Македонският екип в Двустранната мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси с България проведе брифинг в сградата на Министерството на външните работи в Скопие, на който обяви приетите решения на Комисията за съвместни чествания и препоръките за подобряване на учебниците по история за шести клас в Северна Македония и за пети клас в България.. „Обявени са препоръки, приети от Комисията в течение на нейната работа през последните 4 години. Те се отнасят до 5 препоръки от македонска страна за учебниците за 5 клас в България и също толкова български препоръки за македонските учебници за 6-ти клас – отнасящи се до античния период“, каза съпредседателят на Комисията Драги Георгиев. Обявени са и препоръките за съвместно честване на общи личности от Средновековието – Св. Кирил и Методи, Св. Климент, Сверти Наум и цар Самуил. „Става дума за текстове, с които препоръчваме на двете правителства определени годишнини или юбилеи да се честват заедно“, каза той. Въпросните препоръки трябва да бъдат приети от правителствата и след това да се пристъпи към пренаписване на бъдещите учебници и до въвеждане на честванията с помощта на съответните институции. „Препоръките се основават на структурни неуточнености, на фактологически грешки, на историческата география относно това как са представени определени райони географски в учебниците. Те не засягат въпросите за идентичността“, допълни Георгиев. По думите му това са решения, които са взети на заседание на Комисията през 2019 година и се обявяват сега съгласно подписаният двустранен протокол. Относно сроковете за постигане на резултати от разискваните в момента от Комисията въпроси, Георгиев заяви, че в протокола няма точка за определени срокове, в които трябва да бъде завършена работата. „Докато двете страни не утвърдят, че е постигнат резултат относно академичните принципи и последните проучвания, ние няма да излезем с готови препоръки“, заключи Георгиев. „Очаква ни тежък, труден период по бъдещите дискусии. Комисията работи по преодоляване на проблемите, предизвикващи омраза у младото поколение и напрежение в отношенията между двете страни“. Досега са проведени 13 заседания на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси. И от двете страни е декларирано желание за интензифициране на нейната работа с най-малко 8-10 заседания годишно, както и необходимостта от конкретни резултати базирани на "автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития". Освен историческите теми и промяната на Конституцията за включване на българите в нея, в двустранния протокол фигурират и всички останали важни елементи от Рамковата позиция на България от 2019 г.
