Иво Сиромахов
Годината е 1930. В салона на луксозния хотел „Берлин Кайзерхоф“ сред тънки струйки цигарен дим и аромата на скъпи парфюми се провежда конкурса за най-красива берлинчанка. На сцената излиза 25-годишна красавица и публиката ахва. Формите ѝ са съвършени, усмивката ѝ е пленителна, очите ѝ са покана за пътешествие в рая.
Журито е единодушно – това е тазгодишната
„Мис Берлин“
Името ѝ е Ива Ваня.
Всъщност това е псевдоним. Името, с което е родена в Карнобат през 1905 е Иванка Янакиева.
Баща ѝ е офицер и Иванка е третата му дъщеря. Разказват, че той много искал да има син, затова обличал Иванка в момчешки дрехи и я научил да язди още преди да тръгне на училище.
През 1914 семейството се премества в София. Тук за пръв път малкото момиче попада в киносалон и остава омагьосана от филмовото изкуство. Решението е взето „ще стана филмова актриса“. Разбира се, не споделя мечтата с баща си, защото по онова време актьорството е смятано за несериозна и неморална професия.
Но стремежът към блясъка на прожекторите се оказал по-силен от бащината воля. Едва завършила гимназия, Иванка се качва на влака и заминава за Берлин. Не познава никого в големия град и не знае нито дума немски език. Започва работа като прислужница, мие чинии в ресторант. Със спечелените пари се записва на уроци по немски и танци.
След година събира смелост да отиде в киностудиото, за да потърси работа във филмовата индустрия. И късметът ѝ се усмихва – наета е от режисьора Конрад Вине и така през 1926 Иванка Янакиева получава първата си голяма роля в нямото кино. Продуцентите решават, че името ѝ е твърде сложно за произнасяне, затова я изписват на афиша с по-краткото Ива Ваня.
Успехът на първия филм отваря вратите на младата красавица към нови филми. Твърди се, че през следващите две десетилетия
тя се снима в над 70 филма
Ива Ваня се превръща в истинска звезда. Снимат я за пощенски картички, хиляди немски момчета са влюбени в нея. Твърди се, че дори самият Йозеф Гьобелс не устоял на чара ѝ.
През 1930 печели титлата „Мис Берлин“, а наградата е Мерцедес Бенц – кабриолет.
Съдбовна се оказва срещата ѝ с композитора Норберт Шулце, автор на най-прочутата песен от онова време „Лили Марлен“. Двамата се женят и имат двама сина. Норберт пише песни за съпругата си и тя участва в много мюзикъли на театралната сцена. Освен това Ива Ваня продължава да язди и през 1936 участва в олимпийските игри като състезател по конен спорт.
С напредването на възрастта Ива Ваня решава да слезе от екрана, но остава в шоубизнеса като сценарист. Автор е на либретото за популярния мюзикъл Captain Bay-Bay (1953), пише сценарии за сериалите „Jedermannstraße“ и „Till, der Junge von nebenan“, както и за филмите „Всяка нощ в различно легло“, „Всичко започна съвсем безобидно“ и „Един живот за До“.
Ива Ваня си отива през 1991 в Берлин на 85-годишна възраст. В последните си дни обичала да си тананика една своя песен от 30-те години.
„Цял Берлин ми се покланя,
Аз съм българката Ива Ваня“.












