Антонио Павлов е на 42 години от София. Женен е за Мария Павлова, която е доктор-стоматолог. Двамата имат син Алекс на 6 години. В България Антонио завършва НСА, а след пристигането си в САЩ взима и магистратура по мениджмънт от Арканзаския университет. Бил е треньор на младежкия волейболен отбор на „Славия", после тренира професионалния гръцки тим „Кидон" на остров Крит, както и националния мъжки волейболен отбор на Малта. Бил е треньор на именитите ни волейболисти Пламен Константинов и Ивайло Гаврилов. С треньорска дейност се занимава повече от 12 години. Освен отличен волейболен треньор, Антонио е работил и пет години като редактор, продуцент и водещ в първото частно национално радио „Експрес". През 1998/99 година работи като генерален секретар на Българската Федерация по волейбол. В Америка, където е от 11 години, първоначално работи успешно като треньор по волейбол в няколко университета на първа дивизия в Арканзас, Вирджиния и последно Чикаго Стейт Юнивърсити. Преди три години решава да създаде „Чикаго волейбол Академи" като стартира само с шест момичета. В момента в клуба има над 35 деца от 9 до 14 години. Тренировките се водят в западното предградие Бар ридж. Междувременно Антонио работи и в единствената българска телевизия зад граница BIT като продуцент на новинарския блок.

Тони, как ти дойде идеята за създаването на „Чикаго волейбол Академи"?

- Аз мисля, че човек трябва да прави това, в което е добър. Аз, например, съм добър за треньор по волейбол, да съм мениджър и да бъда журналист. Това са сферите, където имам най-голям опит. Така че създаването на „Чикаго волейбол Академи" беше по-скоро естествен процес.

На колко години е клубът? Каква възраст, пол и колко на брой деца тренираш?

- Клубът е много млад - едва 3-годишен. Създадох го от нулата и то при невероятна конкуренция. Такива клубове само в Чикаголанд има поне сто.

Каква е причината да не водиш и тренировки за момчета?

- За съжаление, в Америка няма много момчета, които играят волейбол. Тези, които са подходящи за този спорт, обикновено отиват да играят американски футбол или баскетбол.

Какви успехи има клубът до този момент?

- Станахаме шампиони на турнири в Елмхърст, Найлс и Аурора. Също така имаме две втори и две трети места.

Как се финансира клубът? Имаш ли спонсори?

- Нямам спонсори. Всичките приходи идват от таксата, която родителите плащат. Но пък те самите вършат страхотна работа като доброволци по време на сезона.

На какви позиции и колко на брой души работят в клуба?

- Имам двама треньори и един заместник-директор. Всички са американци и са сертифицирани от Американската Волейболна Асоциация. Такива са изискванията.

Има ли български деца, които тренират във волейболната академия?

- Тази година имам само едно момиче. Много ми се иска да имам повече деца от България, понеже те заслужават да получат най-доброто в тази сфера.

Какви цели и амбиции има клубът за в бъдеще?

- Целите са, клуба да се разраства, да привлека повече деца и да ги докарам до възрастта за колеж, и те да могат да вземат стипендия там. Искам да направя клон на моя клуб само за български деца в районите, където са концентрирани повечето българи.

Ти имаш впечатляващите 128 победи и само 67 загуби като университетски треньор тук в САЩ. Каква е рецептата на успеха?

- Рецептата е много проста. Повечето си мислят, че мачът се печели на терена. Не е така. Преди да победиш на игрището, ти трябва да си победил в главата си. Да си победил психически още в съблекалнята, преди да се покажеш на корта.

През 1998/99 година си работил като главен секретар на БФВ. В какво се изразяваше твоята работа?

- Като всеки генерален секретар на федерация, отговарях за развитието на волейбола в България. Бях мениджър на националните гарнитури - младежи, мъже и жени. Координирах участието ни на Световната Лига и още много други.

По какво си прилича и по какво се различава подходът в тренировъчния процес към мъжете и жените?

- Няма голяма разлика. На момчетата не им трябва специална мотивация. При тях е важен подхода преди мача. При жените, понеже те са много по-емоционални, мотивацията е необходима по време на играта, което може би е по-голямо предизвикателство за всеки треньор.

Имаш магистратура по менижмънт от Арканзаския университет. Ако трябва да обясниш най-важното качество в професията мениджър в едно изречение, кое е то?

- Първият и най-важен постулат на мениджмънта е "Lead by example" т.е., трябва да ръководиш като даваш пример на хората. Мениджърът на 21-век не е господар на служителите си. Той е подчинен на тях, понеже обикновено мениджърът зависи повече от своите работници, отколкото те от него.

Ти си постигнал много, създал си клуб в който учиш американците на играта, която те са създали. Как те възприемат родителите на децата и обикновено за какво се допитват до теб?

- В началото родителите бяха много резервирани към мен, най-вече заради това, че не съм американец. Аз това го очаквах и знаех, че трябва да удвоя усилията си, за да се докажа пред тях като професионалист. След като се премине този начален момент, нещата влизат в релси и всичко върви отлично.

Кой е съветът, който винаги даваш на твоите възпитанички?

- Всеки път, като си тръгват от тренировка, трябва да имат чувството, че вече са по-добри (макар и с много малко) волейболистки от вчера, а утре ще са по-добри от днес. Да направиш качествен спортист (а и не само спортист) - това е процес, не е нещо, което се случва за един месец или една година.

А кой е най-ценният съвет, който ти си получил от твоите треньори преди години?

- Това е съветът за грешките и разликата между мъдреца, умния и глупака. Глупакът прави грешки и после пак ги повтаря. Умният човек се учи от грешките си, а мъдрецът се учи от грешките на другите.

Ти си отличен пример за много хора. Интересно е, ти на какво или на какви хора се възхищаваш?

- На хора, които знаят какво искат и имат план как да го постигнат. Дори и да не успеят, трябва да опитат отново.

Постигнал ли си американската мечта и за какво още мечтаеш?

- Не, не съм я постигнал. В последните години Америка е в такава икономическа дупка, че идеята за американската мечта вече е размита. Струва ми се, че е повече някакъв социалистически лозунг, отколкото капиталистическа реалност.

За финал, на кого искаш да благодариш и какво ще пожелаеш на читателите на вестник BG VOICE?

- Искам да благодаря на жена ми Мария, която ме търпи толкова време. Тя е моето по-добро аз. Благодарен съм, че ни дари с най-хубавото на света - сина ми Алекс. На всички читатели пожелавам весело изкарване на празниците. Много здраве и любов, и никога да не забравят откъде са тръгнали. Защото дори и с американски паспорт в джоба си, ние за добро или лошо, сме си българи.