„За мен като класически музикант винаги е било интересно да пробвам и в други жанрове - поп, рок, джаз - казва Ирина. - Те са едно голямо предизвикателство, защото дават свобода за импровизации. Не съм го правила, за да „изкарам едни пари“, а, защото в тези жанрове мога да бъда себе си, да изразя себе си и това ме привлича...“
В Америка тя пренася от България пламенния си темперамент и креативност. Свири вдъхновено, със страст и отдаденост. Талантът на Ирина Чиркова е забелязан в музикалните среди оттатък океана и няколко поредни години тя свири на сцената на наградите „ГРАМИ“ и „ЕМИ“ и в шоуто на Селин Дион.
Партнира си със звезди като Съли Ерна, Ани Ленъкс, Сам Смит, Джон Леджънд, Кети Пери, Гуен Стефани, Фарел Уилямс, Ханс Цимер, Бони Райт... Със струнния си квартет „Saga Strings“ Ирина развихря фантазията си в пламенни импровизации на известни поп и рок хитове.
Срещата с виолончелото е една от ония случайности
които предопределят съдбата ѝ. Когато е на 3-4 годинки, майка ѝ открива, че пее чисто и обича да слуша музика. Пуска ѝ плочи с Бетовен и Чайковски. Решава да я заведе на прослушване за I клас на музикалното училище. Прослушванията за цигулка и пиано вече са минали и майката я записва за виолончело. „Тя мислеше, че после може да ме прехвърлят в класовете по цигулка или пиано, но си останах с челото“, смее се Ирина.
Не си спомня този „избор по неволя“ да я е притеснявал. „В началото не знаех какво е това чело - споделя тя. - Не че не го обичах, но в началото ми беше малко чуждо това голямо тяло. Не си спомням да съм се прехласвала по него, или да съм го заобичала от първия ден. Помня, че до III-IV клас ме беше срам да го нося по улиците, тролеите и трамваите, защото хората казваха: „О, това е голямо колкото теб, къде си тръгнала с този инструмент“.
Тя завършва музикалното училище „Любомир Пипков“, постъпва в Консерваторията, но във II курс решава, уж на шега, заедно с приятели да кандидатства в Америка. Приемат я в Бостънската консерватория, дават ѝ стипендия. Приятелката ѝ, талантливата цигуларка Росица Банова, е приета в Сан Франциско и те се разделят.
В Бостънската консерватория Ирина завършва бакалавър и кандидатства за магистратура там, както и в Бостънския университет и в „Дюкейн“ - университета на Пенсилвания.
Дават ѝ пълни стипендии и на трите места
„Реших да остана в Бостънската консерватория, защото там учителите имаха по 5 ученика и бяха фокусирани върху тяхното развитие“, казва Ирина.
И в бакалавъра, и в магистратурата Ирина се откроява със знанията си, придобити в музикалното училище в София. Затова завършва бакалавъра за 3, вместо за 4 години. „Една от причините нашите музиканти да са успешни навсякъде по света е много добрата им подготовка от България“, казва тя. Преподава в Музикалното училище в Бруклин и с тази работа ѝ дават Зелена карта.
Докато прави магистратура, старт на звездната ѝ кариера на сцената дава Съли Ерна, вокал и основен текстописец на метъл бандата Godsmack. И до днес тя е признателна на приятелката си, пианистката Мария Алексиева, която я препоръчва като талантлив челист в студиото, където е Съли Ерна. Ирина записва партията на челото в парчето му Until Then и всички в студиото са във възторг. „По-късно дойде Съли и ми сподели, че плакал, докато ме слушал, толкова много му харесало“, вълнува се Ирина.
Съли Ерна решава да прави кариера отделно от тази с Goldsmack и тръгва на турнета, на които до него неотклонно е челистката Ирина Чиркова. Той си прави състав от Бостън и българката е с него на турне.
Срещата с големия композитор на филмова музика, китарист и пианист Ханс Цимер е, когато тя се премества в Лос Анджелис и заявява прослушване за шоуто на Селин Дион. През 2011-а Селин създава ново шоу в Лас Вегас, в „Сизърс палас“, в един голям театър - „Колизеума“. През 2010-а върви прослушване за струнни инструменти и Ирина точно тогава се е преместила от Бостън в Лос Анджелис. Българката си търси работа като преподавател по училища.
„Чух случайно за прослушването при Селин Дион, качих се на колата в Лос Анджелис и отидох в Лас Вегас. Взеха ме“, казва тя. В шоуто на Селин са три челистки и имат солово изпълнение, по песен на Майкъл Джаксън. Забелязва я Кен Ърлик, която е продуцент и на шоуто на Селин, и на наградите „ГРАМИ“ и „ЕМИ“. Той кани Ирина да свири соло чело на наградите „ЕМИ“.
„Това беше първата ми най-голямата ми соло изява наживо“, споделя тя.
Ирина свири Бах по време на сегмента In memory, на който съобщават във видео кои хора, работили в телевизионни шоута, са починали през годината. Кен Ърли е впечатлен и я кани всяка година да свири на наградите „ГРАМИ“. Там се запознава с Ханс Цимер. Той написва една съвсем различна, силно въздействаща версия на хита на Фарел Уилямс - Happy. По време на изпълнението на сцената на „ГРАМИ“ Цимер свири на китара, на пианото е Ланг Ланг, а на челото - Ирина. Там тя се запознава с големия Ханс Цимер. После други композитори я викат да записва в студиото на Цимер.
С Джон Леджънд два пъти е свирила на „ГРАМИ“, където 7 поредни години е на сцената като челист. Трудно ѝ е да си спомни всички имена на певци, с които е свирила на сцената на най-голямото музикално събитие нa света, но са десетки, казва тя.
В Лос Анджелис Ирина остава 14 години, като е неизменно в шоуто на Селин Дион, което започва през 2011-а и до 2019-а се прави периодично по 4-5 месеца в годината. През цялото време Ирина пътува от Лос Анджелис до Лас Вегас при Селин. Един месец свирят, един месец почивка. „През тези години спрях да преподавам, защото учениците ми - тийнейджъри на по 12-13 години, ми казваха, че не е честно да ме няма толкова често“, споделя Ирина.
По време на пандемията всичко спира и замира
През 2020-а Ирина свири за последно на наградите „ГРАМИ“, след което продуцентът Кен Ърли се пенсионира. „В момента е друг продуцент, с когото нямам връзка“, казва музикантката.
Нейната най-голяма любов и страст си остава струнният електронен квартет от 4 „луди“ момичета - „Saga Strings“, създаден през 2010-а, с който продължава да свири и досега.
Събира момичета, усвоили и свиренето на електронни струнни инструменти. „Докато бях в Бостън, случайно бях чула, че в колежа „Бъркли“ търсят некой, който да се научи да свири на електронно чело, защото при него свириш прав, а не седнал, като типичен челист. Аз бях първата челистка, която отиде да се учи“, разказва Ирина.
В квартета „Saga Strings“ българката развихря фантазията си в другите жанрове. „Беше ми интересно и даже се научих да импровизирам в рок стил - казва тя. - Моето последно желание е да усвоя джаз свиренето. Привлича ме нещо по-нестандартно...“
След 12 години в Бостън и 14 в Лос Анджелис днес Ирина Чиркова е в Сиатъл - от лятото на миналата година. Там попада, след като на съпруга ѝ, американеца Джеф Гормли предлагат атрактивна висока позиция в компанията Meta. Като хардуерен инженер той работи по очилата за виртуална реалност.
Ирина среща Джеф, докато е в Бостън. Влюбват се, но в някакъв момент тя му казва: „Виждам, че още не си готов да сме заедно. Аз заминавам за Лос Анджелис, важно е за кариерата ми“. А той ѝ казва: „Ще те намеря и там“. През 2015-а сключват брак. Имат син Лиам на 7 и дъщеря Мила на 4 години.
От Сиатъл Ирина продължава да работи с контактите си от Лос Анджелис. Предстои ѝ голям концерт в Карнеги хол на 7 юли, заедно с приятелката ѝ, пианистката Росица Банова, с която са заедно от I клас на музикалното училище. Възпитаничката на университета „Индиана“е вече професор Банова и преподава в Оман. Тя е организирала концерта в „Карнеги хол“. „От 7 години не съм си ходила в България и ми липсва българският дух тук, в Америка. Чакам с нетърпение концерта на 7 юли в Карнеги хол, за да се съберем много българи от Щатите - музиканти и меломани“, казва Ирина.