На 7 януари Православната християнска църква почита паметта на Св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк и кръстител на Иисус.
Йоан Кръстител е наричан и “Предтеча”, тъй като вървял преди Христос и подготвял хората за неговото раждане. Йоан се ражда половин година преди Исус Христос. Неговите родители били на преклонна възраст, когато на баща му Закария се явил архангел Гавраил и му възвестил радостната вест, че жена му Елизавета е заченала техния първороден син.
Свети Йоан Кръстител е назоваван още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Според Евангелието той се прочул като проповедник в Юдея и Галилея. Свети Йоан е започнал да проповядва, когато навършил 30 години. Проповядвал е, че е изпратен от Бога да подготви пътя за идването на Христос и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода.
Прочети още
Едва 34-годишен, Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антипа. Животът и духовната чистота, която постига Йоан Кръстител, както и мъченическата му смърт в крепостта Махерон едва на 34 години, са причина житията и библейските разкази да говорят за него по-скоро като ангел, отколкото за човек, а култът към него отрежда няколко големи празника – Ивановден, Еньовден, Секновение. Ивановден е празник на кумството и побратимството. Народните обичаи повеляват кумовете или деверът да "къпят", пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година.
Младото семейство трябва да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, кравай и месо.
В Югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни" е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот. Обредната трапеза на Ивановден включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
На Ивановден всеки именник трябва да почерпи. Лоша поличба е, ако на днешния ден никой не почете именника или не му дойде на гости. На Ивановден обичаят повелява да се почитат кумовете. Затова тази вечер се ходи на гости на кума. В никакъв случай не се ходи с празни ръце. Кумът се дарява с баница, вино, кравай и кървавица. Обичаят повелява в него да се избанят и булките и младоженците, които са се взели в зимните дни преди Ивановден. След това къпането продължава, но само за тези момци и момичета, които носели името Иван и Иванка.
На някои места в България девойките, наречени водичарки, ходят по къщите на близките си роднини. В бяло бакърено котле тя събира подаръци, дребни монети, след като е целунала ръка на стопанина на къщата. На Ивановден в Карлово се извършва ритуалът „Къпане на булка“. В коритото на Дръндевата чешма се къпят всички булки, сключили брак през изминалата година. Този ритуал се извършва за здраве и плодородие.
Според други запазени отколешни традиции в деня на свети Йоан Кръстител се извършват ритуалите по побратимяването. В различните райони на страната обредът се извършва по типични за мястото начини. Най-общо казано, желаещите да станат побратими си ходят на гости, започвайки в ред от най-възрастния. При посещението на всяка къща на Ивановден се иска благословията на майката на момчето. Майките от своя страна даряват побратимите с китки, вързани с червен конец и паричка. Това са символи, които пожелават здраво и дълго като вечността приятелство.
Поверието гласи, че на Ивановден трябва да има сняг и лед, за да са здрави хората и добитъкът през лятото. От Йордановден и Ивановден започва изпращането на сгледници и сватовници, защото сватбите са разрешени до началото на Великденските пости. На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини.
В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
Имен ден празнуват Иван, Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана, Яна. В миналото се е вярвало, че да бъде едно семейство щастливо, в дома задължително трябва да има някой Иван. Дори са кръщавали предмети с името Иван, за да носи късмет на дома. Може би от там идва „От кал да е – Иван да е!”
