриотизъм и с нюх на професионален разузнавач, Веселин Вучков тръгнал по следите на снимката. „Тази фотография за първи път ми бе показана преди 5-6 години от моя приятел от с. Бараково Методи Панайотов - родолюбец и краевед. Макар и „запечатала" един миг от времето, тя провокира интерес и любознание чрез задължителния въпрос: Кои са тези хора и каква е случката? На снимката има двадесетина души, повечето са мъже. Централна фигура е германският военен летец, пред когото има сгънат военен парашут. Методи Панайотов е „разпознал" част от хората. Сред тях са живи две от четирите дечица на преден план (първият вляво и последният вдясно) - братята Васил и Гриша Силяновски (на 73 и на 80 г. сега).
Парашутът на летеца, който катапултирал, се оплита в клоните на едно дърво, а местните хора, които орали нивите си, се притекли на помощ. Първите думи на летеца били: Има ли жертви? Когато разбира, че училището е било празно, се усмихва. След това е отведен в известната Балабанова фабрика (в нея е работил поетът Никола Вапцаров), там му е оказана медицинска помощ. Разговарял е с част от специалистите във фабриката на немски език. Точно там е направена и снимката. Вероятно на следващия или на по-следващия ден немският летец е закаран със служебна кола до гр. Скопие, където имало немска военна част, продължава разказа си Вучков.
Човешкото любопитство „подхранва" надеждите му да открие името на спасения германски летец и неговата съдба. За жалост опитите на „историческите следователи" засега са неуспешни. Синът на шофьора не си спомня баща му да е споменавал името на летеца. Живите деца от снимката също нямат такъв спомен. Съществуват и немски сайтове, които изброяват имената на всички немски военнослужещи през Втората световна война, но тук усилията са обречени, тъй като става дума за милиони имена, а „търсачите" разполагат само с една черно-бяла снимка. Зам.-министърът изследва и архивите на българската полиция. Прегледал е повече от 40 архивни единици: централно управление на МВР, дирекция на полицията, Областна дирекция - Горна Джумая, Областна дирекция - София, държавна жандармерия, Министерството на войната и др. Сведенията са оскъдни. В доклад на дупнишкия околийски управител от 3 юли 1943 г. се прави обзор на станалите събития през юни, но подобен инцидент не е отбелязан.
В докладите на дежурните офицери от полицията в София (описващи ежедневно произшествия, събития, нападения на партизански отряди и т. н.) също липсва информация. Открит е и доклад на кмета на село Кочериново за август 1943 г., в който се споменава единствено, че поради липса на материали училището в Бараково още не е възстановено. Очевидно става дума за разрушеното училище. Възможно е държавната власт от тези години да не е отбелязвала инциденти с немски войски. Макар и да осъзнава, че разплитането на съдбата на пилота е почти непосилна работа, зам.- министърът смята да продължи своето „разследване". Независимо дали ще е на този пост или, ако кабинетът „Борисов" падне от власт, ще работи нещо друго.
