сн. БТА

На 7 и 8 ноември в белгийската столица Брюксел ще се проведе среща на българите зад граница. Мнозина определиха този град като най-неподходящото и най-неродолюбиво място за подобен форум, какъвто е по-редно да се проведе в някое китно българско градче или дори в Чикаго, където живеят стотици хиляди българи. Вицепрезидентът на Република България Маргарита Попова, под чийто патронаж ще се проведе срещата, обаче защитава това решение и обяснява мотивите за нейното свикване. Интервюто, което BG VOICE отпечатва с незначителни съкращения, бе изготвено с помощта на пресслужбата към президентството.

Какъв е смисълът от събиране на българската общност на едно място?

- Над 150 българи от цял свят в сърцето на Европейския съюз, дискутиращи как в XXI век България и българите независимо от географската ширина могат да общуват и заедно да осъществяват добри проекти - това искам да покажем на 7 и 8 ноември в Брюксел. Когато още в началото на годината заедно с българския евродепутат Емил Стоянов (депутат от ГЕРБ - б.р.) лансирах идеята за конференцията, го направих с голяма емоция и голяма надежда - да съберем българите, представители на старата емиграция и на новите възможности за мобилност, на едно място и заедно да формулираме приоритетите на бъдещата стратегия за българите в чужбина. В глобалния свят, в който живеем, просперитетът на държавите зависи от общия потенциал на народа им. Ако български учен в международен екип постигне успех, това е успех и за България. Името на държавата се изгражда от името на българите по целия свят. Естествено е страната ни да търси връзка със сънародниците и съгражданите ни. За да можем винаги да разчитаме на добрия опит и знанията, които сънародниците ни са натрупали в други условия, много по-конкурентни от вкъщи, където наистина и стените помагат. Това е посланието на конференцията - че няма как в днешните реалности да правим политика по отношение на сънародниците ни по света, ограничени от доморасли практики и старо администриране. Трябва ни отвореност, трябва ни слух за това какво очакват и искат от страната и на свой ред могат да й дадат хората от общностите ни в чужбина. Искаме срещата в Брюксел да бъде място на взаимно уважение и доверие.

Защо беше избран точно Брюксел? Не смятате ли, че по-подходящо би било София, още повече, че наши сънародници и организации зад граница изразиха несъгласие с избраното място, както и с темите, които ще бъдат обсъждани?

- Изпитвам симпатия към въпроса: „Не би ли било по-подходящо..." Да, неоспоримо подходящо място е и София, затова следващата среща ще бъде тук. Да, много подходящо място би бил американският Чикаго като адрес на десетки хиляди българи от по-старата, а и от по-новата емиграция. Да, добро място би била унгарската столица Будапеща, където е първото българско училище в чужбина отпреди почти 100 години, както и едно от най-старите сдружения на българите емигранти. Би било подходящо да се срещнем в Прага, където Алеко е писал своя „Бай Ганьо", в Комо, Италия, където и до ден днешен се пази къщата на Пенчо Славейков, в Букурещ, където са живели гордите хъшове. Имаме много възможности и това е привилегия, каквато в тоталитарна България нямаше, и тази отчайваща липса на възможности стана причина толкова много българи да емигрират. Брюксел обаче е символно място - центърът на Европа, столицата на новата ни принадлежност към Европа, мястото на най-големия исторически успех за България. Впрочем в Брюксел вече живеят и работят близо 30 хиляди българи, в Белгия те вече са към 50 хиляди. Европейският съюз има и водещо място в изработването на модерните политики по отношение на мобилността и миграцията в глобалния свят. Бонус за конференцията е и съпричастността на евродепутата Емил Стоянов тя да се проведе в една от залите на Европейския парламент.

Президентът Плевнелиев обяви преди дни, че е готова Стратегията за българите в чужбина и предстои приемането й. Какво ще се промени за българските общности с приемането на този документ?

- По този въпрос коректността е много важна, за да няма свободни интерпретации и хората, регистрирали се за участие в конференцията, да не остават с някакви съмнения. Още в началото на лятото в Агенцията за българите в чужбина бе изработен проект на рамка на стратегия. Този проект бе публикуван на страницата на президентството в средата на юни за заседанието на Съвета по национална идентичност. Това е само проект на рамка. По съдържанието, приоритетите, инструментите за изпълнението на стратегията ще се дискутира в Брюксел. Моето убеждение е, че българските общности трябва да участват в изработването й, а не да им бъдат натрапени документи, които те не разбират и не ги удовлетворяват в някаква степен. Трябва ни документ, който ще има значение за повече от няколко години, за повече от един мандат, за повече от едно събитие и със сигурност за повече от една цел. Това би дало много добър сигнал за новаторство в управленските практики на страната.

Предстои парламентът да приеме закон за българските общности, който ще регламентира статута на сънародниците ни в чужбина. Каква е вашата оценка за този законопроект?

- Като юрист много държа към думи като „регламентира" и „статут" да се отнасяме внимателно и прецизно. Давате си сметка, че няма как националното законодателство да регламентира статута на българите извън България. Това ми напомня едни други времена, слава Богу, зад гърба ни, когато напусналите родината бяха обявявани за „невъзвращенци" и даже за врагове. Със сигурност подобно „регламентиране" може да се намери в по-стари учебници от времето на комунизма. Днес, живеейки в Брюксел, Аржентина, Украйна, Южна Африка, българите имат ежедневие, което се „командва" от различно законодателство, от различни традиции и стандарт на живот. Хайде да си дадем сметка какво би спечелила България, ако „регламентира" по еднакъв начин техния „статут"? Със сигурност нищо. Но ако българското общество бъде привлечено към разговор и в него бъде постигнато съгласие за важни политики по отношение на българите зад граница - примерно да продължи отделянето на средства от бюджета за обучение по български език в чужбина, това вече има смисъл, това е добро.

Какво прави държавата за българските общности в чужбина? Смятате ли, че правителството отделя достатъчно финансов ресурс за подпомагане на образователните им дейности?

- Трябва да кажем, че и в условия на криза българската държава отделя няколко милиона за обучение по български в училища извън България. Наистина финансово скромно, но се подпомагат културни изяви, чествания, събори навън. Все по-активна е собствената инициатива на различни български общности и групи в чужбина за основаването на училища, школи по изкуства, медии, църковни общества, културни средища. Ето, работещите в Брюксел българи сами са създали своя информационна мрежа и успяват да общуват помежду си по модерен начин.

Какво ще предложи България на младите образовани българи, за да се върнат да работят и да останат в страната?

- Няма да се уморя да повтарям, че „млад и образован" значи още и свободен. Свободен да избира. Къде и как да гради живота си по най-добрия за себе си и близките си начин. Ако България се развива успешно, ако името на страната ни не влиза в черните медийни хроники на света, ако изграждаме устойчиво общество с демократични ценности и цели, кой би отказал да живее в своята родина. Всеки човек знае - когато решиш да напуснеш примерно едно работно място, зад това решение стои размисъл, стоят аргументи, преценка на толкова много подробности. Какво да кажем тогава за решението да напуснеш страната, в която си роден. Това е фатално важно решение за твоя живот. Е, много българи са го взели. И ако някога поемат по обратния път, зад това решение също ще стои много сериозен размисъл. Отнасям се с голямо уважение към това житейско решение, което хората, с които ще се срещна в Брюксел, са взели. И знам, че поканата да се върнат не е достатъчна, макар че ще я направя от сърце. Знам, че България е напускана с мъка, защото толкова много българи са бягали от комунизма, после от безработицата и липсата на правила. Връщането е свързано точно с онази промяна, която е настъпила в страната към по-добро.

Какво е мнението ви за идеята за създаване на избирателен район за чужбина, както и за правото на българите зад граница да избират и имат свое представителство в българския парламент?

- Демократичната история на България е все още много кратка, затова към радикални устройствени решения трябва да подхождаме умно, след изслушване на максимален брой позиции и аргументи. Гледам на предстоящата среща в Брюксел като на едно от местата, където позиции и аргументи ще бъдат лансирани и дискутирани. Не бих заложила на импровизирани, изглеждащи лесни решения в законодателството с единствения довод, че някъде другаде работят добре. Нещо повече - представителството на българските общности зад граница в българската действителност следва да бъде решено не от един политик или една институция. То трябва да бъде обсъдено от обществото, обществото да го намери за приемливо, хармонично и полезно.