„Това, което се случва през последните седмици, вече не може да бъде разглеждано като поредица от отделни инциденти. Става дума за нарастващи рискове за националната сигурност на България – от взривове и пожари във военни складове до атаки срещу търговски кораби в Черно море и посегателства срещу критична инфраструктура. А най-тревожното е, че реакцията на българските институции не отговаря на сериозността на ситуацията.“
Това заяви Иван Анчев, член на Атлантическия съвет на България (АСБ), коментирайки позицията на организацията във връзка с последните инциденти в Черно море и опасенията за хибридни операции срещу страната ни.
По думите му България не може да си позволи да подценява случващото се, още по-малко да се отказва от ясна позиция, когато са застрашени корабоплаването, критичната инфраструктура и сигурността на гражданите.
От складовете на ЕМКО до българската икономическа зона в Черно море
„В Атлантическия съвет на България отдавна предупреждаваме за риска от руски хибридни операции срещу нашата страна. Поредицата от пожари и взривове в складове на оръжейния производител ЕМКО край Белица, в района на Трявна, и Горни Върпища, в Дряновско, отново поставя въпроса за сигурността на българската отбранителна индустрия и за ефективността на разследванията“, посочи Анчев.
Той припомни, че собственикът на компанията Емилиян Гебрев оцеля след отравяне през 2015 г., а разследванията по този случай насочиха вниманието към руски военни разузнавачи,
свързвани с поделение 29155 на ГРУ
„Когато подобни инциденти се повтарят, а обществото не получава убедителни отговори за извършителите и за предприетите мерки, неизбежно възниква въпросът дали държавата е способна да защити стратегически важните си предприятия. Не можем да приемаме за нормално разследванията за взривовете в складове на ЕМКО през 2011, 2022 и 2023 г. да продължават да не дават резултат“, подчерта той.
Според представителя на АСБ особено тревожни са събитията в Черно море, където военните действия все по-осезаемо засягат търговското корабоплаване в близост до българския бряг.
По информацията, изложена в позицията на организацията, на 5 август руски дронове са поразили германския кораб за насипни товари EMIL, плаващ под либерийски флаг, в района на Одеса. След като е бил изоставен и обгорял, на 4 октомври корабът е навлязъл в изключителната икономическа зона на България, на около 40 морски мили източно от нос Шабла.
На 6 октомври, според същата информация, комбинирана атака с морски и въздушни дронове в Черно море е довела до потъването на ALFA WATAN под флага на Того и до пожар на борда на ABLE, плаващ под флага на Палау. Съобщено е за десетима моряци от потъналия кораб, чиято съдба е останала неизвестна, докато 18-членният екипаж на ABLE е бил спасен от българския ферибот DIOSCURIA.
„Това са събития, които изискват незабавна реакция, координация със съюзниците и
ясна оценка на рисковете
Когато търговски кораби са атакувани в Черно море, а последиците достигат до българската икономическа зона, България трябва да разполага с информация, способности за наблюдение и готовност за действие. Не можем да чакаме опасността да се материализира непосредствено край брега ни, за да започнем да мислим за сигурността“, заяви Анчев.
В позицията на АСБ се посочва и нов инцидент от 13 октомври – атака с въздушен дрон срещу кораба CHELSEA 3 под малтийски флаг, на около 15 морски мили от Бяла, при която има съобщения за ранени моряци. Съобщава се и за втори атакуван кораб, който е потънал, като един от членовете на екипажа му е бил открит и спасен жив.
„Необходимо е всички обстоятелства около тези нападения да бъдат установени от компетентните органи. Но още сега е ясно, че България трябва да постави сигурността на корабоплаването в Черно море сред непосредствените си национални приоритети“, подчерта той.
Саботажът срещу Starlink поставя въпроса за
сигурността на критичната инфраструктура
Анчев обърна внимание и на информацията за палеж в телепорт „Плана“ край София, при който, според позицията на АСБ, двама маскирани мъже са подпалили 11 от общо 17 антени за връзка със сателитната система Starlink.
„Това не е просто посегателство срещу техническо съоръжение. Когато става дума за комуникационна инфраструктура, която има значение за международната свързаност и за отбранителните способности на Украйна, подобен инцидент трябва да бъде разглеждан и през призмата на националната и съюзническата сигурност“, заяви той.
По думите му е недопустимо обществото да научава за подобни случаи от изявления на народни представители, вместо да получава своевременна и достатъчна информация от компетентните институции.
„МВР и службите дължат отговори. Какво се е случило? Кои са извършителите? Какви са мотивите им? Има ли връзка с други подобни посегателства в Европа? Това са въпроси, на които трябва да се отговори чрез разследване и доказателства, а не чрез догадки или мълчание“, посочи Анчев.
Той отбеляза, че според информацията, цитирана от АСБ, случаят напомня на палежа на наземна станция на Starlink в Полша. Според организацията сходствата налагат обмен на информация и сътрудничество с партньорските служби.
Кой стои зад координираните кампании в социалните мрежи?
В позицията си Атлантическият съвет обръща внимание и на съобщенията за удари с украински дронове по три центъра за данни на руската компания „Яндекс“ между 8 и 11 октомври. Според изложената от организацията информация след тези събития е отчетен спад на трафика от мрежата на компанията, а потребители в България и други европейски държави са забелязали промени в активността на профили и коментари с проруска насоченост.
„Тази информация сама по себе си не е достатъчна, за да се заключи, че конкретни профили в българските социални мрежи се управляват от руски сървъри. Но тя поставя основателен въпрос, който службите и специалистите по киберсигурност трябва да проверят: има ли координирани мрежи за влияние, как се организират те и кой стои зад тях“, заяви Анчев.
Според него държавата трябва да използва наличните технически възможности, за да установява координирано неавтентично поведение, организирани кампании за манипулация на общественото мнение и евентуални връзки с чуждестранни структури.
„Въпросът не е дали някой има право да изразява проруско мнение. Това право е гарантирано. Въпросът е дали зад привидно спонтанни обществени реакции стоят координирани операции, които целят да манипулират информационната среда в България. Ако има такива мрежи, обществото има право да знае, а институциите са длъжни да установят фактите“, допълни той.
„Не можем да поставяме агресора и жертвата на една плоскост“
Особено критичен е Анчев към реакцията на правителството на Румен Радев след инцидентите в Черно море.
Според позицията на АСБ изявленията, че дроновете може да са „или руски, или украински“, създават впечатление за уеднаквяване на отговорността на Русия, която води война срещу Украйна, и на Украйна, която се отбранява срещу руската агресия.
„Когато има нападения срещу кораби, първото задължение на държавата е да установи фактите и да защити националната си сигурност. Но това не означава да заличаваме контекста на войната и да поставяме агресора и жертвата на една плоскост. Българската позиция трябва да бъде основана на доказателства, на международното право и на ангажиментите ни към съюзниците“, заяви Анчев.
Той изрази несъгласие и с отказа на правителството да потърси консултации по член 4 от Северноатлантическия договор.
Член 4 предвижда възможност съюзниците да се консултират, когато според някоя от страните териториалната цялост, политическата независимост или сигурността ѝ са застрашени. Това е механизъм за политически консултации и оценка на рисковете, а не автоматично задействане на колективната отбрана.
„Член 4 не е обявяване на война. Той е инструмент за съюзническа солидарност и за координирана оценка на заплахите. Ако България смята, че сигурността ѝ е застрашена, тя трябва да използва механизмите на НАТО, а не предварително да се отказва от тях“, подчерта представителят на АСБ.
Според него българското правителство трябва да обясни и защо предложенията за дипломатическа нота до Москва и за допълнителни гаранции за сигурността в българската икономическа зона не са получили необходимата подкрепа.
„Не може от една страна да говорим за опасности, а от друга – да избягваме решенията, които биха дали на България по-ясна позиция и по-добра координация със съюзниците. Националната сигурност изисква последователност, а не двусмислие“, заяви Анчев.
Какво настоява Атлантическият съвет на България?
В позицията си организацията отправя три основни искания към българските институции.
Първо, правителството да обяви ясна позиция за отговорността за атаките в Черно море въз основа на установените доказателства и да поиска консултации по член 4 от Северноатлантическия договор.
Второ, ДАНС и МВР да представят пред Народното събрание информация за разследванията на инцидентите във военните складове на ЕМКО и за палежа в телепорт „Плана“, доколкото това е възможно, без да се застрашават текущите разследвания и класифицираната информация.
Трето, Министерството на отбраната да информира обществото за мерките за противодействие на дронове и за наблюдение на българската изключителна икономическа зона в Черно море.
„Не искаме прибързани обвинения, нито политически декларации без покритие. Искаме факти, разследвания, ясна оценка на заплахите и конкретни действия. Българската държава трябва да покаже, че може да защитава гражданите, критичната си инфраструктура и националните си интереси“, заяви Анчев.
АСБ настоява за експулсиране на руския посланик
Най-категоричното искане в позицията на Атлантическия съвет е свързано с руския посланик в София Елеонора Митрофанова. Организацията настоява тя да бъде обявена за персона нон грата и експулсирана от България.
„Нашата позиция е ясна: когато България е изправена пред сериозни рискове за сигурността си, когато има съмнения за саботажи и нападения срещу критична инфраструктура, отношенията с държавата, за която се отнасят тези подозрения, не могат да продължават по инерция. Българското правителство трябва да защитава националния интерес и да използва дипломатическите инструменти, с които разполага“, заяви Анчев.
Румен Радев: Ударите по търговски кораби създават заплаха за корабоплаването в Черно море
Той уточни, че подобно решение трябва да бъде подкрепено от ясна политическа оценка и от доказателствата, с които разполагат компетентните органи.
„Въпросът не е в личността на един дипломат, а в това как България отстоява своя суверенитет и сигурност. Не можем да допускаме сериозни инциденти да се натрупват, без обществото да получава отговори и без държавата да предприема видими действия“, подчерта той.
„България е съюзник в НАТО и ЕС – и трябва да действа като такъв“
В заключение Иван Анчев заяви, че България трябва да изгради последователна политика за противодействие на хибридните заплахи, основана на надеждни разследвания, ефективна защита на критичната инфраструктура и тясно сътрудничество със съюзниците.
„Не можем да си позволим да реагираме едва след следващия взрив, следващия палеж или следващия потънал кораб. Необходимо е да действаме превантивно, да укрепваме отбранителните си способности и да използваме пълноценно механизмите на НАТО и Европейския съюз.
България е държава на предната линия на сигурността в Черноморския регион. Това не е основание за страх, а задължение за отговорност. Националната сигурност не може да бъде заложник на политически удобства, дипломатическо мълчание или нежелание да се назовават рисковете.
Нашето послание е просто: България трябва да защитава интересите си, да настоява за истината и да действа като пълноправен и отговорен съюзник в НАТО и Европейския съюз“, заяви Иван Анчев, член на Атлантическия съвет на България.
