Идеята за т.нар. „индустриална кохезия“, предложена от премиера Румен Радев, засега остава по-скоро политическа заявка, отколкото конкретно разписано предложение. В изказването си пред Народното събрание министър-председателят говори за необходимостта България да има равноправен достъп до бъдещия европейски фонд за конкурентоспособност, но не посочва конкретен механизъм, размер на средства или критерии, по които това да бъде гарантирано.
Премиерът Радев очертава като проблем факта, че новият фонд за конкурентоспособност няма да има предварително определени приоритети по държави.
„Голямото предизвикателство за страни като България – този огромен фонд за конкурентоспособност няма никакви приоритети по държави. Това означава, че най-конкурентоспособните държави и компании ще могат да привличат неограничено средство.“
Оттам нататък обаче конкретиката липсва. Премиерът говори за необходимостта да бъдат създадени механизми, които да улеснят достъпа на по-слабо развитите държави и по-малките компании, но не уточнява какви трябва да бъдат тези механизми.
„Да се създадат такива механизми, че по-малко развитите държави и по-малките компании да имат достъп до инструментите на този механизъм.“
Именно тук премиерът Радев поставя и своето предложение за „индустриална кохезия“.
„Предложих индустриална кохезия. Не е достатъчно да имаме само социална кохезия. Трябва да можем да гарантираме, че българската индустрия ще може да участва равноправно в конкурентоспособността“, каза той.
Как точно обаче ще бъде гарантирано това участие и какво конкретно представлява предложената „индустриална кохезия“, от думите на премиера не става ясно. Самият Радев признава, че „тепърва ще се уточняват параметрите“ на фонда за конкурентоспособност.
„Тепърва ще се уточняват параметрите в този фонд за конкурентоспособност, но трябва да има равноправен достъп на всички европейски държави и най-вече слаборазвитите“, заяви той.
Така към момента предложението се свежда до поставяне на цел – по-слабо развитите държави и малките компании да не бъдат изключени от достъпа до европейското финансиране. Липсват обаче конкретни отговори как ще бъде постигнато това, какви правила трябва да бъдат въведени и какъв точно механизъм предлага България.
Подобен подход се вижда и в останалата част от изказването на премиера, когато той говори за новите собствени ресурси на Европейския съюз. Радев посочва различни обсъждани варианти – от акцизите върху цигарите до облагането на онлайн хазарта и трансакциите с криптовалута, но отново подчертава, че решенията все още не са взети.
„Нови собствени ресурси – тук трябва да бъдем много внимателни. Предлага се част от акцизите за цигарите да отиват в европейския бюджет, това веднага ще се отрази на българския бюджет, защото те са много важно перо за нашия бюджет. Обсъжда се и облагането на онлайн хазарта, трансакциите с криптовалута“, добави премиерът. І БГНЕС
