Леда Милева е една от най-известните български детски писателки. Автор е на стихове и пиеси за деца, на преводи от английски, руски и френски. Дъщеря е на трагично загиналия поет Гео Милев. След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в радио „София", а за 4 години. и генерален директор на Българската телевизия. Дългогодишен председател на българския център на международния ПЕН клуб. Депутат е в VII Велико народно събрание. Автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и др. Тази година отпразнува 90-ия си рожден ден.
Г-жо Милева, „Светлини и сенки" се казва последният том от събраните ви съчинения, този, насочен към възрастните. Кои са повече в живота - светлините или сенките?
- Вървят заедно. Както в природата не може да има само светлина или сенки, така е и в живота. Има, разбира се, по-светли и по-мрачни времена. Донякъде това зависи от характера на човека, но много пъти - от обстоятелствата и обществените вълнения. Ако живееш по време на война, е едно, а в мир - друго. В богато общество възможностите са едни, а в бедна страна като нашата е различно. Но това не значи, че и тук не можеш да постигнеш нещо, ако имаш характер да се бориш и търсиш. Много бедни хора са станали известни и са помогнали в областта, в която са работили.
Скоро празнувахте юбилей. Как можем да запазим детето в себе си и да не остаряваме духовно?
- По поръчка не става. Сигурно е предразположение и стечение на обстоятелствата. Намираш радост във възпитанието на децата и когато го правиш, и с признанието, което получаваш след време, и със сърце, получаваш много голямо удовлетворение, виждаш резултат.
Наследството на баща ви - Гео Милев, повече ви е помагало или ви е задължавало, като гледате днес, от хоризонта на годините?
- По-скоро ме е задължавало. Винаги съм се стремила от най-малка да бъда достойна за него. Ако би бил жив, да не се срамува от мен - такова чувство, съзнателно или не, винаги сме имали и двете със сестра ми. Неговият дух, неговото присъствие в нашия дом на отсъстващ баща беше много силно.
Тръгна ли и някой от вашите наследници по пътя на литературата?
- Всички са филолози - синът ми е преподавател в университета по български език и литература, дъщеря ми завърши английска филология, но е журналистка, целият й трудов стаж е преминал в БТА. Всички се увличат по литературата, практически нямаме други професии.
А насочи ли се някой към детската?
- Не... засега.
Много често големите поети се появяват във времена на големи промени. Сегашните години също са такива, но май творците ги няма. Защо е така?
- Може би не става веднага, може би още са малки и растат, надяваме се да се появят. Вярно е, че преломните времена дават като че ли повече теми. Действат емоционално на хората. Създават проблеми, които трябва да се преодоляват, неща, срещу които ти се иска да се бориш, други, към които се стремиш. Всичко това подхранва поезията. Не може да се възпява само любовта, тя е еднаква, общо взето.
Вие работите ли на компютър?
- За жалост не, но имам чудесен помощник - сина ми, който замина с компютъра за морето и аз съм като без ръце. Трите си пишещи машини отдавна съм свалила в мазето и не ми се слиза да ги качвам горе. Всеки ден се налага нещо да се пише и го правя на ръка. Не може да се живее вече без компютър. Такъв стана животът - улеснява нещата, връзките между хората. И за редактиране е по-лесно.
Днес и децата, и възрастните четат доста по-малко, отколкото преди десетилетия. На какво се дължи това и проблем ли е наистина?
- Едно време основното нещо, което е запълвало свободното време, поне на културните хора, е било четенето. Достъп до света, до поезията - всичко е било чрез книгата. Сега медиите са много и представляват сериозна конкуренция, особено за по-малко културните хора и за по-младите, които не са свикнали на книгата, не са усетили сладостта на четенето. А това е много жалко като явление и тенденция, защото четенето не може да бъде заместено като нещо, което обогатява душевността, влиза в теб, оставя трайна следа, създава вкус и т.н. Още повече, като имаме предвид колко нискокачествени са голяма част от тези така привлекателни сега медии, особено телевизията. Много е важно родители и учители да създадат на децата от малки вкус към книгата, после ще бъде късно.
Малките по-лесно контактуват с хубавата книга, отколкото с бързо движещите се фигури на екрана. Обичат да се вглеждат в детайлите, с удоволствие се връщат към страниците. Ако умеем да доставим на децата хубави книги, мисля, че няма за какво да се тревожим.
Има ли и днес добри български автори на детска литература?
- Това е друг проблем, въпрос на финансова криза, която се отразява много зле на книгоиздаването. Имам преки впечатления от големи издателства, които не са се превърнали изцяло в комерсиални разпространители на долнокачествена, кичозна литература. Положението им е много трудно и колкото и да искат да издават хубави книги, не може да става в такива размери и качество, както в минали години. За хонорари и дума не може да става, пък и ние не искаме. Повечето автори се радват да видят това, над което са работили дълго, в ръцете на читателя.
