Намираме се на прага на новите предсрочни парламентарни избори. Какво показват цифрите на големите социологически агенции "Тренд", "Алфа Рисърч" и "Галъп интернешънъл болкан"? Според тях все още има огромен дял хора, които са решили да гласуват, но все още се колебаят кого да подкрепят.
Цифрите на агенциите:
Според прочуване на “Тренд”, поръчано от “24 часа” ГЕРБ-СДС утвърждава първата си позиция с 25,7% от гласувалите, докато при „Продължаваме промяната“ се отбелязват 16,4% в седмицата преди изборите.
Според анализа при „Възраждане“ се регистрира силен финален спринт - 13,9% от гласуващите. ДПС остава стабилно на позиция от 11,9% от гласуващите, но заради вота от чужбина движението има потенциал да повиши относителната си тежест, поясняват от „Тренд“.
8,7% от гласуващите декларират, че ще гласуват на предстоящите избори за БСП, а 7,6% - за Демократична България.
„Има такъв народ“ и „Български възход“ са близо до парламентарната бариера, но все пак остават над нея с резултат съответно 4,4% и 4,2% от гласуващите.
Под прага за парламентарно представителство остават „Изправи се, България“ (2%) и ВМРО-БНД (1,2%).
Изследването е реализирано в периода между 21 и 27 септември 2022 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1001 души на възраст 18+.
Проучване на "Алфа Рисърч"
поставя ГЕРБ-СДС с малко над 2% пред "Продължаваме промяната". Проучването на агенцията е проведено между 25 и 27 септември. Предишната втора политическа сила сега би получила 25,2%, докато победителите - 16,5%.
Прочети още
Едва 45% от анкетираните са заявили готовност за гласуване. От обявилите, че ще гласуват, 75% знаят за кого ще дадат гласа, сочи още проучването. 25 на сто пък ще гласуват, но се колебаят между партията, която са подкрепили на предишните избори и друга партия.
Изследване на "Галъп интернешънъл",
проведено за БНР, сочи, че ако изборите бяха в последната десетдневка на септември, ГЕРБ-СДС биха получили 25,8% от потенциалните гласове за партии, коалиции или независими кандидати, "Продължаваме промяната" – 16,6%, а ДПС и "Възраждане" към края на септември спорят за третото място, съответно с 13,2% и 12,8%.
Не е изключено те да се окажат в "пакет" и с други участници в класацията – заради колебания в активността и мобилизираността на различните електорати. БСП е с 9,2% от потенциалния вот. "Демократична България" – със 7,8%, според проучването.
Близо над бариерата са "Има такъв народ", с 4,2%, а "Български възход" са на самия ръб с 4% и предвижданията са още по-трудни.
Под бариерата изпъкват "Изправи се, България" и ВМРО, съответно с резултати от 1,9% и 1,2%.
Изследването е осъществено между 20 и 27 септември сред 1009 пълнолетни българи с таблети чрез пряко интервю "лице в лице".
"Тренд" и "Галъп интернешънъл"
заявяват, че е възможна формулата 6+2: новият парламент да бъде съставен от 8 формации. Това ще се случи за втори път в българската история.
За последно местата в Народното събрание са били разпределени между 8 партии след вота на 5 октомври 2014 г.
Според социалния антрополог
Харалан Александров тази политическа кампания е сблъсък тревоги, страхове и фантазии, което не е изненадващо предвид степента на регрес на общността.
„Отношението спрямо Русия е най-голямата политическа разделителна линия в българското общество. Това, което ми направи впечатление в тази кампания е, че имаме партия като „Възраждане”, която е ясно къде стои. Тя беше най-голямата опозиция. Това, което ме тревожи е, че във всички свои изяви ГЕРБ вдигат „Възраждане”, което не е редно да се случва”. Това каза журналистът Сибина Григорова пред NOVA.
Политологът доц. Стойчо Стойчев е на мнение, че българската политика е повече агиткаджийство, отколкото от реален политически процес.
„Каквото и да се случи, българите усещат, че политиката не зависи от тях. Това е и най-развращаващото”, смята друг политолог- Панчугов.
Проф. Мария Пиргова е на мнение, че на този етап шансове за политически кабинет няма или са съвсем минимални. “Виждам, че президентът Радев прави една доста сериозна заявка, че той е стабилната политическа сила, която може да се справи с кризите, да бъде лоялен към ЕС, НАТО и да следва политиката на нашите съюзници.”
