Постиженията на България в развитието на високите технологии и изкуствения интелект представляват интерес за бизнеса и научната общност в Япония. Във фокуса на тяхното внимание е институтът INSAIT към Софийския университет.
Това стана ясно по време на среща на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков и посланика на Япония в България Н.Пр. Мичигами Хисаши, съобщиха от МОН.
„Вече много бизнесмени в Япония знаят за INSAIT. Те са все по-заинтересовани. Бих искал да се възползваме от този факт“, заяви посланик Хисаши. По думите му най-големият национален научен институт в Япония РИКЕН също е сключил меморандум за партньорство с INSAIT. Проф. Цоков посочи, че българският институт е единствената организация от Източна Европа, която влиза в първия глобален Алианс за изкуствен интелект в света, създаден по инициатива на IBM и Meta.
Той изрази увереност, че сътрудничеството между двете държави в областта на образованието и науката ще се разшири.
В момента има 42 споразумения за партньорство между японски и български университети. Около 50 японски студенти учат в български висши училища– основно специалности в областта на медицината и икономиката. България има свой лектор по български език и култура в университета в Кобе.
„Надяваме се, че с общи усилия ще можем да разширим лекторатите по български език и в други японски университети“, заяви министър Цоков. Посланик Хисаши изтъкна, че през годините 600 български студенти са се обучавали в Япония с правителствени стипендии. Той изрази надежда, че желаещите да учат в страната по тази програма ще се увеличат.
Проф. Цоков изтъкна, че една от важните специалности в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е японистика и тя е защитена от държавата. Освен това в три български училища се преподава японски език и го изучават близо 400 ученици. „Благодаря за вашата подкрепа при квалификацията на учителите, за да могат по-успешно да изучават японски нашите деца“, заяви министър Цоков.
Посланик Хисаши изрази своето задоволство, че освен език, учениците учат и японска култура и се занимават и с дейности като готварство и флористика. Той представи примери за „положителната дисциплина“ в японските училища като показа как деца на 7-8 години сами приготвят обяда си, участват в почистването на помещенията в училище и се учат на екипна работа от малки. Според него това е в основата на икономическия и технологичен напредък на страната. Проф. Цоков предложи български учители да получат възможност да се запознаят на място с тези детайли от японската образователна система.
Прочети още
Двете страни обсъдиха и задълбочаване на сътрудничеството в науката и обмена на изследователи. В срещата участва и заместник-министърът на образованието и науката проф. Генка Петрова.
