Гимназията “Сон сан”, зад която се издига планината Уарьон
26 март 1991 година. В този ден децата в южнокорейския град Дегу са особено щастливи - училищата са затворени заради местните избори. Малчуганите се възползват от кратката ваканция така, както правеха децата преди 20 години, когато компютрите още не ги бяха обсебили - в игри на улицата или навън сред природата. Подобно на повечето корейски градове Дегу е заобиколен от планини. Районът Сон со в крайната западна част на града е закътан в подножието на планината Уарьон. Тя не е много висока и се предполага, че прилича на полегнал дракон, откъдето идва името й. Лесно е да се загубиш, макар и за малко, сред смесените й гори. В онази мартенска утрин пет момчета на възраст от 9 до 13 години потеглят към осветената от слънцето планина, за да търсят яйца от дъждовници.
Момчетата стигат до края на града и поемат нагоре по горската пътека зад гимназията „Сон сан", за да не се върнат никога повече. Те стават известни като Момчетата-жаби. Наричат ги така заради дъждовниците, чиито яйца са търсили. На корейски жаба звучи също както и дъжд, а изразът Момчетата-дъждовници не звучи твърде добре. Местните жители все още помнят ясно тяхната история и заобикалящата ги
мрачна и трагична загадка
Усилията да се намерят Момчетата-жаби приковават вниманието на цялата нация. Над 300,000 полицаи и войници претърсват планината, реките и водоемите, както и автобусните спирки и гарите в цялата страна. Компании, групи и частни лица даряват 42 милиона вона (около $35,000 долара) като награда за намирането на момчетата. Местните ученици организират кампания „Намерете Момчетата-жаби", а кутиите с мляко в магазините са облепени с техните снимки. Някои от съкрушените им родители напускат работа, за да обикалят страната с надеждата, че ще намерят децата си. Историята вдъхновява южнокорейската киноиндустрия, която посвещава два филма на дечицата. През 1992 г. излиза „Момчетата-жаби", а миналата по екраните се появи и "Деца".
Година след изчезването им и без да има доказателства за извършено престъпление, оптимизмът на властите отслабва и мнозина започват да мислят, че момчетата просто са избягали в търсене на приключения. Сценаристите на първия филм разказват, че са го направили с основната цел да ги накара да се върнат у дома. Въпреки че специален полицейски екип разследва случая чак до 2001 г., няма нито следи, нито улики. Вихрели се най-невероятни спекулации, като например че момчетата са отвлечени от комунистическия режим в Северна Корея, от извънземни, от властите в Южна Корея, за да бъдат използвани за медицински експерименти, и дори се появяват съмнения, че родителите са убили и погребали синовете си.
На 26 септември 2002 г. събирач на жълъди в планината се натъква на части от дрехи и кости и най-накрая, след 11 години, телата на момчетата са открити. Находката е зловеща. Тя веднага се превръща в гореща новина. Скупчените кости на децата карат полицията да предположи, че те са били прегърнати и са умрели от студ. Тази версия обаче отпада бързо, тъй като домовете им се намират само на два километра от мястото и светлините на града и шумът от движението са чуват ясно и биха могли да бъдат лесен ориентир. Първоначално властите отричат да става въпрос за убийство, въпреки че
в черепите на момчетата се виждат дупки
Впоследствие, когато е извършено „истинско разследване", макар мнозина да критикуват полицията за небрежност и повреждане на доказателства, се изяснява, че със сигурност става въпрос за убийство. Край костите са открити гилзи от куршуми, момчетата са били връзвани, а по черепите им имало следи от дупки, направени с някакъв неустановен инструмент. Наличието на мъх вътре в черепните кухини показва, че децата са били заровени набързо в урвата, в която са открити, и с времето са били изровени от дъждовните води.
През 2002 г. се появяват слухове, че някое от децата е било застреляно по погрешка от ловци или от войниците в близката и вече несъществуваща казарма, и впоследствие извършителите са убили всички, за да прикрият този инцидент. Освен това се предполага, че неизвестният инструмент може би е отвертка, или още по-обезпокояващо - моделът на нанасяне на ударите навеждал на мисълта, че е използван инструмент за убиване на животни в кланица.
Една от майките на убитите деца дава интервю по телевизията и разказва, че била запазила спалнята на сина си непокътната от деня на изчезването му. Когато сред костите и парчетата дрехи е намерена зъбна шина, която би могла да принадлежи на нейния 12-годишен син, майката дори не успява да си спомни дали той изобщо е носил шина. Вероятно споменът е бил твърде болезнен за нея и тя подсъзнателно е избрала да го забрави.
В края на 2002 г. полицията спекулира, че убийството е извършено от умствено болен човек или от побойници от училището на момчетата. Но това, че децата са били погребани на място, където почвата е твърда като скала дори в дъждовно време, предполага, че убийството е било планирано или че убиецът е имал време да слезе от планината в града и да се върне с подходящи инструменти. Никой никога не споменава нищо по въпроса дали момчетата са били жертва на сексуално насилие, което вероятно би бил първият слух, ако тази история се беше случила тук, в САЩ, или в Европа.
Скоро след откриването на телата са извършени погребална церемония и обреди на мястото на убийството. Черепите на момчетата обаче са дарени на криминалната лаборатория в един университет, където безуспешно се опитват да установят
какво е оръжието на убийството
Училището на децата продължава да отбелязва годишнината от убийството им с тържествена церемония. Сега тези дечица вече щяха да са на 30 години. Нестихващата памет за трагедията превръща "Деца" в един от най-успешните за миналата година филми в Южна Корея, макар да понася доста критики за точността на описваните събития. В лентата се набляга на версията за психопат, работещ в кланица, който има натрапчиви мисли за убийства. Успява да ги потиска, като коли животни дори и в почивните си дни.
Полицията и днес продължава да обещава да разкрие случая. Но това вече едва ли има някакво значение. Според корейския Наказателен кодекс давността за престъплението е 20 години. През 2011 г. тя изтече и дори извършителят да бъде заловен, той няма да може да бъде изправен пред съда.
Понякога, поглеждайки към върховете на Уарьон или разхождайки се из нейните дъбрави, местните жители си спомнят за страховитите тайни, скрити под яките борове и изкривените дъбове и в тези моменти красотата на планината се нарушава от нещо тъмно, страшно и злокобно. За родителите на петте невръстни момчета обаче планината се издига като огромна погребална могила, хвърляща постоянна сянка върху живота им вече повече от 20 години. Единствената им утеха е, че най-накрая, след 11 години, техните синове слизат от планината, напускайки мъртвешката урва, в която намират смъртта си.
