Снимки: bTV
Митко Гочев и приятелите му Димитър Митовски и Росен Цанков скоро започват снимки на следващите два сериала за bTV - „Фамилията" и „Групата". Сред суперинтересните проекти, за които Гочев засега само загатва, е голяма копродукция, за която са финализирали преговори с Андре Сантана, един от най-влиятелните мъже в индустрията. Камерите ще се завъртят и в България, макар че историята се развива сред ледовете на Северния полюс. Говори се, че Жюлиет Бинош и Тим Робинс може да подпишат договори за главните роли.
Г-н Гочев, докъде стигнахте с грандиозния проект „Червено злато", в чиито фокус е така наречената търговия с кръв?
- Завършваме втората чернова, готвим се за снимки. И понеже ще бъде интернационална продукция и ще имаме повече партньори, може да се появи необходимост от друго заглавие. Бюджетът е доста сериозен и не бива да се рискува.
Можете ли да кажете кои са звездите?
- Мога да кажа за кои мечтаем. Има прекрасна роля за Филип Сеймур Хофман
Но не сме започнали кастинга.
Ще се намери ли персонаж за някой от любимите ви артисти, например от „Стъклен дом"?
- Да, но тъй като стартът ще бъде догодина, тогава вече ще се говори за други наши фаворити...
Примерно от „Фамилията" и „Групата"?
- Да речем.
Освен за Ламбо за кого друг можем да залагаме в първата сага?
- Не бих искал да спекулирам с имена. Всяко цитиране води до телефонни обаждания. Почти сме затворили кастинга, но все пак има още малко време. Отново ще работим с Асен Блатечки, с Юлиян Вергов. В момента пазарът е доста натоварен. Говорим за политически трилър, въпреки че чистите жанрове са рядкост. Вероятно ще има омесване, но е сигурно, че „Фамилията" ще бъде по-зловещ от „Стъклен дом", защото политиката винаги взима жертви. В „Стъклен дом" имаше повече кръстосване на бизнес интереси. Президентът, който падна жертва, беше по-скоро за цвят. А за „Групата" търсихме чисто нови млади хора, които пеят и свирят. Някои от тях имат бекграунд в музикалния бизнес, но не са популярни за широката публика. Сега вървят мощни репетиции. Това е различният филм. Да не го бъркаме с мюзикъл. Ако е имало нещо подобно, е било много отдавна. Това е тийнейджърски сериал - за момчетата и момичета и техните всевъзможни проблеми. Всички минават през тях.
Ще рискувате ли отново с хора, които не са професионалисти?
- Да, те са ни интересни. Без да обиждам актьорите, понякога се появява личност с талант и без тяхната обремененост.
Какво обсъждахте с колегите продуценти в Турция, където бяхте с Вежди Рашидов?
- Засега няма проекти, а само идеи. Не е лесно да се направи копродукция. Проблемите са най-малко два - сюжетът трябва да бъде много балансиран между България и Турция. Предпочитам съвременна тема. Не ми се връща в историята, за да търсим стари истини, да доказваме кой е прав и кой е крив. Съседите са на същото мнение. Но ще е трудно да преодолеем сериозната разлика в бюджетите. Не знам дали ние можем да бъдем адекватни. Знае се, че който влиза с повече пари, държи повечето възможности. Но пътят към арабския кинопазар преминава през Турция. Истанбул е страхотен град с невероятна енергия.
Веднъж се пошегувахте, че ще се върнете към режисурата само заради Анджелина Джоли. Тя би ли се навила да участва в копродукция с BG участие, след като поговорихте, макар и за кратко, на фестивала в Сараево?
- Всеки сериозен актьор търси качествен сценарий. Ние не сме от продуцентите, които ще направят „Батман" или нещо подобно. Инвестициите в блокбастърите са стотици милиони, но хубавите филми са не по-малко важни. Ако погледнем звездите, веднага става ясно, че те донякъде са се оправили с парите. Така че сега очакват ролите на живота си. Защо да не им ги предложим?
Чии филми ви доставят удоволствие напоследък?
- Шедьоврите на Уди Алън. Чувството му за хумор и иронията са брилянтни. „Любов" на Михаел Ханеке, който тази година спечели „Златната палма" в Кан е мегачовешки и мегазатворен. Разтресе ме. Това се гледа - дълбае се в предразсъдъците, в смисъла на живота ни. Кое е добро и кое е зло, защо религията ни пречи. Забелязва се умора от блокбастъри, от нагласени сюжети, от очаквани развръзки. Поне по фестивалите.
С какво ще атакувате Лазурния бряг догодина?
- Вероятно с „Досието Петров" - филм за манипулирането, за предателствата, за прехода, за зловещите неща през последните 20 години в България. Защо да не отидем с него в Кан? Още повече че сценаристът на филма е Жан-Клод Кариер. Удивителна личност - работил е с Луис Бунюел, помагал е на Милош Форман да оцелее в Ню Йорк. Гостувах в парижкия му дом за няколко часа, останах очарован от него. Изключително интелигентен, преподава в четири университета. Бохем в най-добрия смисъл на думата. Кариер е история, каквато ние скоро няма да имаме щастието да изживеем. След като за пръв път вечеря в България, ми каза: „Имам чувството, че у вас всичко се продава. Това не съм го виждал никъде по света. Излиза, че в България можеш да си купиш, каквото пожелаеш." С Жоро Балабанов, режисьор на „Досието Петров", първо са имали идеята да напишат историята за Русия. Обаче Балабанов, който отдавна живее и работи в Париж, го убедил да стане за България. Тогава Кариер дойде, срещна се с различни хора, между които имаше и политици. Искаше да усети духа. Сценарият е доста силен - в стила на „Животът на другите". Актьорите са впечатляващи - Михаил Билалов, Христо Шопов, Деян Донков. Балабанов идва от документалното кино, мъчи се да бъде максимално прецизен, винаги търси сериозната достоверност. Той не иска да залъгва зрителя с режисьорски трикове, не преиграва, мотивиран е настойчивото желание нещата да бъдат ясно изведени - без лъжи, без спекулации. Не случайно снима за най-престижните арт канали. Така че защо да не успеем в Кан.
Вярно ли е, че на фестивала в Полша са харесали повече вашия филм за Стоичков, отколкото този на Костурица за Марадона?
- Така се говори. Шефът на форума го вкара в официалната селекция.
Как ви струва самият Стоичков?
- Разплака се на премиерата, прегърна се с Иван Иванов, който има особена роля в цялата работа. Та това е човекът, а не футболистът. Професионалистът е ясен, важното е какво се крие зад фасадата. След като Йохан Кройф и Хосе Карерас твърдят, че Ицо е голям за Барселона и Испания, трябва да им вярваме. Стоичков е крайно емоционален - може да каже едно и да свърши друго. Да не говорим за неговата благотворителност, за която не позволява да се споменава по никакъв повод. Той не е от хората, които ще дадат пет лева за нещо или за някого и на другия ден всички вестници ще го опишат.
Мислите ли, че България не може да преглътне своите звезди?
- Ако не може, други ще им се радват. Комплексът, че си малък, а искаш да се покажеш много голям, е вкоренен в народопсихологията ни. Това е огромен проблем и всеки от нас го носи в някаква степен. Ние не извървяваме пътя като хората, а искаме всичко да стане веднага и изведнъж. Време е за огромна културна експанзия вън от границите, за да покажем на света какво можем.
Албена Атанасова
