Бавно, но сигурно населението в България продължава да се топи. Пустеещи села, застаряващи жители и стотици емигранти ежемесечно, твърдо решени да търсят късмета си в чужбина, са гаранция, че процесът няма да спре скоро. Към 31.12.2021 г. населението на България е 6 838 937 души, сочат данните на Националния статистически институт. Това са близо 80 000 души по-малко, в сравнение с предходната година, или по-точно 77 611 души.
Българите, живеещи в Родината, са намалели с повече от 1 процент само за една година. Стряскащата статистика показва и друг феномен по географските ни ширини. Цели 592 села в България са напълно обезлюдени или в тях живеят до 9 души. Към 31 декември 2021 година още 15 селища са добавени към незавидната демографска статистика.
Села, превърнали се в
демографски пустини
Общият брой на селищата, в които живеят от един до максимум девет души, е 425, а 167 са тези, в които няма нито един постоянен обитател. Селата без население се увеличават с три в сравнение с 2020 година. Към същата дата в страната има 5257 населени места, от които градовете са 257, селата – 4998, а манастирите със статут на населено място са два – Клисурският и Рилският. С по един жител в страната са точно 60 села. По двама души живеят в 54 населени места, а по трима – в 50. Петдесет и едно са населените места в България с по четирима жители. С по пет души постоянно население са 38 села, а с по шестима жители – 37 села. Общо 41 села имат по седем жители, други 51 са с по осем обитатели, а 43 села са с деветима души население. Най-много съвсем опустели села или с едноцифрен брой жители има
в област Габрово
общо 163 или с 3 повече в сравнение с предходната година. В този регион има общо 349 селища, така че близо половината от тях са или необитаеми, или с под 10 жители.
Безлюдните села са разположени в 12 области на страната, а тези с едноцифрен брой жители са пръснати в 22 региона. След Габровска област по брой на населени места в тази група се нарежда област Велико Търново. В нея са разположени общо 336 населени места, от които 50 са без постоянно население, а 88 села – с под 10 обитатели. В двата региона са разположени повече от половината от селата в разглежданата група – общо 301. Пандемията обаче може да
преобърне статистиката
В близост до големите градове имотният пазар в селата се промени коренно по време на и след изолацията заради коронавируса и все още търпи промени в резултат на войната в Украйна.
За сериозно изкупуване на имоти през последните две години съобщават например в авренското село Царевци. Желанието на много семейства е да са далеч от големия град и от градското замърсяване, за да живеят в по-чиста среда, каза за „Радио Варна“ кметът на селото Младен Манолов. От 10 000-15 000 лева цената на къща вече е скочила на 45 000–60 000 лева, коментира кметът. За изминалите 30 години от началото на демокрацията досега са имали само един продаден празен парцел за 2000 лева, а в момента декарът се продава за 10 000–12 000 лева, което също е много висока цена за парцел в селото. С купуването на къщи в селото
влизат млади хора
но пък голяма част от местните работят и живеят в чужбина, защото в Царевци има работа единствено в местната кооперация. Има и семейства, които са в чужбина и с децата си, и те дори не знаят български език, но въпреки това не продават имотите си на село и ги поддържат в добро състояние.
След последното преброяване става ясно, че в момента в Царевци постоянно живеещи са 585 души, а временните са 85. Населението е предимно възрастно. Множат се и чужденците в селата. Данни от НСИ към 31.12.2021 г. сочат, че в страната пребивават за постоянно близо 60 хиляди чужди граждани, предимно пенсионери, закупили имоти в България. През 2015 г. те са били 13 670 - повече от четири пъти по-малко.
