Близнаците Благовест и Светослав Аргирови от известен дует от близкото минало. Родени са на 23 април 1959 г. в Пловдив. Двамата завършват Държавната музикална академия „Панчо Владигеров". Благовест свири на виолончело, а Светослав - на пиано. По-късно Светослав завършва и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Започват да пеят през 1981 г. в трио „Вега", на следващата година създават дуета си. За броени месеци печелят огромна популярност, като всяка тяхна песен се превръща в хит. Издали са шест албума с огромен тираж, музика за тях са писали най-добрите композитори - Тончо Русев, Зорница Попова, Иван Пеев, Александър Йосифов, Атанас Косев, Стефан Димитров, Найден Андреев, Вили Казасян, Морис Аладжем, Митко Щерев, Мария Ганева. В периода 1983-1986 г. участват на фестивали в Братислава и Дрезден и дори оглавяват дискокласация в Унгария и Германия, при това с песни на български език. След 1988 г. работят по клубове в скандинавските страни, но по-късно дуетът се разпада. Днес Благовест живее в София, а Светослав е в Норвегия. Споменахте по телефона, че сте били в Пловдив. Живее ли някой в родния ви дом? Благовест: Не, ние продадохме къщата и сега на нейно място е построен блок. След като почина баща ни, майка ни я взехме при нас в София. Светославе, ти по-рядко си тук, как изглежда днес родният ти град? Светослав: И двамата много си обичаме нашия роден град и никога няма да го забравим. Прекрасен е! Много ми хареса, много добре се развива и се радваме за него, както и за София, защото живеем повече от 30 години тук. Мнозина продължават да ви споменават с най-добри чувства. Как си го обяснявате? Благовест: Това ни радва и означава, че едно време сме направили песни, които хората са харесали и са запомнили. Много е приятно това чувство. И още ги припяват, цитират... Светослав: Надявам се и ще се радвам да е така. Ето например „И замирисва на море"... Почти 30 години си тананикаме рефрена в началото на всяко лято. Каква е историята на тази песен? Благовест: Беше написана от Стефан Димитров като музика за филма „Забранено за възрастни". Ние винаги вземахме песни от него, защото според нас е създал едни от най-хубавите. Иначе повече от половината, които сме изпели, са си наши композиции. Веднъж, идвайки вкъщи, Стефан ни предложи няколко песни, между които беше „И замирисва на море". И двамата много я харесахме веднага. Казахме: „Стефане, това е нашата песен!", а той: „Щом ви харесва, ваша е." Текстът е на Георги Борисов, един поет от Перник, много симпатичен човек и също наш приятел. Записахме я през 1986 г. и влезе в третата ни плоча. По ваше време и други певци бяха следвани от тълпи фенове, но вашето име продължават да споменават като легенда. Благовест: Причината е в песните. Според мен това е важното - добре свършената работа. Имаше много обич към музиката ни и към нашите почитатели. А слушателите усещат, когато ги обичаш. Визията ви тогава и текстът на песните ви бяха доста западняшки, и това по време на тоталитарния режим. Как си обяснявате, че ви оставиха да пътувате и да пеете каквото си искате? Благовест: Ние много не сме пътували на Запад, там заминахме чак през 1987 г. Най-големите си турнета сме правили в бившия Съветски съюз, тогава не беше трудно да се организира концерт там. Вярно е, че бяхме много привилегировани тогава, като всички български артисти в съюза, правехме дълги турнета, изобщо българските артисти бяха много популярни. Вярно ли е, че по време, когато Алла Пугачова е вземала по 18 рубли на концерт, вие двамата сте вземали по 500 долара? Благовест: Така беше, но не, че Алла Пугачова не е заслужавала, просто такова беше отношението на „Госконцерт" към чужденците, на които плащаше повече. А българските певци бяхме приемани много възторжено. Истина ли е, че сте били любимци на Тодор Живков и на други хора от партийния елит тогава? Благовест: Не, нямаше такива работи. Никой не стоеше зад нас. Всичко, което сме постигнали, е било с труд. Имахме и много късмет. И това, че бяхме близнаци, че сами пишехме песните си, оказа влияние. Това ваше лято май отново започна в Гърция. Благовест: Да, щом Светослав си дойде в България, веднага заминаваме за Гърция. Имаме приятели, собственици на петзвезден хотел. Той се намира на третия ръкав на Атон, казва се „Александрос палас". Това ни стана традиция. Психолозите говорят за особената привързаност между близнаците. Вие двамата липсвате ли си и само веднъж годишно ли се събирате? Благовест: Липсваме си, разбира се. Брат ми обикновено си идва два пъти в годината - всеки юли и септември. С какво се занимаваш днес в София, Благовесте? - Живея от 35 години тук, занимавам се с бизнес. Имам собствена инвестиционна компания, правим вложения в областта на недвижимите имоти. Не ти ли липсва музиката? - Няма човек, който да е бил музикант и да не му липсва музиката. На мен също, но така се стекоха обстоятелствата. Брат ми замина за Норвегия, а хората ни знаеха и приемаха като дуета на близнаците... Аз направих един самостоятелен албум „Благовест и приятели", в който включихме песни с Дони, Стефан Вълдобрев, с Данчо от „Сигнал", но това беше преди 20 години... След грандиозните концерти, слава, екзалтирани фенове изведнъж попадаш в офис, започваш сериозен бизнес. Как преживя тази промяна? - Не беше много драматичен този преход. Времената бяха много динамични тогава, когато се случиха всичките тези неща. Знаеш, че ние, българите, умеем да се приспособяваме и да правим от нищо нещо. Светославе, а ти какво правиш в Норвегия? - Аз продължавам да се занимавам с музика. Диригент съм на два смесени хора - жени и мъже, от сопран, алт, тенор и бас. Дирижирам и един оркестър и свиря на орган в църква в неделя в град Брьонешунг. Добрата стара школа от НМА „Панчо Владигеров"? - Да, добрата школа от консерваторията, после завърших и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Благовест завърши само консерваторията с виолончело. Разкажи за норвежкото си семейство. - Имам много хубава жена, норвежка, казва се Кристин, и син Кристофър, който сега ще стане на 24 години. Той завърши бакалавърска степен по психология и започва да учи за биоинженер - нова перспективна специалност. Каза, че биологията му е по-интересна от психологията. Влече ли го музиката? - Много е музикален, свири на баскитара в две детметъл групи. Приема ли бащински съвети за музика, за сцена? - Нашите вкусове са доста различни. Ние пеехме диско, а той е точно в противоположната, бих казал, посока - рок, и то най-твърдия вид. Слушал ли е вашите записи? - Слушал ги е, разбира се, и казва, че му звучат доста екзотично (смее се). Нашите песни са записани преди около 30 години, звучат му интересно, не е неговата музика, но казва, че това, което сме направили, заслужава уважение. И аз мисля така. Добра оценка, като имаме предвид, че детметълите не признават и не харесват много други стилове... - Синът ми дори направи със своята банда нашата песен „До вчера" в детметъл аранжимент. Смята, че е станала много добре и че е подходяща за детметъл (смее се). Но това е тяхното мнение. А на теб как ти звучи? - Слушах я, доста е странна, не прилича много на оригинала. Светославе, от години се каниш да се върнеш в България. Кога ще го направиш? - Да, от 18 години съм в Норвегия. Много ми се иска да се върна за постоянно, но трябва да остана още две-три години. Лични причини. А Кристин дали ще приеме да живее тук? - Съпругата ми перфектно говори, чете и пише на български. Много й се отдават езиците и сама се научи, без преподавател. Кристин обича България, смята, че е една прекрасна страна, и би живяла тук. Разбира се, иска от време на време да отскача и до Норвегия. Та смятам, че в бъдеще ще е така - ще сме ту в България, ту в Норвегия... И аз, и тя имаме вече две родини, и двете са прекрасни и се допълват взаимно, що се отнася до климат, култура, природа. Така че имаме голям късмет. Като се върнеш в България, къде те води носталгията? - Навсякъде. Много обичам родината си, връщам се с огромно удоволствие и сърцето ми винаги остава тук. Благовесте, какво правят твоите двама синове? - По-големият син от първия ми брак Александър е на 25 години, живее в Норвегия, завърши Кралската военновъздушна академия и е военен пилот. По-малкият ми син Кристиян е на 18 години и е пълен отличник. Учи в частна английска езикова гимназия. Сега учи за бакалавър по международна програма с английски език. Твоите синове как са с музиката? Благовест: И двамата нямат интерес към музиката. Не са музикални и пеят под душа (смее се). Светослав: Защо, Александър например пее много хубаво. Благовест: Чичо му, който по-често контактува с него, понеже и двамата живеят в Норвегия, има повече информация за Александър. А слушат ли песните ви? Благовест: Слушат и ги харесват. Разказвал ли си на децата си за вашите легендарни времена? Благовест: Да, но повече Кристиян е слушал, защото живеем заедно в България, и всеки път умира от смях, като му разказвам нашите истории. Напоследък много групи се събраха отново след години раздяла. Кога да очакваме и вас пак заедно на сцената? Благовест: Нека брат ми да каже, че се връща, тогава ще мислим. Да сме живи и здрави, това е най-важното. Светослав: Както вече споменах, трябва да изчакаме две-три години. И тогава, като се върна, ще вземем решение с брат ми. Дали ще е в същия стил? Диско вече не се слуша. Светослав: Трябва да измислим нещо ново. При вашата вокална школа бихте ли опитали в модерен поп вариант? Светослав: С Благовест имаме много сериозна подготовка, що се отнася до музика и пеене. Нямаме проблеми, аз мога да пея всичко - и поп, и опера. Даже в Норвегия съм пял теноровата партия на „Реквием" на Моцарт. Учил съм оперно пеене при проф. Рени Бръмбарова, жената на великия певец и педагог Христо Бръмбаров. Не е проблем да минем в друг стил, въпросът е да решим и да го направим. Ще ми бъде много приятно да стане и да постигнем поне половината от този успех, който имахме преди двайсет и няколко години. Последният ни успех с „Гот е", беше преди 17-18 години. Благовест: Подготовката на един голям концерт е сериозно нещо. Трябва да го направим изключително професионално. Но най-важното е брат ми да се върне. Как продължава лятото при вас? Благовест: Казах ви вече, че ще ходим пак до Гърция, а през септември, когато брат ми се върне отново, ще прескочим до Испания, в Палма де Майорка. За какво мечтаете? Двамата: Да сме живи и здрави и България да е добре.