За това как една българска медия работи успешно вече 10 години в САЩ, каква е разликата в медийната среда и демокрацията между България и Съединените щати, сподели Ясен Дараков, един от основателите и главен редактор на „BG VOICE“. „Превърнахме се в най-влиятелната българска медия в САЩ. През януари отбелязахме рекорд с милион и триста хиляди уникални посетители на сайта ни, след като минахме изцяло в дигитален формат, заради пандемията. Представяме не само новините в Америка, но и това, което се случва в България през погледа на българската общност. Също така и важните теми, свързани с емиграционни въпроси, които засягат сънародниците ни тук", обясни Дараков. Той допълни, че американските медии главно се фокусират върху мексиканските и азиатските емигранти и почти никак върху българските. А българите се вълнуват от съвсем различни неща, сравнено с мексиканската или азиатската общност.

Прочети още

"Увеличихме продукцията на видео съдържание. Имаме чудесна техника за живи връзки с целия свят, лед-технология, която ни позволява да сменяме визията на студиото и всичко необходимо, за да работим качествено. Разказваме и историите на много българи, които са успели в САЩ, например Историята на Фил Филипов, който започва от чистач, а в момента е милиардер, който спасява компании в лошо финансово състояние. Това вдъхновява, щастлив съм, че го работя, защото ни дава възможност да бъдем на първия ред на историята", допълва журналистът. Той разказва и за трудния период през пандемията и обяснява, че заедно с рекламодателите, целият екип е успял да мине изцяло онлайн. Държавата също е подпомогнала на дребния бизнес.

Прочети още

За политическите новини в САЩ и България Ясен Дараков обяснява, че в САЩ ситуацията вече е много по спокойна. Няма ги тези скандали и изригвания в социалните мрежи. "Ние например излъчихме речта на президента Тръмп, като през цялото време изписвахме отдолу, че това са неистини. Но това е много трудно да се прави „на живо“, а и после я свалихме от страницата си. По-скучно е без него, но е хубаво. Докато в България, да, биха могли медиите и да не спрат речта на някой политик, но си представям какъв скандал ще се завихри после. Защото в България липсват критерии в медиите, критерии, около които да има консенсус в гилдията", допълва един от създателите на лидерът в Канада и САЩ.

Прочети още

За предстоящите избори в България Дараков смята, че е трудно да се отразят. "Първата причина е - коя социологическа агенция да предостави данни на „BG VOICE“ в изборната нощ. Защото знаем, че социологическите агенции са обвързани с политическите сили в ляво или дясно и за да има обективност, трябва да платя на няколко агенции. Второ, законът създава много ограничение, за това какво може да се  случи в ефир. И въпреки, че ние не сме българска медия и не сме длъжни да се съобразяваме с българските закони, аз държа да се спазват законите и техния дух, защото така е правилно. Тук има много по-голяма саморегулация, затова е не е проблем да спреш речта на президента, например. Докато в България няма такова нещо", допълва той. За "забранените" въпроси и свободата на словото Ясен Дараков е категоричен - премиерът Борисов не е единствен в това налагане на общуване през социални мрежи. "Извън това, когато има възможност да се зададе въпрос, кой е на тези брифинги – платените „мисирки“, които обслужват интересите на управляващите и които всячески се опитват с нелепи въпроси, които не вълнуват хората", допълва още един от създателите на BG VOICE.

Прочети още

"В България предизборна кампания се отразява, само ако партиите платят или когато управляващите уж през някакви управленски решения, които съобщават, си правят PR. И така малките партии, извън парламента изцяло изпадат от медиите и нямат никаква трибуна, от която да говорят. Ние в „BG VOICE“ сме приели модела на САЩ и отразяваме всеки кандидат, за който се предполага, че може да влезе в парламента, според последните десет публични проучвания", обяснява още журналистът. Той допълва - ако не се дава трибуна на малките партии, то това е колективна медийна безотговорност, прикрита от регулационната рамка. Често това е целенасочено. Но понякога медиите не отразяват малките партии просто, защото това изисква повече усилие и работа им е по-лесно да не го влагат.