Тази управляваща коалиция в България няма да издържи до следващите избори през май 2021 г. и предстои предсрочен парламентарен вот, най-вероятно след поканата за влизане в т.нар. чакалня на еврозоната. Още по-голямото интегриране на страната в евроинституциите ще зависи от борбата с корупцията, напредъка в спазване върховенството на закона и провеждането на вътрешни реформи. Но прогресът в тази посока ще бъде бавен. Постепенно ще се подобрява и качеството на администрацията и премахването на ненужните регулации. Това са част от прогнозите на „Икономист интелиджънс юнит“ - анализаторското звено на групата „Икономист“, за развитието на България до 2024 г., разпространени в края на октомври и цитирани от „Дневник“. Издателите периодично публикуват подобни национални доклади, които бизнесът и политици използват да се ориентират какво да очакват от съответната страна в икономически и политически план.
Дребнави и личностни конфликти
между партиите в правителствената коалиция и особено враждебното отношение на „Обединени патриоти“ към ЕС имат потенциал да забавят процеса на иначе продължаващи институционални и структурни реформи в периода 2020-2024 г. Но това напрежение няма да постави под въпрос основни елементи като валутния борд, данъчната политика, развитието на инфраструктурата, финансовия надзор или опитите да се подобри образованието, казват авторите. Според тях България няма да въведе еврото до средата на следващото десетилетие. Те предупреждават, че икономиката на България вече изпитва някои проблеми още преди реално да е започнал очакваният период на продължителен бавен растеж в Европа. Повишаването на заплатите и цените на енергията и горивата в България са посочени сред основните причини за бързото увеличаване на инфлацията - до средно 2.4% за 2017-2018 г. след тригодишна дефлация през 2014-2016 г. Очакването е за инфлация от 2.9% за 2019 г. и задържане около това ниво (средно 2.8%) за 2020-2024 г. Причините са добре известни и посочвани и от други анализатори - относително бързото вдигане на заплати всяка година, трудното намиране на служители на вътрешния пазар и растящи цени на суровини на световните пазари.