Отворете аурата, изчистете чакрите... Днес йогата е със статут на модна тенденция, а споменатите послания често звучат като термин от химическото чистене. В специализираните школи лесно може да откриете свой „гуру", който да ви разкрие свещеното взаимодействие между ум, душа и тяло. А по-късно, с травми от различна степен и характер, да се отправите към кабинета на добър травматолог или психиатър. Защото има и такива случаи. Ако перифразираме една известна поговорка, може да кажем, че каквото за индусите е добро, за европейците е травма. Понякога както телесна, така и психологическа.

За някои йога е най-древната система за физическо и духовно самоусъвършенстване. За други - тя е философско-религиозна дисциплина, която изисква пълна отдаденост, строгост и определен начин на живот. Тук няма да съдим ничий личен избор да търси и намира свой начин за релаксация, душевен комфорт, връзка със себе си и енергиите.  Всеки има свободата да решава сам дали да „вкуси" екзотиката на Изтока, наситена с асани, мантри и медитация. Интересно е да разберем защо йога така стремително превзе нашите ширини и навлезе в живота на европейците, с какво ни плени, както и с  какво може да ни навреди понякога. Самата йога не може да замени личната отговорност на хората, които, преди да направят крачка към нея, е добре да се съобразят с някои факти.

Урок първи

Каляване на тялото

Всяка нация носи своите типични характеристики - общи генетични черти, език, религия, история, култура, територия. Генетичният пейзаж, повлиян от климатичните особености, логично е изваял телата ни по определен модел. Йогата произхожда от Индия - място, отличаващо се от Европа по своя климат, манталитет и най-вече по физиологичните особености на живеещите там етноси. Една от най-съществените разлики между европейци и индуси е конструкцията на опорно-двигателния апарат. Той е носител на специфична генетична памет, но за разлика от нашия този на индусите е по-мек, гъвкав и с различна ставна подвижност. Когато европеец започва да насилва тялото си към непривични за него пози, това често причинява травми. Според специалистите йогата, практикувана в Индия, е рисковано начинание, особено за хора над 30-те, при което могат да пострадат ставите и гръбначният стълб. Йога последователите не отричат тази теза. Ако индус ви покани учтиво да приседнете в традиционна поза на твърдия под, навярно гостуването ви няма да продължи дълго. Причината тук не е единствено заради паметта на гените. При формиране на тялото огромна роля играят храната и климатът. Вегетарианството, типичен за индусите хранителен режим, предлага на тялото съвършено друг набор от микроелементи, а климатичните фактори поставят различни задачи на организма. Няма да правим социологическо проучване за вегетарианството у нас, но една българска поговорка прави лаконичен кулинарен разрез по темата: „Не е ли расло на кокал, само за гарнитура става."

Урок втори

Пътят на съзнанието

Йогата не е само упражнение за тяло, а ментална, психологическа и религиозна практика. Какво отношение имаме ние към вярата на индусите? Къде е пресечната точка между нашите така различни култура, възпитание и религията? Изтокът и Западът споделят твърде различни нужди и потребности. Първите са ориентирани към опознаване на своя вътрешен мир, разширяване на съзнанието и следват дългия път на духовното осъзнаване. Хората се подготвят да живеят няколко живота - затова за- никъде не бързат. Западният свят има съвършено различен ритъм, етика и ценностна система - важни са кариерата, постигането на резултати, социалната реализация, материалните блага. И всичко това трябва да бъде постигнато в този живот.

Хубаво е, когато хората чувстват, че е важно да опознаят себе си, и се фокусират върху собствените си усещания. Стига това да не се препъне във всекидневните им отговорности и не ги направи съзерцателни, пасивни и апатични към реалността, в която живеем. Ще бъде доста авангардно, ако в един миг „главата" на семейството скръсти нозе в центъра на хола и дълбокомислено каже: „Аз се оттеглям в себе си. Кога ще се върна - не знам." Лично аз мисля, че монотонното плетене на пуловер е с една крачка по-напред от безкрайното съзерцание и непонятните мантри за вътрешен мир и спокойствие. Пък и накрая можеш да облечеш резултата.

Мария Тонева, "Жената днес"